Ако сегашните парламентарни партии поискат импийчмънт на президента, това ще

Ако сегашните парламентарни партии изискат импийчмънт на президента, това ще е техният край. Вече е изцяло ясно, че Румен Радев ще сътвори собствен политически план след края на мандата. Парламентът продължава да се занимава с неща като Украйна, които не са в дневния ред на нацията.

Това сподели в изявление за „ Марица “ политологът проф. Мария Пиргова.

– Само популистка дъвка ли са апелите за промяна на националния празник, която президентът разгласи за неприемливо прекрачване на алена линия? 

– Не мисля, че партиите ще рискуват да тръгнат на подобен огромен спор. Те просто употребяват тематиката като дъвка, тъй като няма какво друго да предложат за дъвчене. И са в ступор – бюджетът е стеснен, непознати вложения няма, спрени са планове, нищо не се строи, закриват се лечебни заведения, няма лекари. Вървим надолу, а партиите нямат решения.

– Проф. Пиргова, за какво президентът е толкоз изострен и нападателен в речта си на Шипка? Кое го вбеси толкоз мощно?

– Реакцията на президента е естествена за това, което се случва. По конституция президентът съставлява единството на българите, тъй като е определен с гласовете на над 50% от гласоподавателите. И е обикновено да изрича от време на време политическата си позиция и да защищава страната от крайности в политиката. А към такива крайности потеглиха ГЕРБ и Политическа партия, като направиха нестабилна, неубедителна коалиция.

Гражданите са наясно, че тая коалиция значи продължение на ограбването на страната, като сътрудниците си разпределят сфери на въздействие, най-много в стопанската система. Самият парламент се занимава с неща, които не са в дневния ред на нацията, като Украйна, дефиниция на понятия като „ интимна връзка “ и така нататък Това не са неща, които засягат ситуацията на българина, не вземат решение жизненоважни въпроси като инфлация, медицина, обучение. Такава конюнктура не може да не безпокои хората. А изразител на тяхното мнение е президентът.

И понятието „ властова булимия “ не е пресилено. След като партиите основават коалиция, която е неспособна да свърши никаква работа, откакто партиите служат единствено на непознати ползи и се стремят наличието им в Народното събрание да се резервира без значение от всичко, президентът има право да изрази позиция. Той не е склонен с това, което вършат партиите. Голяма част от хората също не са съгласни с това.

Тръгнаха да вършат конституционни промени, една от които е да сменят националния празник. Откъде накъде? С каква легитимност разполагат партиите, с цел да сменят националния празник, да събарят монументи?!

Водят едностранчива политика, която вреди на България. А президентът не е нито  русофил, нито американофил, а българофил. И позицията  му е доста навременна, тъй като хората би трябвало да знаят в какво положение е  политическата ни класа.

– Ще провокират ли острите думи на президента ответна реакция от страна на политиците, като искане на импийчмънт да вземем за пример?

– Каквото и да провокират думите на президента, реакцията на партиите в тази ситуация е губеща. Дори да изискат импийчмънт на президента, даже да го реализиран, просто ще създадат по-силна политическа фигура от президента. Могат да му лимитират пълномощията с конституционни промени, да му вземат останалите при него служби. Но това не е значително.

Президентът към този момент е сериозна фигура, която ще бъде против тяхната политика. И да му вземат службите, нищо не могат да реализират. Просто партиите нямат позитивна стратегия, не знаят по какъв начин да решат проблемите на България. Стигнали са до концепцията за промяна на националния празник, тъй като няма какво друго да предложат на хората. Партиите би трябвало да се стегнат и да предложат политика по националните цели на България – здравно обслужване, покупателна дарба, справяне с демографската рецесия, с високата смъртност.

– Т.е. съгласно вас е разумно президентът, който се конфронтира внезапно с множеството партии в Народното събрание, да е политикът с най-голям рейтинг в страната?

– Да, и считам, че на фона на тази политика на партиите доверието в него няма да понижава. Напротив – ще укрепва, в случай че партиите не съумеят да покажат мъдра икономическа политика, мощ, воля за същински промени в правосъдната власт. И там нищо не направиха – прословутите промени са цялостен неуспех за партиите. Така че борбата е обрисувана, ще се води, и е най-нормална. Във всички страни се водят сходни борби. Нашите политици нямат съображение да пищят, че им е нарушен комфортът. Във всяка страна има противоположни политически сили, това е наличието на демокрацията.

Нашите либерали би трябвало да престанат да пищят, че в България имало русофили, имало хора, които не желаят да се събарят руски монументи. Да, във всяка страна има хора с сходни настройки – има ги в Германия, в Нидерландия, а в Австрия даже бяха ръководещи.

Това не са антиевропейски партии, а са в границите на европейския модел.

– Ако президентът сътвори собствен политически план, какви шансове би имал той?

– Мисля, че президентът е решил да основава собствен план след края на втория си мандат. Ще забележим каква ще е партията му. Надявам се да е центристка, фактически сплотяваща. Засега президентът върви доста надясно, а в дясното пространство е прекомерно пренаселено. Страната ни е бедна и са нужни леви решения. Засега обаче не виждам президентът да има хора, с които да направи сходен план. Може би разчита и на локалните избори.

Досегашните опити на някогашни президенти да създадат партии са несполучливи, само че изискванията са разнообразни. Не мога занапред да кажа, че възможна партия на Румен Радев ще е сполучлива. Засега не виждам към него сериозен екип, който може да има стойностни програмни хрумвания. В това отношение и към президента е празно, липсва положителна стратегия. Засега борбата върви към освобождението и назначението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, което е дребнотемие – и от страна на президента, и на партиите.

– Кой ще завоюва войната сред президента и партиите?

– Бих желала да завоюва линията на президента, само че не знам дали той ще има сили за това. Едно е да обвиняваш, напълно друго е да направиш нещо позитивно. Трудно е да градиш при толкоз пагуба, каквато е у нас.

– До каква степен убийството на Алексей Петров се употребява за трупане на политически дивиденти?  

– Това е политическо ликвидиране, което, естествено, се употребява за всевъзможни дивиденти. Фигурата на Алексей Петров е многостранна, нееднозначна, спорна, типична за прехода. Това е фигура, която се е пробвала да прави нещо за българския бизнес, както и други наши така наречен мутри, мафиоти. Когато приказваме за мутри, би трябвало да сме по-внимателни, тъй като в действителност остарялата върхушка направи от мутрите предприемачи. Това е българският бизнес и когато той се унищожава по подобен метод, това е ужасно.

– На луфтовете във властта ли се дължи убийството?

– Разбира се, тези луфтове се употребяват от фигурите от подземния свят, които се бият за ново преразпределение на позиции, някои пък – за опазване на старите. Виждаме и.д. основен прокурор Сарафов, който е копие на Гешев. Никаква смяна няма. Върви почистване на сметки и при толкоз едва Министерство на вътрешните работи това почистване няма да спре. Докато има нестабилна власт, до момента в който страната е объркана, хаосът ще продължи. Той се възпроизвежда от хора, които желаят да разчистват сметки. Те се усещат най-добре в мътна вода, когато мутренските способи са на власт.

– Връщат ли се мутренските времена?

– Какво връщане, ние сме непрестанно в мутренски времена. Да не би при ръководството на Борисов да беше устойчиво, е в този момент се прибирали мутренските времена?! Какво устойчиво имаше при Борисов – постоянна сиромашия, устойчиво поглъщане, устойчиво крадене!

– Трябва ли президентът да свика КСНС след убийството?

– Мисля, че не, и президентът даде доста добър отговор на въпроса за какво не. С кого да си приказва и да вземе решения по случая ​- с ген. Атанасов, с Кирил Петков или с Корнелия Нинова?! Това значи и президентът да се излага дружно с политиците.

– Чии ползи е засегнал Петров, с цел да се стигне до съдбовния му край?

– Мисля, че е засегнал ползи по всички направления. Той е многостранна фигура, с въздействие и в бизнеса, в последно време излезе доста напред с изказвания по политически въпроси. Вероятно упоритостите му бяха пресечени от други играчи в точния момент, тъй като той щеше да тръгне още по-сериозно в политиката. Не знам каква тъкмо роля би играл, само че опциите му по никакъв начин не са били дребни ​- и в стопанската система, и в политиката. Би могъл да овладее още бизнеси и постове в политиката. А това, че би могъл да извади мръсни неща за доста хора – ние си ги знаем. Повече от мръсотията, която знаем, няма накъде.

– Колко ще издържи сглобката ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС? 

– Тя е доста нестабилна, напът е да се разпадне. Давам на сглобката време най-малко до локалните избори. Но може по-късно и да се стабилизират ​- зависи какво ще вземат, дали ще си спазят обещанията ГЕРБ да даде на Политическа партия София, а Политическа партия на ГЕРБ – Пловдив. Ако  споразуменията  бъдат изпълнени,  могат да тръгнат и към смяна на конституцията. И да ни заведат до по-голяма беднотия, към повече крадене.

Ведрото в тази каша е, че народът ни демонстрира темперамент. На невероятния събор в Жеравна край  голям огън играха хоро хиляди българи в национални носии. Мисля, че народът ни взема нещата в свои ръце, въпреки с доста пречки. Но българският дух няма да се остави да бъде надвит –  демонстрират го съборите на Рожен и Жеравна,  демонстрира го и речта на президента на Шипка.

Проф. Мария Пиргова е приключила Московския държавен университет „ М. В. Ломоносов “. Дългогодишен учител в Софийския университет. Била е парламентарен секретар на Министерския съвет и зам.-председател на партия ЛИДЕР.  Автор на книги и научни изявления.