Какви знаци ни изпраща Господ и виждаме ли ги? Реални истории от живота:
Ако се вгледате деликатно, ще видите, че на всички места има знаци от Бог, където са нашите действия и дейности. Но някои хора ги подценяват. Други ги считат за „ стичане на събитията “. И единствено една трета отиват в храма, с цел да останат сами с мислите си, да се помолят и да се разкаят. Изглежда, че не всеки може да усети и види знаменията Господни…
Ето няколко действителни истории на хора, които са видели или пренебрегнали знаците от Бога:
Поруганата черква
„ Бях на отмора при баба ми на село. Бях на 8-10 години. Времето беше такова, че не можеше да се носят кръстове, Бог не беше уважаван. В селото имаше изоставена черква. В нея се съхраняваха торове за нивите. Като деца брахме ягоди на покрива, в църквата и до през днешния ден има облици на светци по стените.
Един ден, откакто набрахме ягоди, с двамата ми братя слязохме долу и видях, че те започнаха да удрят стените с камъни, върху изображенията на светци, мазилката с изрисуваните облици падаше. Започнах да рева и да споделям какво вършиме?
Не бива тайа. А те се засмяха. Може би е било съвпадане, може би въпреки всичко Господ Бог се е разгневил. Но няколко години по-късно единият ми брат беше блъснат от рейс, той оцеля, само че остана неработоспособен.
Вторият, работещ като монтажник, падна от люлка от височина 4 етажа. Ръката му беше откъсната, а краката му счупени. Но и той остана жив.
Няколко години по-късно и единият, и другият умират, преди да навършат 35 години. Може би Господ им е дал късмет да се разкаят, което те не са създали.
Тази житейска история не може да ми излезе от главата. Все още има Господ на този свят. Който би трябвало да бъде уважаван и да не се оскверняват светини. ”
Спечеленото дело
„ Адът и раят са в парадайса “, споделят ханджиите. Като се вгледах в себе си, се убедих в лъжата: пъкълът и раят не са кръгове в двореца на вселената, пъкълът и раят са две половини на душата. “
Познавам юрист, който след дълги увещания се съгласи да помогне на клиент на безценица по проточило се и комплицирано гражданско дело. Никой не се нае с делото – единствено той. В последна сметка всички сме хора. И, за благополучие, не всичко в живота ни се мери с пари.
В случая лекарите объркали диагнозата на 10-годишния Петър, наследник на клиента. Открили му остра респираторна зараза, макар че с всички сили развивал менингит. Разбрахме го, когато към този момент беше прекомерно късно – момчето беше сляпо и с двете очи. След това група с увреждания, специфичен пансион за слепи…
„ Ако съдим болничното заведение за обезщетение за морални вреди, всички пари ще отидат при сина ми за интервенция “, енергично сподели бащата на Петьо на юриста.
Но когато настояванията на делото бяха задоволени и болничното заведение добросъвестно изплати на фамилията на детето с увреждания забележителна отплата, бащата на Петът влага всички пари в развиването на бизнеса си – той в действителност искаше да стане богат.
Но незабавно щом отвори лична автокъща, се разбра, че тя е изгоряла до основи.
Едно е несъмнено: не можете да изградите нито своето благополучие, нито своя бизнес върху нещастието на някой различен. И Господ, наподобява, се опитваше да вразуми бащата на момчето по този метод.
