Пръстените на дървесните стволове разкриват мрачна аномалия, започнала през 20. век
Ако се вгледаме деликатно, пръстените на дървесните стволове могат да разкрият в действителност доста неща, в това число измененията във влажността на почвата, в които дървото е растяло. Сега учените събраха данни за интервал от близо 600 години, с цел да схванат по-добре скорошните климатични промени, както и една времева особеност, видяна за първи път в средата на 20. век.
Новите данни, които са част от Южноамериканския атлас за суша (SADA) и са подкрепени от исторически архивни записи, демонстрират, че до 30-те години на 20. век сушите в Южна Америка се повтарят с избрана периодичност. Впоследствие интервалите сред сухите интервали се усилват, а от 60-те години на предишния век започваме да следим огромни суши един път на 10 години. Учените доближават до тези изводи, откакто учат 286 резена от дървета.
И въпреки всичко пръстените не биха могли да ни кажат по какъв начин тъкмо са зародили тези крайности. Учените обаче се надяват, че тяхното изследване ще бъде потребна насочна точка, която ще бъде употребена в композиция с други набори от данни и наблюдения.
„ Все по-често рисковите събития на хидроклимата са в сходство с последствията от човешки действия, само че самият Атлас не дава доказателства за това каква част от следените промени се дължат на естествената колебливост на климата и каква част на индуцираното от индивида стопляне “, споделя палеоклиматологът Мариано Моралес от Националния Съвет за просвета и технологии в Аржентина.
Дългите суши през последните десетилетия са усложнили селскостопанската обстановка в страни като Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, по-голямата част от Боливия, Южна Бразилия и Перу, безапелационен е Моралес. Днес обстановката е такава, че доста национални хранителни системи са застрашени от срив.
Общата картина обаче е разнообразна. Докато Аржентина и Чили са застигнати от тежки суши, то областите в югоизточната част на Южна Америка изпитват необичайно влажно време.
Палеоклиматологът Едуард Кук от Колумбийския университет не се ангажира с изказванието, че това са промени, провокирани от индивида - " съществуват голям брой естествени променливости, които биха могли да имитират редизвиканите от индивида промени в климата ", добавя той.
Авторите на атласа се надяват, че данните, получени от дървесните пръстени, ще ни разрешат да разберем по-добре дългосрочните климатични промени.
Изследването е оповестено в PNAS.
Източник: Science Alert
