БСП изравни ГЕРБ, ДПС двойно над всички патриоти
Ако се стигне до изключителни парламентарни избори, 22.9% биха подкрепили ГЕРБ, а 22.6% – Българска социалистическа партия. Разлика от 0.3% е статистически пренебрежителна. Подобно равнене на капацитета се случва за първи път от края на ноември 2016 година насам. Това сочат данни от проучване на Агенция "Афис ". Неин притежател и шеф е Юрий Асланов, член на националния съвет на Българска социалистическа партия.
Според "Афис " спрямо май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за Българска социалистическа партия се усилва с 3%. В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с помалко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5 и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой.
В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни. При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал се движи сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най огромен принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29 годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%).
Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект. Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите.
С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%). Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април. Ерозията на доверието е разумно.
"От близо две десетилетия Агенция „ АФИС “ установи, че хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ рискува да се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега ".
Това разясняват от "Афис "
Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика. В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат. Безспорно е, че действителните публични настройки стоят настрана от програмата на ръководещите. Управляващото болшинство ясно заявява, че няма да трансформира налозите, само че 83% поддържат промяна, която да усили облагането на богатите. Това слага ръководещите в изолираност даже от личната им електорална база и разумно я топи;
94% поддържат понижение на Данък добавена стойност върху медикаментите, детските храни и облекла и учебниците.
Само 2% поддържат държавната позиция; 85% са за понижение на облагането на фамилиите с деца (семейно подоходно облагане) и единствено 6% избират водената политика; Едва 6% възразяват срещу откриване на работни места в изоставащите региони на страната, а 91% биха одобрили такава политика от страна на държавата; 77% са съгласни, че държавните здравни заведения не би трябвало да бъдат търговски сдружения, единствено 10% не са съгласни с това. Дори измежду трите десни партии, които споменахме, делът на съперниците на концепцията е същият – 10%; 84% считат, че образованието в държавните университети е редно да бъде гратис. Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели. В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип.
Според "Афис " спрямо май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за Българска социалистическа партия се усилва с 3%. В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с помалко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5 и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой.
В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни. При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал се движи сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най огромен принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29 годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%).
Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект. Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите.
С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%). Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април. Ерозията на доверието е разумно.
"От близо две десетилетия Агенция „ АФИС “ установи, че хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ рискува да се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега ".
Това разясняват от "Афис "
Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика. В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат. Безспорно е, че действителните публични настройки стоят настрана от програмата на ръководещите. Управляващото болшинство ясно заявява, че няма да трансформира налозите, само че 83% поддържат промяна, която да усили облагането на богатите. Това слага ръководещите в изолираност даже от личната им електорална база и разумно я топи;
94% поддържат понижение на Данък добавена стойност върху медикаментите, детските храни и облекла и учебниците.
Само 2% поддържат държавната позиция; 85% са за понижение на облагането на фамилиите с деца (семейно подоходно облагане) и единствено 6% избират водената политика; Едва 6% възразяват срещу откриване на работни места в изоставащите региони на страната, а 91% биха одобрили такава политика от страна на държавата; 77% са съгласни, че държавните здравни заведения не би трябвало да бъдат търговски сдружения, единствено 10% не са съгласни с това. Дори измежду трите десни партии, които споменахме, делът на съперниците на концепцията е същият – 10%; 84% считат, че образованието в държавните университети е редно да бъде гратис. Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели. В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ