Страхил Делийски: Правителство с третия мандат ще бъде заподозряно като заченато в грях
Ако се случи държавно управление с третия мандат, то ще бъде обвинено като " заченато в грях “. Това сподели в изявление за предаването " Нюзрум “ по Радио " Фокус “ политологът Страхил Делийски.
" Не че нашата политически система няма да издържи още едно съмнение за грехопадение, само че ще й станат прекомерно доста. Все отново държавно управление с третия мандат не е невероятно. Може да бъде разказано и " продадено “ на хората. Въпрос на политическо въображение и на политическа воля е, тъй като просто поръчката: " Дайте ми, аз ще го направя “ не е задоволителна. Тя може да бъде задоволителна от позиция на самомнението, само че не и за правене на кабинет. Виждаме, че даже умел политик като Бойко Борисов за следващ път не съумява, като че ли този път съзнателно, забравяйки че представителната народна власт, изключително в режим на пропорционална система, която предпоставя съществуването на голям брой партии в Народното събрание, изисква с изключение на да спечелиш гласовете на 1/8 или 1/10 от гласоподавателите, само че и да направиш държавно управление ", разяснява той.
" Ако мислим политически за реалистичните разновидности, те би следвало да са в порядъка на сформиране на болшинство или някаква друга настройка в Народното събрание, която да води до производство на изпълнителна власт и държавно управление. Ако политиците мислят в политическите категории и тези на представителната народна власт, реалистично би било да имаме постоянен кабинет. Само че наподобява все по-нереалистично да имаме държавно управление, което значи, че политическите водачи не мислят в категориите, за които си приказваме. А когато политическите водачи не мислят в категориите на представителната народна власт, то тогава имаме едва политическо водачество. А едва политическо водачество не може да създаде мощен политически резултат ", разяснява Делийски.
" Смисълът на изборите не е няколко водачи да се наскърбяват и всякакви фенски групи да се ненавиждат повече и повече. Смисълът на изборите е да произведат посланичество, въз основата на което по-късно да се сформира държавно управление “, изясни Делийски и добави: " Партиите влизат в режим на изтъняваща поддръжка, те би трябвало да изпълнят главната си функционалност, тъй като поддръжката ще изтънее още повече. Но виждаме, че водачите играят друга игра, а не тази на политическата логичност ", изясни политологът.
" В същото време няма никакви опити от страна на политическите партии да потърсят легитимност оттатък поддръжката на своите огромни спонсори, а точно в жителите. Напротив, от избори на избори те от ден на ден се затварят в агитките си. В резултат на всичко това нито имаме работещи партии, нито имаме кабинет, на път сме въобще да загубим и нежното останало схващане, че въпреки всичко демокрацията е някаква смислена процедура и режим. Това е рисково ", счита Делийски.
" Партия " Величие “ или систематичната опция, тъй като като такава беше конструирана и припозната, е огледален облик на преобладаващия хайлайф и на системата. С други думи – колкото по-гротескна е формалната версия за политиката, колкото по-гротескно и неуместно наподобява откритият политически хайлайф, толкоз по-гротескно и неуместно наподобява и неговата опция ", разяснява политологът разпадането на парламентарната група на " Величие “.
Според него пред България има два пътя: " Единият е да кажем: " Представителната народна власт не работи, дайте да потърсим нещо по-стабилно ". Това е логичност от вида: " Понеже Левски и ЦСКА не могат да играят футбол, дайте да забраним футбола в България ". Другия вид е да кажем: " Футболът не е неприятна игра, дано да забележим дали ще могат да се научат да играят ". Ако навлезем на политическия терен, това значи – излекуване на политическите партии в най-спешен порядък, само че и развиване на същинска демократична гражданска просвета. Нещата са доста, притеснявам се, че те наподобяват прекомерно сложни и времеемки и ние елементарно можем да се откажем от този път и да се опитаме да влезем в някаква друга посока. В България претенденти за Цезар, Бонапарт, Фюрер или Дуче постоянно ще се намерят, само че преди да се откажем и да тръгнем в тази посока е добре да пробваме да научим играчите на парламентарната народна власт да играят добре ", приключи Страхил Делийски.
