Когато Европа се радва на плодове през лятото, най-вероятно това е заради българските гурбетчии
Ако се радвате на сочни пресни плодове в Европа през лятото, огромна е вероятността да благодарите за това на българин, написа Economist.com. Всяка година десетки хиляди служащи от страната от Източните Балкани берат, скубят, копаят и поливат във ферми във Англия, Германия, Италия, Испания и други места. Когато Covid-19 затвори границите тази пролет, западноевропейските фермери изпаднаха в суматоха и държавните управления бързо се предадоха на настояванията им да пуснат българите.
Повечето европейци допускат, че тази миграция е почнала след Студената война, когато България се е освободила от руското владичество. Всъщност, споделя Мариана Якимова, историк, тя датира от края на 17 век. Османската империя, която тогава ръководи Балканите, наема българи, които да съпровождат войските и да отглеждат зеленчуци за тях. Нахлуването на османците в Централна Европа е спряно във Виена през 1683 година, само че българите, достигнали тези места с тях, стартират трайна връзка със земеделието в района.
В края на 19 век, когато Виена и други австро-унгарски градове процъфтяват, българите построяват пазарни градини в покрайнините им. През 1918 година Австро-Унгария се срутва, само че, загрижени да нахранят Виена, австрийците дават привилегии на българските си градинари. Междувоенните години са златна епоха за тях. Те напуснаха дома си напролет, с цел да работят в Австрия, Чехословакия и другаде, и се прибират, когато нощите стават дълги.
По-мрачна глава от историята стартира през 1938 година, когато Адолф Хитлер подписва съглашение с България за изпращане на аграрни служащи в Третия райх.
По време на войната идват още хиляди, които да заменят немците, изпратени на фронта. След 1945 година доста от завърналите се в новокомунистическа България са екзекутирани като сътрудници. Други обаче се заселват като бежанци в австрийския Бургенланд, създавайки стопанства, които обслужват виенски пазари и до през днешния ден.
Комунистическите десетилетия в действителност прекъсват тази българска традиция за сезонна работа в чужбина. (Дори има име на български: гурбет - в действителност думата е от арабски генезис - бел. ред.).
След 1989 година българите възобновяват практиката, първо незаконно в Испания и Италия, по-късно с разрешителни за работа и най-после гладко, откакто страната им се причисли към Европейски Съюз през 2007 година В наши дни самата България е изправена пред дефицит на работна ръка и заплатите се усилват. И въпреки всичко брането на чушки вкъщи печели единствено националната минимална заплата: 1,87 евро (2,21 долара) на час. Часовото заплащане за прибиране на аспержи в Германия е 9,35 евро. Да живее гурбетът.
Повечето европейци допускат, че тази миграция е почнала след Студената война, когато България се е освободила от руското владичество. Всъщност, споделя Мариана Якимова, историк, тя датира от края на 17 век. Османската империя, която тогава ръководи Балканите, наема българи, които да съпровождат войските и да отглеждат зеленчуци за тях. Нахлуването на османците в Централна Европа е спряно във Виена през 1683 година, само че българите, достигнали тези места с тях, стартират трайна връзка със земеделието в района.
В края на 19 век, когато Виена и други австро-унгарски градове процъфтяват, българите построяват пазарни градини в покрайнините им. През 1918 година Австро-Унгария се срутва, само че, загрижени да нахранят Виена, австрийците дават привилегии на българските си градинари. Междувоенните години са златна епоха за тях. Те напуснаха дома си напролет, с цел да работят в Австрия, Чехословакия и другаде, и се прибират, когато нощите стават дълги.
По-мрачна глава от историята стартира през 1938 година, когато Адолф Хитлер подписва съглашение с България за изпращане на аграрни служащи в Третия райх.
По време на войната идват още хиляди, които да заменят немците, изпратени на фронта. След 1945 година доста от завърналите се в новокомунистическа България са екзекутирани като сътрудници. Други обаче се заселват като бежанци в австрийския Бургенланд, създавайки стопанства, които обслужват виенски пазари и до през днешния ден.
Комунистическите десетилетия в действителност прекъсват тази българска традиция за сезонна работа в чужбина. (Дори има име на български: гурбет - в действителност думата е от арабски генезис - бел. ред.).
След 1989 година българите възобновяват практиката, първо незаконно в Испания и Италия, по-късно с разрешителни за работа и най-после гладко, откакто страната им се причисли към Европейски Съюз през 2007 година В наши дни самата България е изправена пред дефицит на работна ръка и заплатите се усилват. И въпреки всичко брането на чушки вкъщи печели единствено националната минимална заплата: 1,87 евро (2,21 долара) на час. Часовото заплащане за прибиране на аспержи в Германия е 9,35 евро. Да живее гурбетът.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ