Борбата срещу еврото в България носи отпечатъка на Кремъл
Ако се провали еврото, ще се провали и Европа, беше споделила Ангела Меркел в разгара на Eврокризата през 2010 година. Вернер Муслер от „ Франкфутер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ) напомня думите ѝ във връзка влизането на България в еврозоната.
По-скоро политическо, в сравнение с икономическо решение
Муслер акцентира, че аргументацията на Европейската комисия за това България да бъде призната като 21-ви член на еврозоната е по-скоро геополитическа, в сравнение с икономическа и предизвестява: „ А опитът сочи, че когато политиката господства над икономическите причини във валутния съюз, това рядко приключва добре “.
Включването в еврозоната ще приближи страната до сърцето на Европа, а за трети страни като Русия ще е по-трудно да оказват въздействие върху вътрешнополитическите и икономическите решения в София, разяснява изданието.
Необосновани страхове
А Москва от години прави тъкмо това и проруските сили в българската политика са доста дейни, акцентира създателят и разяснява: „ Съвсем явно е, че настоящето отвращение на част от популацията да одобри единната европейска валута също е плод на съветска дезинформация “.
В собствен репортаж от София немската социална медия АРД се среща с протестиращи против приемането на общата европейска валута. „ Еврозоната е най-лошото, което може да се случи на българите сега, тъй като ние и без друго сме подчинена територия “, твърди една жена пред медията. Мъж пък пита: „ Какви са тези европейски полезности? Ние нямаме потребност от еврото. За какво ни е? “. Сред хората се ширят голословни страхове - да вземем за пример че Европейският съюз ще има достъп до спестяванията им, разяснява Зилке Хане от АРД, а позицията на фигури като президента Румен Радев единствено ги подхранва.
" Протестите носят отпечатъка на Кремъл "
Брюксел желае да преглежда присъединението към еврозоната като сигнал към финансовите пазари, че страната е сигурна част от Европейски Съюз. Така го преглеждат и огромна част от тези българи, които приветстват решението. „ Политическите изгоди наподобяват все по-значими, защото митингите против еврото носят отпечатъка на Кремъл “, разяснява в тази връзка музикантът Веселин Димитров пред „ Франс Прес “.
Агенцията напомня сложния път на България към еврото, който беше придружен от политически разтърсвания и седем парламентарни избора. Изданието отбелязва и това, че българското общество остава разграничено в отношението си към еврото, като специалистите изясняват скептицизма значително със страховете от повишението на цените и намаляването на покупателната дарба.
Слухове за изкуствено занижена инфлация
В този спор обаче обичайните стопански критерии по-скоро остават на на назад във времето, написа на собствен ред ФАЦ. От една страна, българският лев е устойчиво привързан с еврото от доста години, а страната има един от най-ниските държавни дефицити в цялия Европейски Съюз. Но от друга - България едвам дава отговор на критерия за инфлацията, а слуховете, че държавното управление е лимитирало равнището ѝ посредством намаление на държавно контролираните цени, да вземем за пример в публичното опазване на здравето, не затихват, акцентира ФАЦ. Към това се прибавят непрекъснатите въпроси за корупцията, за успеваемостта на обществената администрация и независимостта на правосъдната система.
Вернер Муслер приключва текста си с предизвестие: Когато си затваряме очите за част от критериите, както стана в тази ситуация с Италия и Гърция, това не води до нищо положително, въпреки че в България, за разлика от другите две южни страни, в тази ситуация не става дума за държавните финанси.
