Иван Желев:Турският дианет ще дава пари на мюфтийството и след опрощаване на 8 млн.
Ако се одобри на второ четене този проектозакон за опрощаване на задълженията, съгласно мен, това ще бъде една вопиюща неправда. Не би трябвало това да става! Това съобщи пред БНР богословът професор Иван Желев, който е и някогашен началник на дирекция „ Вероизповедания “ към Министерския съвет.
Чувал съм и от свещеници, и от чиновници на Българската православна черква, че обезпечаването на дотация за заплатите на свещениците не е добра форма, тъй като във всички случаи ще сложи според българската черква от страната и ще може министър-председателят, когато си изиска, да изкара патриарха от болничното заведение и да го извика при себе си на доклад или за указания, сподели още той.
Желев добави, че в никое изповедание няма информация по какъв начин са се управлявали другите му парцели през годините, а даже и самото управление няма точни данни: „ Колкото и да са огромни приходите от парцелите, те не могат да покрият, несъмнено, всички потребности на вероизповеданията. Затова е належащо и по различен метод. В Православната черква това е на първо място с продаването на артикули и услуги за култа - на първо място църковната свещ, която носи положителни доходи “.
Предоставянето помощ от страната за вероизповеданията може да откри рационална форма, само че съгласно него тя не е в покриването на отговорности, които имат вероизповеданията:
„ Държавата от дълго време е дебитор на вероизповеданията поради одържавените доста парцели преди 74-75 години при налагането в България на един режим, който е надъхан против всякаква религия, т.е. атеистичен режим. Като отплата няма нищо неприятно страната да поеме някакви отговорности към вероизповеданията. Същото нещо следим в Южна Гърция, не просто тъй като там хората били по-религиозни, а тъй като и там, преди към 90 години, са отнети парцели на църквата или са предоставени непринудено, с цел да се оземлят тогава нуждаещи се хора. Предоставянето на дотация, на помощ на страната, не е нещо, което не може да откри една рационална форма. Друг е въпросът за покриването на отговорности, които имат вероизповеданията към страната във всичките ѝ форми.
Приветствам казаното в Комисията по вероизповеданията в петък от представители на Светия синод - български митрополити, че Българската православна черква нито има обвързване, нито пък и би претендирала за такава „ царска благосклонност “. Зад това решение на Народното събрание, на първо четене, очевидно се крият някакви други политически цели и претекстове, на които просто вероизповеданията стават неволни жертви “.
Желев отхвърли изказванието на Данаил Кирилов, че българските свещеници не се обезпечават: „ Съвсем постоянно се внасят осигуровки на свещените, а и получават заплати. За една епархия се знае, че нещо там нещата не вървят, само че то е на отговорността на самия митрополит, а не на вероизповеданието “.
Богословът не има вяра, че с опрощаването на задълженията за мюсюлманското изповедание ще секнат средствата от турския дианет, които получава Главното мюфтийство.
„ Действително, когато се приема един подобен закон, би трябвало да се фиксира някаква сума. Ако ще има „ царска благосклонност “ за едно изповедание, тъй като за това става въпрос в действителност, да е ясно каква е тази царска благосклонност, а не тя да бъде нещо, което ще се постави като камък на шията на народа. В последна сметка, тези пари се дават от средствата, които би трябвало да отидат за хората, за разнообразни други, изключително за обществени потребности “, уточни още той.
По всяка възможност претекстовете са чисто политически. Няма опасност за етническия мир. Влиянието няма да се прекъсне. Дори нито една лира да не идва от Турция, въпреки всичко зависимостта на управлението на вероизповеданието ще си остане, категориен е специалистът.
Чувал съм и от свещеници, и от чиновници на Българската православна черква, че обезпечаването на дотация за заплатите на свещениците не е добра форма, тъй като във всички случаи ще сложи според българската черква от страната и ще може министър-председателят, когато си изиска, да изкара патриарха от болничното заведение и да го извика при себе си на доклад или за указания, сподели още той.
Желев добави, че в никое изповедание няма информация по какъв начин са се управлявали другите му парцели през годините, а даже и самото управление няма точни данни: „ Колкото и да са огромни приходите от парцелите, те не могат да покрият, несъмнено, всички потребности на вероизповеданията. Затова е належащо и по различен метод. В Православната черква това е на първо място с продаването на артикули и услуги за култа - на първо място църковната свещ, която носи положителни доходи “.
Предоставянето помощ от страната за вероизповеданията може да откри рационална форма, само че съгласно него тя не е в покриването на отговорности, които имат вероизповеданията:
„ Държавата от дълго време е дебитор на вероизповеданията поради одържавените доста парцели преди 74-75 години при налагането в България на един режим, който е надъхан против всякаква религия, т.е. атеистичен режим. Като отплата няма нищо неприятно страната да поеме някакви отговорности към вероизповеданията. Същото нещо следим в Южна Гърция, не просто тъй като там хората били по-религиозни, а тъй като и там, преди към 90 години, са отнети парцели на църквата или са предоставени непринудено, с цел да се оземлят тогава нуждаещи се хора. Предоставянето на дотация, на помощ на страната, не е нещо, което не може да откри една рационална форма. Друг е въпросът за покриването на отговорности, които имат вероизповеданията към страната във всичките ѝ форми.
Приветствам казаното в Комисията по вероизповеданията в петък от представители на Светия синод - български митрополити, че Българската православна черква нито има обвързване, нито пък и би претендирала за такава „ царска благосклонност “. Зад това решение на Народното събрание, на първо четене, очевидно се крият някакви други политически цели и претекстове, на които просто вероизповеданията стават неволни жертви “.
Желев отхвърли изказванието на Данаил Кирилов, че българските свещеници не се обезпечават: „ Съвсем постоянно се внасят осигуровки на свещените, а и получават заплати. За една епархия се знае, че нещо там нещата не вървят, само че то е на отговорността на самия митрополит, а не на вероизповеданието “.
Богословът не има вяра, че с опрощаването на задълженията за мюсюлманското изповедание ще секнат средствата от турския дианет, които получава Главното мюфтийство.
„ Действително, когато се приема един подобен закон, би трябвало да се фиксира някаква сума. Ако ще има „ царска благосклонност “ за едно изповедание, тъй като за това става въпрос в действителност, да е ясно каква е тази царска благосклонност, а не тя да бъде нещо, което ще се постави като камък на шията на народа. В последна сметка, тези пари се дават от средствата, които би трябвало да отидат за хората, за разнообразни други, изключително за обществени потребности “, уточни още той.
По всяка възможност претекстовете са чисто политически. Няма опасност за етническия мир. Влиянието няма да се прекъсне. Дори нито една лира да не идва от Турция, въпреки всичко зависимостта на управлението на вероизповеданието ще си остане, категориен е специалистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ