Опасните аксесоари в гардероба на миналото
Ако се оплаквате от тесните джинси или стягащите обувки, не е зле да се запознаете с едни същински „ принадлежности за изтезания “, които преди време били наложителни за всяка жена, която уважавала модата. Впрочем, такива реквизити има и в мъжкия дрешник. Ето някои много рискови за здравето фешън аксесоари в предишното.
Корсет. Идеята за поправяне на избрани зони на тялото благодарение на бельото била осъществена доста от дълго време – когато тънката талия се смятала за наложителен признак на женската хубост. От този миг нататък нежните женски души и тела попаднали под властта на корсетите – които нямат нищо общо с комфортното долни дрехи, употребявано от актуалните дами.
Върхът на известността на корсетите настъпил през ХІХ-ти век – когато този подробност се трансформирал в неразлъчен признак в дрешника на всяка уважаваща себе си заможна европейка. Последиците от потреблението на корсет са в действителност ужасяващи – неприятно храносмилане, запек, чести припадъци, породени от зной, и даже вътрешно кървене… Корсетът провокира физиологичен дисбаланс: нарасналият напън върху белите дробове (причинен от стягането на гръдния панер в горната част) не разрешава естественото дишане, а вътрешните органи заемат неестествено състояние, което предизвиква нарушаване на тяхната активност и обилни увреждания.
През 1874 година бил оповестен за пръв път лист, включващ 97 (!) заболявания, породени от използването на корсет (освен всичко друго са посочени също истерично положение и меланхолия). Но най-яркото доказателство в интерес на възбраната за тази част от женския дрешник била гибелта на 42-годишната Мери Холидей, майка на шест деца – аутопсията разкрила, че дамата е умряла заради проникването на две стоманени пръчки от рамката на корсета с обща дължина 9 инча.
Кринолин. Първата пола с обръчи е употребена за пръв път за оформяне на прелъстителен женски контур през първата половина на ХІХ век. Но в самия връх на известността на този подробност репутацията му била много развалена от злополуки, които получили необятна публичност – няколко дами починали поради… подпалени кринолини! През юли 1861 година това се случило със брачната половинка на американския стихотворец Хенри Уодсуърт Лонгфелоу – върху кринолина й попаднало парче тлееща хартия и той завчас горящ. Съпругата на Лонгфелоу умряла на другия ден.
Двете доведени сестри на Оскар Уайлд умряли от изгаряния, откакто се доближили прекомерно покрай камина, облечени в бални рокли.
През 1858 година в New York Times се появила публикация, в която се казвало: „ Средно три смъртни случая седмично – коства ли си да се заплаща такава цена за хубост и прелест? “ Така здравият разсъдък въпреки всичко победил и този рисков детайл от дамския дрешник вечно влезнал в категорията на музейните експонати.
Колосани яки. Навлезли в модата през ХІХ век, за колосаните яки на мъжките ризи в началото се считало, че ще спасят мощния пол от нуждата да сменят ризите си всеки ден.
Но както показал опитът, на някои господа по-късно въобще не се наложило да сменят ризите си – видимо почтената яка се оказала на практика оръдие за самоубийство! Станало ясно, че такава яка може елементарно да блокира достъпа на кръв до сънната артерия. Също по този начин, мъжете доста постоянно просто се задушавали – този фешън аксесоар при минимален надолнище на главата напред блокирал дишането. В един от некролозите на „ Ню Йорк Таймс “ за 1888 година повода за гибелта е избрана като „ задушаване посредством яката “: мъж на име Джон Крюеци бил открит мъртъв в парк. Впоследствие криминалистите възстановили всички детайлности за случилото се – мъжът, много пийнал, задремал седнал на скамейка с наведена напред глава и се задушил заради блокиране на достъпа на О2 до притиснатите кръвоносни съдове.
„ Лудият шапкар “. Този израз навлязъл в речника доста преди появяването на едноименния воин в „ Алиса в страната на чудесата “ на Луис Карол.
Алиса, Шапкаря и Мартенския заек – илюсрация на Чарлз Робинсън от 1907 година Снимка: Уикипедия
Отравянето с живак било професионално заболяване за производителите на шапки от ХVІІ до ХІХ век: химикалът бил употребен при производството на филц и продължителният контакт с него причинявал по този начин наречената „ болест на лудия шапкар “ – признаците на която включват нервозен срив и нараснала нервност. В случая точността, с която Карол разказва един от най-харизматичните свои герои, не е изненадваща – за литературните критици остава единствено да намерят същинския първообраз на художествения облик.
–
