Защо толкова много кръчми в Обединеното кралство се казват „Червения лъв“
Ако се окажете в Обединеното кралство и си чукнете среща с някого в „ Червения лъв “ („ The Red Lion “), ще си имате много проблеми. Според Food & Wine повече от 500 пъба носят това име – към 20 единствено в Лондон. Това са доста „ Червени лъвове “.
Откъде идва това всеобхватно обаяние?
За да получим отговор, би трябвало да се върнем няколкостотин години обратно в предишното и да си напомним английските монархии. По-конкретно краля на Шотландия Джеймс VI, който през 1603 година става крал на Англия Джеймс I и изпитва известна злост към страната поради суровото отношение към майка му Мери, кралица на Шотландия (- обвинена в опит за събаряне на кралица Елизабет I, Мария е обезглавена).
Когато Джеймс се възкачва на трона, той желае ясно да покаже, че шотландец кара влака, по този начин да се каже, и с цел да реализира това, той подрежда да се разпространят някои образни знаци. Така в Обединеното кралство постройките, които по това време са се смятали за значими, се постанова към този момент да носят аления лъв на Шотландия на входа си. Това включва и заведенията за хранене – и по този начин на процедура всяка механа става механа с „ червен лъв “.
Лъвът е на кралския герб на Шотландия. От 1200 година той е включен и в кралските гербове на Англия, откакто Джеймс поема контрола.
Но това не е единствената причина, заради която толкоз доста пъбове окачват знака със признака пред вратите си. От XII век кръчмите, както и доста магазини, употребяват изображения, с цел да осведомят необразованите клиенти за стоките си. В случая със заведенията това символизирало, че се употребяват пивоварни съставни елементи като хмел.
Между другото, аления лъв не е единствената екстравагантност на крал Джеймс. В Шотландия той преследва вещици, които съгласно него са виновни за мощна стихия, заплашила живота на новата му избраница Анна Датска. По време на процесите против вещици в Шотландия са екзекутирани към 2500 дами, считани за отговорни.
Джеймс спонсорира и разпространяването на ново британско издание на християнската Библия, което оказва се като Библията на крал Джеймс.
