Велкова: При удължителен закон за бюджета, НС трябва да определи лимит за теглене на нов дълг
Ако се наложи да бъде признат удължителен закон за бюджета, би трябвало да бъде избран от Народно събрание предел за изтегляне на нов дълг, на недостиг към 6,4%. Това прави към 13-14 милиарда Това сподели в коридорите на Народното събрание финансовият министър Росица Велкова.
" Двете най-големи парламентарни групи настояват, че ще търсят вид за реализиране на 3% недостиг на начислена основа. Няма механически по какъв начин да има нарастване на изплащаните средства с 20%, тъй като сме по силата на удължителен закон. Само при промени и допълнения може да стане ", изясни тя.
Никога не съм имала терзания, че по линия на осъществяването няма да бъде реализиран по-нисък недостиг от този, който беше разчетен, защото към този момент се виждаше, че има проблем с асимилиране и осъществяване на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), има спестявания и в европейските средства в разноските, тъй че в 2022 година задачата, която си бяхме сложили в Министерство на финансите (МФ), беше дефицитът да бъде под 3% на начислена основа. Това съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова на чуване в Народното събрание.
„ Проблемът, който идва в 2023 година и последващи години, е, че неща, които не са се осъществили, не са се случили като разход в 2022 година, с ускорени темпове би трябвало да се случат през идващите години “, сподели Велкова и добави, че подобен образец е ПВУ, тъй като все още той би трябвало да завърши на 31 декември 2026 година, към този момент се стартира спор за удължение на периодите, само че към момента няма сходно решение.
Служебният финансов министър уточни, че фискалният запас на България понижава. Велкова акцентира, че първоначално само че година той е бил 11,9 милиарда лева, от които 10,8 милиарда лева в сметки на Българската национална банка (БНБ). Тя заяви, че към месец май фискалният запас понижава до към 10,3 милиарда лева, а в сметки на Българска народна банка до 9,6 милиарда лева Велкова изясни намаляването на фискалния запас главно с разноските за пенсии, които са 1,4 милиарда лева
Тя заяви още, че се регистрира спад и на приходите от Данък добавена стойност, като уточни, че към 30 април те са 4,9 милиарда лева, или това е със 143 млн. лева по-малко по отношение на същия интервал през 2022 година Велкова означи, че оптимално са напрегнали приходната част в частта данъчно-осигурителни доходи.
„ Няма запаси за реализиране на по-високи доходи, които сме разчели в проектозакона за бюджет 2023. Ако няма някаква смяна на данъчното законодателство, няма запаси в приходната част на закона за бюджета “, съобщи тя.
Велкова е безапелационна, че в случай че до 11 юни т.г. няма признат бюджет за 2023 година, България би трябвало да премине към нулево салдо от 12 юни, което значи внезапно прекъсване на финансирането на системите. Причината е, че в този момент настоящият " удължителен закон " за бюджета ще важи до 12 юни 2023 година
