Изповед: Предпочетох да погубя неродената си внучка, за да спася живота на единственото си дете
Ако се постанова да върна времето обратно, още веднъж бих постъпила по този начин. Нека моята история напомни на всички дами, които вземат решение в интерес на децата си, че и те имат майки. И нас също ни боли за тях. Дъщеря ми Олга ми бе едвам на 17 години, когато един ден докара на посетители вкъщи съученичка си Иван. Двамата младежи застанаха пред мен и с наведена глава признаха, че Олга е бременна от Иван. Разбира се, бяха възнамерявали да се оженят и да живеят дълго и щастливо. Оказа се, че родителите на момчето били наясно с ситуацията, и само аз съм тънела в незнание. И никой от тях не намерения, че двамата влюбени са едвам на 17 години, нямат обучение, работа и собствен дом. За каква женитба говореха? За какво дете?
Дори и нощем, всичките тези въпроси не спираха да кънтят в главата ми. Няколко дни по-късно, на едно фамилно празненство, щерка ми съобщи, че са възнамерявали сватбата да бъде през есента. И до момента в който се чудех какво да кажа, Олга ненадейно припадна. Толкова се уплаших, че на другия ден незабавно я заведох на доктор. Диагнозата “ Левкемия “ ме удари като гръм от ясно небе. Рак на кръвта. Господи, моето само дете беше болно от рак. Не мога да ви опиша болката, която изпитах в този миг. Лекарите твърдяха, че по време на бременност нищо не могат да създадат: химията ще убие детето, а ракът ще убие Олга. Детето ми нямаше доста шансове. Но щерка ми изрично отхвърляше да махне бебето.
И тогава взех решение, че ще направя всичко допустимо, с цел да се отърва от бъдещето си внуче. Разбирах, че това бебе е единственото затруднение към спасяването на личното ми дете. Проучих всички вероятни и немислими способи за причиняване на импровизиран аборт. Принудих я да пие алкохол. Сложих в кухнята висок стол и накарах Олга да скача от него. Напълних вана с гореща вода и с часове я държах там. Исках бебето да почине, само че дребното създание с всички сили се бореше за живота си. Самите лекари предизвикаха изкуствено раждане, незабавно щом осъзнаха, че детето може да бъде избавено отвън тялото на майката. Бориха се настойчиво за живота на Олга и бебето. Разкъсвах се сред двете интензивни стаи, само че от ден дневно майчината ми любов ме караше да ставам все по-силна.
Слава на Бог, всичко се подреди. Благодарение на лекарите и парите, които инвестирахме в девойките, всяка от тях е жива и съвсем здрава. Но в случай че се постанова да върна времето обратно, още веднъж бих постъпила по този начин. Майчиният инстинкт, когато като тигрица се бориш за живота на детето си, не може да бъде изкоренен. Той е с теб за цялостен живот.
