Улици на историята: Борис Руменов – зевзекът, обичан от всички
Ако се движите по бул. „ Черни връх “ и преминете ул. „ Филип Кутев “ на юг, идващите две пресечки ще бъдат ул „ Джон Атанасов “ и „ Борис Руменов “. Подозираме, че няма човек, който да не е чувал за Джон Атанасов. Българския академик е дал доста на човечеството, а в подмяна е получил освен име на столична улица, а и международно самопризнание. Кой тогава е Борис Руменов? Кратка информация в Уикипедия ще покаже, че става въпрос за Борис Николов Руменов. Той е прочут повече с псевдонима си „ Борю Зевзека “ – прочут хуморист, артист и издател на едно от първите хумористични списания в България.
Борю е роден в Цариброд на 27 декември 1884 година. Там израства, приключва Първа мъжка гимназия в София и следва литература в Софийския университет. Благодарение на великодушната си баба, отпътува във Виена, където желае да продължи образованието си, само че за неволя театралната школа печели неговото внимание и губи уважението на баба му, която стопира издръжката. След като липсва мощния финансов тил, Борю приключва драматургия в Загреб.
Започва своята актьорска кариера в Народния спектакъл, само че постоянно намира време, с цел да оказва помощ на хумористичните страници в печата. Вниманието му е ориентирано към списание „ Барабан “, което за наша огромна наслада към този момент може да се преглежда и в Писателите в скромното издание назовават себе си „ Барабанистите “. Хумористичното перо е наказвало редица дръзки персони, а когато за него се грижат хора като Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски, Йордан Сливополски, Сава Злъчкин и Никола Костов, хуморът е освен обезпечен, само че и брониран.
За разлика от днешните хапещи смешки, екипът на господин Зевзека не се е опитвал да удуши всичко, до което се допре. В множеството случаи можете да видите лек и прелестен комизъм, занимателни истории, някоя друга алкохолна вечер цялостна с бисери и всичко това единствено в 20-на страници, както и много приятни карикатури. Един от върховете на илюстрациите е в юбилейния брой 100 на изданието от 1911 година. Точно там се крият нарисуваните лица на всички, които бият барабана. Към края на годината ще стане ясно, че идва време за оръжие и за по-малко усмивки. Балканската война ще активизира всички редактори, а вместо перо ще им бъдат зачислени пушки.
Борис Руменов излиза на напред във времето, оставяйки своето название за списанието и вярата за по-добри дни. Участва в трите идни войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. След демобилизацията се завръща назад и възвръща изданието „ Барабан “. Бившият основен редактор и към този момент издател открива с тъга, че голяма част от хората, с които се е смял на своята юбилейна подигравка няма да се завърнат. Всички войни лишават доста повече от смешките на Зевзека – разделят го с другари като Димчо Дебелянов, Страшимир Кринчев, Август Розентал, Петър Стоянов, Поручк Христо Донев, Александър Константинов, Стоян Шакле и Неделчо Василев. Въпреки тежкият удар, Борю не се предава и продължава да развива изданието си. Автор е на „ Балканска комедия “, където познати герои като Ганю Балкански, Газда Джуро и Хасан ага.
Ясно е, че претекстът е привързан към балканската война и откакто сърбинът и черногорецът получават своя дежурен пердах, българинът се отдръпва от сцената, пък даже и изгубил, той резервира достолепието си. За Зевзека споделят, че е човек, който не може да се обвърже с трофеи и внимание. Той разсмива хората и тъкмо този смях е неговата задоволителна премия. По тази причина може да бъде видян измежду елита, само че и измежду елементарните хора. За него всеки човек е забавен. Освен това, около всички смешки, Борю е разпален на тематика „ Птицевъдство “. Редактира и същата графа във вестник „ Заря “. Точно по тази линия трансформира и хумористичните страници на вестник „ Утро “ и „ Дневник “ на „ Кукуригу “ и „ Кудкудяк “. През Втората международна война, Борю към този момент е насочил гения си в една друга посока – радиото.
През цялото време зад микрофона се стреми да остане надалеч от политическия живот. И до някаква степен съумява да го прави, до момента в който не идват непознатите желания. На 10 октомври 1944 година пред дома на Борю се появяват двама души. Те декларират на хумориста, че е задържан, да вземе минимално количество движимости и да тръгне след тях. Застрелян е в Борисовата градина, а тялото му е хвърлено в Перловската река. Много по-късно ще стане ясно, че никой не е считал Борю за зложелател на който и да било. Неговият единствен конкурент се споделя Станислав Бъчваров, който самичък се прекръства на Вихров. Докато Руменов работи в „ Заря “, „ Утро “ и „ Дневник “, Вихров се пробва да пробие и носи свои произведения. Именно Руменов отхвърля голяма част от неговите оферти. Станислав Бъчваров по този начин или другояче желал да разчисти още интелектуални сметки, само че за жал вторият зложелател Елин Пелин по този начин и не съумява да бъде открит. Безумията на този пишман създател не престават и по-късно. Един ден влиза с кон в радио „ София “, с цел да съобщи своите произведения, които да се четат в ефир. Човешката завист убива Борис Руменов, а по думите на господин Вихров/Бъчваров, няколко напитки са помогнали в допълнение за тази цел.
