Ако се докаже съпричастността му към шпионската афера, логичен е

Ако се потвърди съпричастността му към шпионската спекулация, логически е импийчмънт Политическият анализатор и пиар специалист Нидал Алгафари направи за  свой прочит на гръмналия шпионски скандал и опит за пробив в системата на НАТО през секретна информация от българското Министерство на защитата в интерес на Русия. Дали Кремъл още веднъж задейства имперските си упоритости на Балканите, има ли и други задействани спящи кафези, защитени ли сме от другарски огън – върху това разсъждава още Алгафари. Той има също собствен взор върху опцията абсурдът да е показна и предизборна активност, както и за какво мълчи президентът Румен Радев, до момента в който дипломат Елена Митрофанова ехидничи в жанр „ Путин “. - Г-н Алгафари, от вашите обществени статуси е ясно, че тематиката с гръмналия шпионски скандал мощно ви интригува. Това разобличаване на българската прокуратура значи ли, че Русия има имперски упоритости към демократична България по аналог с 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики? - Вие сте много благ, тъй като се връщате исторически единствено до Съветския съюз. Трябва да се върнем още малко обратно, когато фактически Русия предявяваше имперски упоритости към целия Балкански полуостров. Това е и една от действителните аргументи да избухне тази война сред Русия и Турция, която ни приписват, че е била освободителна. - Ако тази упоритост от диахронен продължава в синхронен проект, има ли спящи кафези в България. И в случай че за Русия това е по-скоро естествено, тъй като е наш съперник по оста НАТО, то защитени ли сме от шпиони на така наречен другарски и партньорски страни? - Първо, ние с тези другарски страни, с които сме в НАТО и в Европейския съюз, не би трябвало да имаме секрети. Така е, тъй като сме част от техните структури. Те няма какво да изнасят, те го имат. Докато тези страни, които са отвън обсега на НАТО и Европейски Съюз, сигурно имат интерес и се пробват да пробият там, където има уязвимост. За положително или за неприятно, в продължение на десетилетия в Съветския съюз и в Русия са обучавани хора, които са работили към службите на ГРУ и техните разследващи подразделения. И тези хора са се прибирали в България, получавали са задоволително положителни позиции, още повече че допреди 10 ноември 1989 година ние си бяхме като техни васали. Каквото и да се случеше, първият на страната Тодор Живков или членовете на Политбюро са се допитвали до губернатора в България – руския дипломат. Няма решение, което да са взели, без да е в съгласие в началото с другарите от Комунистическа партия на Съветския съюз. Така че спящите кафези от това време ги има. Това са хора, които са обучавани, които са внедрени, които седят и чакат най-вероятно да бъдат подбутнати, с цел да се разсънят. И задачата е по-скоро те да основат някакви нередности и напрежения сред русофили и русофоби, в сравнение с да свършат кой знае каква работа. Защото и сумите, които са получавали, от това което разбрах, са обидно смешни за подобен вид активност. - Защо в този момент, тъкмо преди парламентарните избори, гръмва този скандал, търсили ли се някакъв пиар резултат, не трябваше ли да се създаде безшумно -точно като за преживелица от тихия фронт? - По принцип можеше да се работи доста безшумно, само че това към този момент е трети или четвърти следващ път, в който се залавят такива хора. И постоянно в предизборни обстановки, два-три месеца преди изборите, всички стартират да се вторачват във вота. Тогава най-лесно се лови риба в мътната вода. Когато има неразбории, когато всеки се е загледал в проценти, вероятни обединения, електорални настройки, тогава шпионите работят. И считам, че прокуратурата, с цел да няма съмнения като при предходните случаи – има, няма, съветникът на президента давал не давал, този път с доста ясни доказателства демонстрира, че тези хора са имали някакъв алчен интерес в услуга на друга страна и са престъпвали клетвите си. - Има ли някаква роля в този сюжет президентът Румен Радев, юристът на единия от арестуваните - полк. Петър Петров, твърди, че офанзивата против клиента и е, тъй като той е другар на президента. Защо мълчи Радев, може ли самият той да е в догадка, че е обвързван със службите на Русия? - Много ми е необичайно това безмълвие, тъй като той е висш главнокомандващ на армията и това се случва в неговия сектор. Веднъж към този момент бяха посочени хора в неговото обграждане, които е евентуално да са имали такива контакти. И в този момент внезапно – повторно. Вече става доста тежко и погледите стартират да се обръщат към този, който може би по един или различен метод е отговарящ за тази сигурност и да не се случват сходни неща в армията. Радев би трябвало да откри някакъв отговор. То евентуално е мъчно да се отговори, тъй като не знае с какво още разполага прокуратурата, не знае с какво разполагат другите разузнавания за всевъзможни връзки. Може би по тази причина би трябвало да изчака още малко, само че от това очакване и от това отсрочване погледите от ден на ден се вторачват в него. - Твърди се, че единият от шпионите – полк. Петров, който е контактувал персонално с Резидента, е назначен в Министерството на защитата с протекциите на президентския консултант Стефан Янев. Това не е ли още веднъж съображение за следствие какво се случва на „ Дондуков “ 2? - Това е проблем, който не можем да го приказваме, до момента в който няма доказателства, тъй като става въпрос за президента на нашата, на българската република. И би трябвало да сме доста деликатни. Представям си, в случай че това изказване е правилно, по какъв начин ще се отрази това на всичките ни сътрудници, с които сме сега в НАТО, в Европейски Съюз. Държавният глава да има отношение в подобен шпионски скандал със страна, която е от другата страна на барикадата, все си мисля, че това не е по този начин. И си мисля, че нашият президент не би могъл да постъпи по този начин, само че в случай че не дай, Боже, се окаже, че има някакви негови давления в тази посока, считам, че тогава е напълно логически импийчмънтът му. - В стилистиката от отговора на Путин към Байдън - по този начин ли да прочетем неглижиращата и ехидна реакция по аферата на дипломат Елеонора Митрофанова? - Това им е табиет, това е тяхна политика. В това, че в даден миг президентът на Щатите се е препънал и паднал, можем да изброим хиляди такива случаи и с Путин, и с Елцин, и с Горбачов, и с Брежнев, и с Андропов. Сталин също. Всякакви такива случаи. Това не е мотив по този начин да се отнасяш. А когато Байдън, въпреки и доста внимателно, отговори на въпроса дали Путин е палач, той не е имал поради, че персонално е убивал. Нямам визия дали това се е случвало, само че това, което се случва в Сирия след заповеди на съветското военно командване, сигурно са избити доста хора. Много хора са били избити и на други места от съветските сили. Включително съмненията, които има за новичока, това, което се случи в Англия, това, което се случи с Навални, тук с Емилиян Гебрев. Това всичкото отива към правилността на това, което споделя Байдън. А това – да се подиграваш, че някой е паднал, спънал се е на едни стълби, което е напълно човешко, го разбираме не от съветските, а от американските медии. Те демонстрират – да, нашият водач е на години и все пак той може и да тича, и да се качва в самолета, без някой да го подпира и да го носи, както някои от руските водачи след пиянските им оргии. - Мислите ли, че по „ Тайфун “ ще има действително неоправдателни присъди, а няма да се окажат прави опорните точки на опозицията, че това е бутафория вид „ сватбарски долари “? - В правовите страни по тази причина има разделяне на управляващите. Има прокуратура, която е събрала някакви доказателства. Тези доказателства, с цел да излезе основният прокурор да ги изнесе обществено, значи, че има защо да бъдат упрекнати тези хора и към този момент ще взема решение съдът. Може съдът да реши нещо друго, нещо друго, като откровено се надявам най-малко в съда да нямаме инфилтрирани фоби или фили.