Парадоксът на съвременните приятелства
Ако се чувствате самотни, знайте – (иронично) не сте сами в самотата си. Днес светът претърпява „ зараза “ от това възприятие, която може да има съществени последствия както за психическото, по този начин и за физическото здраве.
Според ново проучване обаче обстановката не е просто, че хората са отшелници без другари. По-скоро всички имаме повече другари, хората в предишното, само че просто не се виждаме толкоз постоянно.
„ Епидемията от самотност “ става все по-тревожна през последните години. През 2023 година Световната здравна организация (СЗО) разгласи самотата за опасност за здравето в целия свят. Това е изключително гибелен проблем, защото въздействието му постоянно се подценява; самотата може да засегне всеки на всяка възраст и е известно, че въздейства върху психологичното здраве и възприятието за благоденствие на хората. Тя може също по този начин да усили риска от смъртност.
Ето за какво другарските връзки са толкоз значими. Броят и качеството на другарските връзки на индивида са забележителен индикатор за щастието и удовлетвореността от живота. Приятелите са главен източник на обществена поддръжка, а висококачествените връзки могат даже да компенсират по-нискокачествените фамилни и сантиментални връзки.
Но застрашено ли е другарството? Последните отчети сочат, че да – и че както младите, по този начин и по-възрастните са все по-самотни, прекарват повече време сами и по-малко време в другарство. Но дали това значи, че хората имат по-малко другари, в сравнение с в предишното?
Натали Пенингтън, доцент в Държавния университет на Колорадо, и нейните сътрудници разгласяват отчет от три изследвания на Американския план за другарство (АПП), чиято цел е да откри най-точната и цялостна информация за американските другарства.
Резултатите обгръщат пет сериозни аспекта на общественото здраве: метода, по който са структурирани другарствата на хората (напр. кои са те, какъв брой души?); тяхното качество (напр. задоволеност, близост); дали получават обществена поддръжка от приятели; количеството на онлайн и офлайн комуникациите; и цялостното богатство на респондента (напр. задоволеност от живота, самотност, връзка).
Проучванията демонстрират, че хората имат приблизително към 4-5 приятеля, което е доста сходно с броя за последните десетилетия – от 70-те години на предишния век до 2015 година
Изследователите обаче позволяват, че респондентите може да имат повече другари, само че опцията им да изразят това е лимитирана от естеството на изследването.
„ Тези резултати допускат, че цифрата 4-5 може и да са занижен индикатор за общия брой другари. С други думи, в случай че на респондентите беше дадена опция да посочат повече другари от ограничаването от 7, те може би щяха да го създадат “, изяснява екипът в своето изследване.
Установява се също по този начин, че по-малко от 3% от интервюираните нямат другари, което също подхожда на предходни оценки както за юноши, по този начин и за възрастни.
„ В продължение на 40 години, в необятен набор от изследвания и способи за броене, по-малко от 5% оповестяват, че нямат другари. Резултатите от това изследване допускат, че неотдавнашните опасения, споделени в публичното пространство, по отношение на възходящите равнища на липса на другари може да са пресилени и да са артефакт на методите за събиране на и боравене с данни и/или опциите за отговор. “
Според резултатите множеството от интервюираните са удовлетворени от броя на приятелите си, само че доста от тях считат, че желаят да имат по-силни прочувствени връзки и да прекарват повече време с тях.
„ Над 40% считат, че не са толкоз близки с приятелите си, колкото биха желали, а по-малко от половината считат, че са удовлетворени от количеството време, което прекарват с приятелите си. „, написа екипът.
Интересно е, че изследванията разкриват и какво съгласно американците съставлява „ другар “. В този подтекст другите взаимоотношения нормално се припокриват. Например, респондентите постоянно показват като „ другари “ братя и сестри, родители, деца и други роднини; същото важи и за техните сантиментални сътрудници.
В предходни проучвания постоянно се забраняваше на участниците да показват сантименталните си сътрудници и членовете на фамилията като другари, което може да понижи броя на преброените другари, само че и да пропусне значими приятелски връзки, които се простират оттатък роднинството.
По сходен метод предходните проучвания се концентрираха върху „ околните “ и „ най-хубавите “ другари, само че данните от други проучвания демонстрират, че инцидентните другари също могат да играят значима роля в поддръжка на нашето здраве и благоденствие. Резултатите от изследванията на АПП демонстрират, че тази категория не би трябвало да се подценява в бъдещите работи.
Като цяло отчетът прибавя повече детайлности към разбирането ни за другарствата и тяхното значение. Явно макар че към момента сме в положение да сътворяваме другарства с доста хора, естеството и качеството на тези връзки може да са по-малко значими, в сравнение с доста от нас биха желали.
