5 неща, които другите не осъзнават, че правите, защото се страхувате, че ще си тръгнат
Ако се борите с проблеми с изоставянето, тази публикация е за вас.
Ето 5 неща, които хората не осъзнават, че вършиме, тъй като се страхувате, че ще си тръгнат.
1. Отнема известно време, с цел да отговорите известията им
И не тъй като сте прекомерно заети, с цел да отговорите или тъй като към момента не сте видели известието. Понякога не бързате да отговаряте на други хора, тъй като не желаете да изглеждате прекомерно нетърпеливи, като отвръщате бързо. Смятате, че като изглеждате като " невъзмутими и може би даже малко необвързани, хората ще са по-склонни да останат в близост, тъй като ще бъдете по-приятни.
2. Постоянно се пробвате да поставите позитивен акцент върху проблемите си
Няма значение какъв брой изтощителна може да е персоналната обстановка, постоянно, постоянно, постоянно ще се пробвате да намерите положителния фокус, когато я обсъждате. Правите това, тъй като да признаете какъв брой доста ви боли би било прекомерно нуждаещо се, прекалено много, прекомерно обременяващо за някой различен. И кой не би желал да напусне някой подобен?
3. Никога не молите за помощ (дори в случай че имате сериозна потребност от нея)
Никога не желаете да досаждате на някой различен с съвсем всичко, от което се нуждаете, даже в случай че в действителност можете да употребявате помощ. Вашето мото е " Мога да го направя самичък ". Истинската причина да вършиме това обаче е, че в никакъв случай не желаете да сте подвластни от различен човек. Това ви плаши прекалено много. Защото какво ще стане, в случай че си тръгнат? Какво бихте създали тогава?
4. Можете да бъдете прекомерно прощаващи
Никога не желаете да изглеждате борбени или сложни, даже в случай че сте били онеправдани или надълбоко засегнати от някого. Вместо да се придържате към себе си и да налагате някои по този начин нужни граници, вие простите прегрешенията на другите съвсем незабавно и оставяте множеството неща да се плъзгат.
5. Вие се извинявате, когато вие сте тези, които в действителност дължат извинението
И най-после, когато се случи да имате някакъв спор с някой различен, при който вие сте тези, които явно са потърпевши, някак си постоянно се пробвате първо да се поправите и го вършиме, като се извините, макар обстоятелството, че вие сте тези, които в действителност дължат извинението. Въпреки че може да си мислите, че това ви прави по-лесни за съгласие, в последна сметка просто ви оставя засегнати, неуважени и негодуващи. Освен това ви държи във връзки, в които може би към този момент не би трябвало да участвате. Но защото толкоз се страхувате да не загубите някого, оставате, само че в последна сметка губите себе си в процеса.
Ето 5 неща, които хората не осъзнават, че вършиме, тъй като се страхувате, че ще си тръгнат.
1. Отнема известно време, с цел да отговорите известията им
И не тъй като сте прекомерно заети, с цел да отговорите или тъй като към момента не сте видели известието. Понякога не бързате да отговаряте на други хора, тъй като не желаете да изглеждате прекомерно нетърпеливи, като отвръщате бързо. Смятате, че като изглеждате като " невъзмутими и може би даже малко необвързани, хората ще са по-склонни да останат в близост, тъй като ще бъдете по-приятни.
2. Постоянно се пробвате да поставите позитивен акцент върху проблемите си
Няма значение какъв брой изтощителна може да е персоналната обстановка, постоянно, постоянно, постоянно ще се пробвате да намерите положителния фокус, когато я обсъждате. Правите това, тъй като да признаете какъв брой доста ви боли би било прекомерно нуждаещо се, прекалено много, прекомерно обременяващо за някой различен. И кой не би желал да напусне някой подобен?
3. Никога не молите за помощ (дори в случай че имате сериозна потребност от нея)
Никога не желаете да досаждате на някой различен с съвсем всичко, от което се нуждаете, даже в случай че в действителност можете да употребявате помощ. Вашето мото е " Мога да го направя самичък ". Истинската причина да вършиме това обаче е, че в никакъв случай не желаете да сте подвластни от различен човек. Това ви плаши прекалено много. Защото какво ще стане, в случай че си тръгнат? Какво бихте създали тогава?
4. Можете да бъдете прекомерно прощаващи
Никога не желаете да изглеждате борбени или сложни, даже в случай че сте били онеправдани или надълбоко засегнати от някого. Вместо да се придържате към себе си и да налагате някои по този начин нужни граници, вие простите прегрешенията на другите съвсем незабавно и оставяте множеството неща да се плъзгат.
5. Вие се извинявате, когато вие сте тези, които в действителност дължат извинението
И най-после, когато се случи да имате някакъв спор с някой различен, при който вие сте тези, които явно са потърпевши, някак си постоянно се пробвате първо да се поправите и го вършиме, като се извините, макар обстоятелството, че вие сте тези, които в действителност дължат извинението. Въпреки че може да си мислите, че това ви прави по-лесни за съгласие, в последна сметка просто ви оставя засегнати, неуважени и негодуващи. Освен това ви държи във връзки, в които може би към този момент не би трябвало да участвате. Но защото толкоз се страхувате да не загубите някого, оставате, само че в последна сметка губите себе си в процеса.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ