Америка направи катастрофална грешка с войната в Ирак. Предстои ли да се повтори тя в Иран?
Ако Съединените щати се причислят към борбата на Израел, с цел да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във война с неузнаваем обсег против страна от 90 милиона души
Преди две десетилетия, до момента в който американците обсъждаха дали страната им би трябвало да нападне Ирак, един въпрос се поставяше най-сериозно: има ли Саддам Хюсеин оръжия за всеобщо заличаване /ОМУ/? Ако е по този начин, изводът беше, че Съединените щати би трябвало да разоръжат и смъкват неговия режим с военна мощ. Ако не, Вашингтон може да резервира тази алтернатива в запас и да продължи да сдържа Саддам посредством стопански наказания и рутинни бомбардировки.
След време последствията от войната в Ирак надалеч надвишиха границите на първичния спор. Оказа се, че Саддам няма оръжия за всеобщо заличаване. Но да предположим, че е имал химическите и биологичните сътрудници, за които твърдяха бранителите на войната. Нахлуването в страната му, с цел да унищожи режима му, би му дало най-големия вероятен тласък да употребява и най-лошите оръжия, с които разполага. Войната щеше да бъде също толкоз неправилна – в действителност още повече.
По същата причина въпросът за ОМУ надали изяснява генезиса на войната или нейните крайни последствия. Вярно е, че последователите на нашествието не желаеха Саддам да построи своя хипотетичен боеприпас и евентуално в миналото да стане нуклеарна мощ.
По-важното обаче е, че тогава те видяха опция да утвърдят господството на Америка на световната сцена, откакто страната беше ударена на 11 септември. Те желаеха да преустроят Близкия изток и да показват американската мощност. Е, направиха го, само че не по този начин, както се надяваха.
Днес държавното управление на Съединените щати, под управлението на президента Доналд Тръмп, още веднъж преценя дали да употребява военна мощ против страна от Близкия изток, която не се готви да нападна Съединените щати. Този път решаващият въпрос би трябвало да бъде дали Иран основава нуклеарно оръжие и доближава някаква неразбираемо дефинирана „ точка на невъзврата “, от която няма връщане.
Ако отговорите с „ да “, вие затова подкрепяте ударите на Съединени американски щати върху иранските уреди за обогатяване и евентуално доста други. В края на краищата Съединените щати от дълго време настояват, че Иран не може и не трябва да се снабди с нуклеарно оръжие и в случай че тази цел не може да бъде реализирана посредством дипломация – даже в случай че американският съдружник Израел може особено да се е постарал да скапе тази дипломация – би трябвало да се опита със мощ.
Американската общност би трябвало да се опълчи на сходно мислене, което няма смисъл. Според американското разузнаване Иран не е бил на ръба да създаде използваемо нуклеарно устройство. Даваше си тази опция, произвеждайки мощно обогатен уран, само че към момента не беше решил да се снабди с оръжие, още по-малко да предприеме спомагателните стъпки, нужни за конструирането на такова.
През последните два месеца Иран беше в дипломатически договаряния с администрацията на Тръмп и двете страни наподобява се доближаваха съвсем до края на договорка, която фрапантно ще ограничи обогатяването на уран от Техеран и ще предотврати всевъзможен път към бомбата.
Тогава Израел атакува. Действаше не толкоз, с цел да предотврати иранската бомба, колкото с цел да предотврати американската дипломация. Ново нуклеарно съглашение щеше да отстрани глобите върху засегнатата стопанска система на Иран, помагайки й да се възвърне и да пораства. Една договорка щеше да стабилизира позицията на Иран в Близкия изток и евентуално да я укрепи с времето.
Именно като успее да попречи на Иран да стане нуклеарен, договорката щеше да форсира интеграцията на Иран в района, ускорявайки внимателното доближаване, което Техеран реализира с историческия си противник, Саудитска Арабия, през последните две години.
Обсъжданата съответна договорка, която предвиждаше включването на Иран в районен консорциум за обогатяване на уран, щеше да даде подтик на процеса. Оттам нататък, кой знае: може би Съединените щати може да възстановяват връзките с Иран и откакто се отърват от главния си районен зложелател, най-сетне да работят съгласно желанието на поредните двупартийни президенти, в това число Тръмп, да се отдръпват от Близкия изток.
Това беше резултатът, който най-добре би обслужвал ползите на Съединените щати. Това беше резултатът, против който Израел действаше, с цел да предотврати. За министър-председателя Бенямин Нетаняху страховит, нормализиран и неядрен Иран беше най-важната опасност.
Атаката против Иран, въпреки това, даде опция – да осакати и може би даже да събори Ислямската република, чиято най-хубава противовъздушна защита Израел извади от строя миналата година, откакто най-силните районни съдружници на Иран в Ливан и Сирия се разпаднаха по величествен метод.
Израел не знае, тъй като никой не може да знае, в какъв тип Иран ще излезе от останките: дали ще бъде по-ощетен или по-малко, с нуклеарно оръжие или не, функционираща страна или казан на хаоса. Въпреки това Нетаняху пое риск, смятайки, че Съединените щати ще довършат работата му, ще изчистят бъркотиите му или и двете.
Дори в случай че Иран бързаше към нуклеарно оръжие, даже в случай че дипломацията беше изчерпана, опасността от нуклеарен Иран не би трябвало да се раздухва. Да предположим за миг, че Иран стане нуклеарен, което може и да направи в този момент, когато неналичието на такова възпиращо средство го направи уязвим за офанзива.
Ако Иран получи бомбата, Съединените щати, страна с нуклеарно оръжие, ще останат фундаментално предпазени. Израел, страна с нуклеарно оръжие, ще остане фундаментално предпазен. Иран ще стане нуклеарен, в действителност с цел да подсигурява оцеляването на своя режим. Изстрелването на нуклеарни оръжия против Израел би подсигурило унищожаването на Иран. И Иран надали би направил това.
Не се заблуждавайте: изцяло нежелателно е Иран да придобие нуклеарно оръжие. Това може да провокира по-нататъшно разпространяване на нуклеарни оръжия в Близкия изток и отвън него. Иран може да възобнови своите дестабилизиращи и разрушителни действия, ориентирани против ползите и съдружниците на Съединени американски щати, като се увери, че никой няма да посмее да удари режима.
Съединените щати с право вложиха прекомерно обилни старания в продължение на десетилетия, с цел да предотвратят иранска бомба. Но коства ли си тази цел война? Наша война? Тази война?
Ако Съединените щати се причислят към борбата на Израел, с цел да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във
Преди две десетилетия, до момента в който американците обсъждаха дали страната им би трябвало да нападне Ирак, един въпрос се поставяше най-сериозно: има ли Саддам Хюсеин оръжия за всеобщо заличаване /ОМУ/? Ако е по този начин, изводът беше, че Съединените щати би трябвало да разоръжат и смъкват неговия режим с военна мощ. Ако не, Вашингтон може да резервира тази алтернатива в запас и да продължи да сдържа Саддам посредством стопански наказания и рутинни бомбардировки.
След време последствията от войната в Ирак надалеч надвишиха границите на първичния спор. Оказа се, че Саддам няма оръжия за всеобщо заличаване. Но да предположим, че е имал химическите и биологичните сътрудници, за които твърдяха бранителите на войната. Нахлуването в страната му, с цел да унищожи режима му, би му дало най-големия вероятен тласък да употребява и най-лошите оръжия, с които разполага. Войната щеше да бъде също толкоз неправилна – в действителност още повече.
По същата причина въпросът за ОМУ надали изяснява генезиса на войната или нейните крайни последствия. Вярно е, че последователите на нашествието не желаеха Саддам да построи своя хипотетичен боеприпас и евентуално в миналото да стане нуклеарна мощ.
По-важното обаче е, че тогава те видяха опция да утвърдят господството на Америка на световната сцена, откакто страната беше ударена на 11 септември. Те желаеха да преустроят Близкия изток и да показват американската мощност. Е, направиха го, само че не по този начин, както се надяваха.
Днес държавното управление на Съединените щати, под управлението на президента Доналд Тръмп, още веднъж преценя дали да употребява военна мощ против страна от Близкия изток, която не се готви да нападна Съединените щати. Този път решаващият въпрос би трябвало да бъде дали Иран основава нуклеарно оръжие и доближава някаква неразбираемо дефинирана „ точка на невъзврата “, от която няма връщане.
Ако отговорите с „ да “, вие затова подкрепяте ударите на Съединени американски щати върху иранските уреди за обогатяване и евентуално доста други. В края на краищата Съединените щати от дълго време настояват, че Иран не може и не трябва да се снабди с нуклеарно оръжие и в случай че тази цел не може да бъде реализирана посредством дипломация – даже в случай че американският съдружник Израел може особено да се е постарал да скапе тази дипломация – би трябвало да се опита със мощ.
Американската общност би трябвало да се опълчи на сходно мислене, което няма смисъл. Според американското разузнаване Иран не е бил на ръба да създаде използваемо нуклеарно устройство. Даваше си тази опция, произвеждайки мощно обогатен уран, само че към момента не беше решил да се снабди с оръжие, още по-малко да предприеме спомагателните стъпки, нужни за конструирането на такова.
През последните два месеца Иран беше в дипломатически договаряния с администрацията на Тръмп и двете страни наподобява се доближаваха съвсем до края на договорка, която фрапантно ще ограничи обогатяването на уран от Техеран и ще предотврати всевъзможен път към бомбата.
Тогава Израел атакува. Действаше не толкоз, с цел да предотврати иранската бомба, колкото с цел да предотврати американската дипломация. Ново нуклеарно съглашение щеше да отстрани глобите върху засегнатата стопанска система на Иран, помагайки й да се възвърне и да пораства. Една договорка щеше да стабилизира позицията на Иран в Близкия изток и евентуално да я укрепи с времето.
Именно като успее да попречи на Иран да стане нуклеарен, договорката щеше да форсира интеграцията на Иран в района, ускорявайки внимателното доближаване, което Техеран реализира с историческия си противник, Саудитска Арабия, през последните две години.
Обсъжданата съответна договорка, която предвиждаше включването на Иран в районен консорциум за обогатяване на уран, щеше да даде подтик на процеса. Оттам нататък, кой знае: може би Съединените щати може да възстановяват връзките с Иран и откакто се отърват от главния си районен зложелател, най-сетне да работят съгласно желанието на поредните двупартийни президенти, в това число Тръмп, да се отдръпват от Близкия изток.
Това беше резултатът, който най-добре би обслужвал ползите на Съединените щати. Това беше резултатът, против който Израел действаше, с цел да предотврати. За министър-председателя Бенямин Нетаняху страховит, нормализиран и неядрен Иран беше най-важната опасност.
Атаката против Иран, въпреки това, даде опция – да осакати и може би даже да събори Ислямската република, чиято най-хубава противовъздушна защита Израел извади от строя миналата година, откакто най-силните районни съдружници на Иран в Ливан и Сирия се разпаднаха по величествен метод.
Израел не знае, тъй като никой не може да знае, в какъв тип Иран ще излезе от останките: дали ще бъде по-ощетен или по-малко, с нуклеарно оръжие или не, функционираща страна или казан на хаоса. Въпреки това Нетаняху пое риск, смятайки, че Съединените щати ще довършат работата му, ще изчистят бъркотиите му или и двете.
Дори в случай че Иран бързаше към нуклеарно оръжие, даже в случай че дипломацията беше изчерпана, опасността от нуклеарен Иран не би трябвало да се раздухва. Да предположим за миг, че Иран стане нуклеарен, което може и да направи в този момент, когато неналичието на такова възпиращо средство го направи уязвим за офанзива.
Ако Иран получи бомбата, Съединените щати, страна с нуклеарно оръжие, ще останат фундаментално предпазени. Израел, страна с нуклеарно оръжие, ще остане фундаментално предпазен. Иран ще стане нуклеарен, в действителност с цел да подсигурява оцеляването на своя режим. Изстрелването на нуклеарни оръжия против Израел би подсигурило унищожаването на Иран. И Иран надали би направил това.
Не се заблуждавайте: изцяло нежелателно е Иран да придобие нуклеарно оръжие. Това може да провокира по-нататъшно разпространяване на нуклеарни оръжия в Близкия изток и отвън него. Иран може да възобнови своите дестабилизиращи и разрушителни действия, ориентирани против ползите и съдружниците на Съединени американски щати, като се увери, че никой няма да посмее да удари режима.
Съединените щати с право вложиха прекомерно обилни старания в продължение на десетилетия, с цел да предотвратят иранска бомба. Но коства ли си тази цел война? Наша война? Тази война?
Ако Съединените щати се причислят към борбата на Израел, с цел да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ