Гайдар свали 35 кг, за да стане пожарникар
Ако с музиката церя душата, с работата в пожарната ще избавям човешки животи. Това е специалността, която ми лежи на сърце, споделя 26-годишният Явор Бобев. Пловдивчанинът има музикално обучение, само че детската му фантазия била да стане огнеборец. Преди дни той завоюва състезанието и бе утвърден да влезе в редиците на пожарната, откакто мина през четирите стадия. А с цел да се оправи с тестванията по физическа подготовка, се наложило да смъкна 35 кг.
„ Преди две години тежах 130 кг. Това е вторият ми опит да стана огнеборец ", споделя Явор. И изяснява, че първият бил несполучлив, защото килограмите му попречили да се оправи с физическите тествания.
„ Само аз си знам какво ми костваше, това са доста ограничавания освен в храната ", спомня си той.
За две години съумял да смъкна 35 кг и то освен с апетит, само че и със спорт - тичал настойчиво на Гребната база. Но съгласно него най-важното да успее се оказала мощната му мотивация да сбъдне детската си фантазия и да стане пожарникар.
Явор приключил музикална паралелка в СОУ „ Любен Каравелов ” с профил „ национална музика ". Специалността му е гайда, има школа в читалище „ Иван Вазов " в „ Коматево ", където образова сега 12 деца. Заедно с по-големите са общо 16 индивида, споделя бъдещият пожарникар. Има над 90 изяви на сцена и всички, като се изключи едно, са със извоювани призови места. В момента е последна година в ПУ „ П. Хилендарски " в специалността „ Педагогика на музиката ". Завършил е семестриално и му остават единствено държавните изпити. Най-вероятно ще отсрочи държавния изпит, който ще съвпадне с образованието в пожарникарската школа - три месеца във Варна и още толкоз в Монтана.
Първият му допир с гайдата бил като дете около татко му, който се занимавал с музикалния инструмент една година в Котел.
" Когато бях дребен, той си посвирваше понякога. Много ми харесваше да го чувам, по този начин се възпламених и на един мой рожден ден той ми подари гайда. Малко хора знаят, само че гайдата има една характерна миризма на животинска кожа, която не на всеки се харесва. Когато за пръв пат я поех, това леко ме отблъсна, само че татко ми ме помоли да потрая и опитам ", спомня си Явор. Така той приключва музикално обучение, има над 90 участия на разнообразни подиуми и разнообразни състезания, като ги е печелил постоянно с призови места. През цялото време обаче мечтае да стане пожарникар.
„ Искам да съм в помощ на обществото и хората. Не съм мислил да напущам България. Аз съм огромен патриот. Народната музика, която изсвирвам, и гайдата са ми построили тази обич към България. Според мен младите са тези, които могат да трансформират страната ни, да я създадат по-добра за всички нас. България ми харесва, обичам родината си и желая да съм пожарникар и музикант тук ", споделя Явор.
Обяснява, че музиката и упражненията с един от най-трудните, само че красиви български принадлежности го е възпитала в непримиримост, поредност и го е построила като добър човек. Защото, както споделя народът: „ Който пее и свири, зло не мисли ".
„ Гайдата е инструмент, който разсънва у индивида всички усеща - от горест до забавление. Виждал съм по какъв начин реагират хората, като засвиря. Някои се разплакват, други скачат и изиграват едно хоро. Затова съм приел, че по този метод избавям душите на хората. В пожарната пък ще мога да избавям животът им ", споделя Явор. Категоричен е, че няма да изостави гайдата и ще продължи да свири, до момента в който е пожарникар.
„ Едното не пречи на другото. А и в случай че един ден не изсвирвам, имам възприятието, че рамото стартира да ме боли, тъй като не чувствам инструмента ", споделя той. Познатите му споделят, че Явор е душата на компанията и няма случай, в който да се съберат и той да не надуе гайдата. С младия мъж огнеборците гайдари в пожарната стават четирима.
„ Вече обмисляме с сътрудниците да създадем един гайдарски състав ", майтапи се Явор.
Споделя, че не знае какво го чака първият ден като пожарникар, само че е душевен квалифициран за всичко. Привлича го и адреналинът в специалността. За пръв път го изпитал, когато преди четири години горящ коминът на кооперацията, в която живеел. Тогава се сблъсква с огнената буря. Оказал се един до друг с пожарникарите.
" Изборът ми за пожарната не беше поради заплащането или други бонуси в тази система, а тъй като бленувам да работя това. Смятам, че в този момент е времето да изкачвам стъпала и да осъществявам задачите.
Много хора са ми казвали, че това е рискова специалност, да се откажа. Ала в живота има риск във всяко едно нещо. Дори когато шофираш и да спазваш правилника, не знаеш сътрудника насреща какво би направил.
Не изпитвам никакви страхове, считам, че никой не може да избяга от ориста си. Каквото има да стане, ще стане ", разсъждава Явор.
Призивът му към всички младежи е да следват фантазиите си, да вършат това, което желаят.
" Не съм мислил до каква степен ще стигна в специалността. Просто желая да си правя работата както би трябвало. Понеже съм човек, който, като се захване с нещо, обича да го изпипва до дъно. Дали ще е в свиренето, или в огнеборството, няма значение ", декларира огнеборецът гайдар.
„ Преди две години тежах 130 кг. Това е вторият ми опит да стана огнеборец ", споделя Явор. И изяснява, че първият бил несполучлив, защото килограмите му попречили да се оправи с физическите тествания.
„ Само аз си знам какво ми костваше, това са доста ограничавания освен в храната ", спомня си той.
За две години съумял да смъкна 35 кг и то освен с апетит, само че и със спорт - тичал настойчиво на Гребната база. Но съгласно него най-важното да успее се оказала мощната му мотивация да сбъдне детската си фантазия и да стане пожарникар.
Явор приключил музикална паралелка в СОУ „ Любен Каравелов ” с профил „ национална музика ". Специалността му е гайда, има школа в читалище „ Иван Вазов " в „ Коматево ", където образова сега 12 деца. Заедно с по-големите са общо 16 индивида, споделя бъдещият пожарникар. Има над 90 изяви на сцена и всички, като се изключи едно, са със извоювани призови места. В момента е последна година в ПУ „ П. Хилендарски " в специалността „ Педагогика на музиката ". Завършил е семестриално и му остават единствено държавните изпити. Най-вероятно ще отсрочи държавния изпит, който ще съвпадне с образованието в пожарникарската школа - три месеца във Варна и още толкоз в Монтана.
Първият му допир с гайдата бил като дете около татко му, който се занимавал с музикалния инструмент една година в Котел.
" Когато бях дребен, той си посвирваше понякога. Много ми харесваше да го чувам, по този начин се възпламених и на един мой рожден ден той ми подари гайда. Малко хора знаят, само че гайдата има една характерна миризма на животинска кожа, която не на всеки се харесва. Когато за пръв пат я поех, това леко ме отблъсна, само че татко ми ме помоли да потрая и опитам ", спомня си Явор. Така той приключва музикално обучение, има над 90 участия на разнообразни подиуми и разнообразни състезания, като ги е печелил постоянно с призови места. През цялото време обаче мечтае да стане пожарникар.
„ Искам да съм в помощ на обществото и хората. Не съм мислил да напущам България. Аз съм огромен патриот. Народната музика, която изсвирвам, и гайдата са ми построили тази обич към България. Според мен младите са тези, които могат да трансформират страната ни, да я създадат по-добра за всички нас. България ми харесва, обичам родината си и желая да съм пожарникар и музикант тук ", споделя Явор.
Обяснява, че музиката и упражненията с един от най-трудните, само че красиви български принадлежности го е възпитала в непримиримост, поредност и го е построила като добър човек. Защото, както споделя народът: „ Който пее и свири, зло не мисли ".
„ Гайдата е инструмент, който разсънва у индивида всички усеща - от горест до забавление. Виждал съм по какъв начин реагират хората, като засвиря. Някои се разплакват, други скачат и изиграват едно хоро. Затова съм приел, че по този метод избавям душите на хората. В пожарната пък ще мога да избавям животът им ", споделя Явор. Категоричен е, че няма да изостави гайдата и ще продължи да свири, до момента в който е пожарникар.
„ Едното не пречи на другото. А и в случай че един ден не изсвирвам, имам възприятието, че рамото стартира да ме боли, тъй като не чувствам инструмента ", споделя той. Познатите му споделят, че Явор е душата на компанията и няма случай, в който да се съберат и той да не надуе гайдата. С младия мъж огнеборците гайдари в пожарната стават четирима.
„ Вече обмисляме с сътрудниците да създадем един гайдарски състав ", майтапи се Явор.
Споделя, че не знае какво го чака първият ден като пожарникар, само че е душевен квалифициран за всичко. Привлича го и адреналинът в специалността. За пръв път го изпитал, когато преди четири години горящ коминът на кооперацията, в която живеел. Тогава се сблъсква с огнената буря. Оказал се един до друг с пожарникарите.
" Изборът ми за пожарната не беше поради заплащането или други бонуси в тази система, а тъй като бленувам да работя това. Смятам, че в този момент е времето да изкачвам стъпала и да осъществявам задачите.
Много хора са ми казвали, че това е рискова специалност, да се откажа. Ала в живота има риск във всяко едно нещо. Дори когато шофираш и да спазваш правилника, не знаеш сътрудника насреща какво би направил.
Не изпитвам никакви страхове, считам, че никой не може да избяга от ориста си. Каквото има да стане, ще стане ", разсъждава Явор.
Призивът му към всички младежи е да следват фантазиите си, да вършат това, което желаят.
" Не съм мислил до каква степен ще стигна в специалността. Просто желая да си правя работата както би трябвало. Понеже съм човек, който, като се захване с нещо, обича да го изпипва до дъно. Дали ще е в свиренето, или в огнеборството, няма значение ", декларира огнеборецът гайдар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ