Ако розата е царицата на цветята, то жасминът е царят.

Ако розата е царицата на цветята, то жасминът е царят. На Изток го назовават ясмин. Подобно на невероятен драгоценен камък, той подарява вълшебна дарба към промяна. Съществуват голям брой митове за това магическо цвете.

 Една от старите арабски митове споделя за момиче, което било доста красиво и нежно. В деня на сватбата й пристигнал делегат, който съобщил за настъпващи воини със прилежащото племе. Мъжете от нейното племе тръгнали да пазят територията си и момичето останало със сватбената дреха да чака брачна половинка си. След като борбата свършила и младоженецът не се върнал, тя отишла на бойното поле да го търси измежду жертвите. Легендата споделя, че дни наред тя обикаляла, плачела и напоявала със сълзите си предната част на бялата връхна дреха от булчинската си одеждa. Когато изсъхнала, час след час – тъканта пожълтявала от солта и пясъка. Накрая тя разкрила тялото на обичания, прегърнала го и умряла над него. На другия ден на мястото на двамата влюбени намерили дребна могилка, покрита с жасминов цвят – бял като премяната на невестата, с малко жълто в средата, от солта на сълзите. И по този начин, жасминът станал знак на чистата и непорочна обич и честност.

 Втората легенда споделя за една госпожица, която била най-хубавото и чисто създание, само че била с тъмна кожа, грозновата и бедна. Никой не желал да я вземе за жена. Един ден тя обаче се влюбила в един от младежите. Ден след ден тя мислела единствено за него. Той също бил доста безпаричен, само че обичал дъщерята на един от богаташите… не можел да се сгоди, в случай че не натрупал пари и не построил къща, по тази причина решил да работи денонощно, с цел да завоюва. Той бил килимар. Работел неуморно и все се опитвал да вплете цветовете на обичаната си в килимите – светли, топли цветове, само че килимите не се продавали. Хората ги заглеждали, само че постоянно казвали, че нещо липсва. Ден след ден, той линеел и не знаел какво да направи.

 Една вечер задремал изтощен над стана. Девойката влезнала, леко го отместила, седнала и изтъкала килима, вплитайки черни линии, като кожата си, примесени с млечно бели и мрачно червени, като душата и сърцето си, изпълнени с обич. На другия ден килимарят се изненадал като видял килима, само че решил, че от изтощеност не помни какво е правил вечерта. Захвърлил килима в ъгъла.

 В същият ден, предходна неговата възлюблена и разглеждайки килимите, зърнала крайчеца на захвърления килим. Полюбопитствала и младежът й го посочил. Харесала го тя и той й го подарил. В идващите дни всички идвали да си поръчат такива килими като в дома на старейшината. Натрупал пари килимарят и се сгодил за богаташката щерка. Но тя била сприхава, капризна и зла. Всеки ден, влизайки вкъщи, той усещал въздуха миризлив и тежък… не намирал успокоение с изключение на в една дребна стая, застлана с оня първия килим, който й бил подарил- там усещал неземно благоухание, което го правело благополучен. Минали годините, грозноватата госпожица си останала сама, а килимарят умрял. Изнесли тялото му завито със остарелия килим. На гробището развили килима и го положили в гроба. Когато желали да вдигнат килима и да го изгорят, тъй като носи миризмата на гибелта, с изненада усетили, че от него се носи аромат на наслада. Вдигайки килима той се разпаднал на прахуляк и покрил гроба. На другия ден над гроба били поникнали дребни зелени стръкчета.

Девойката, идвала всеки ден да ги полива и да оплаква обичания си. Минавали дните, стръкчетата станали шубраци, храстите дървета и към гроба всичко тънело в зеленина и прохладна сянка. След известно време и дамата починала-погребали я наоколо. На деня след погребението от нейния гроб се протегнала тънка вейка и обвила гъстите шубраци над гроба на килимаря, изпъстряйки ги с дребни нежни бели цветове, пръскащи пленителен мирис – бели като кожата, която не е имала…

 Ето това са две от най-известните митове. Третата легенда споделя за млада жена, чийто мъж бил погубен в борба. Не могли да донесат тялото, а го погребали на бойното поле и засадили шубрак над него, с цел да се знае мястото и пътуващите да не стъпват над гроба. Тя отказвала още един брак дълги години. След време и тя умряла, а над гроба й се появил гълъб, носещ дребна клонка, която паднала от човката му. От клонката поникнал жасминов шубрак, като този над далечния гроб на брачна половинка й.

 Харизматичната мощ на жасмина е повода да участва в арсенала на махараджи и махарани. Смята се, че той откриваистината, скрита зад илюзии. Не инцидентно в Индия го назовават „ лунна светлина на любовта ”. В интервала на растяща луна античните хубавици го употребявали за разпалване на флирта и за освобождение от задръжки. Когато луната намалявала, жасминът разобличавал неверността и прибирал изгубените усеща.

 Нежно и изискано с дребни цветя, растението жасмин е известно по целия свят със своята неповторима тропическа миризма и красиви цветове. Жасминът е растение от семейство Маслинови (Oleaceae). Съществуват към 200 типа жасмин, растящи в тропическите и умерени топли региони на Европа, Азия, Австралия. Жасминът е многогодишно растение, което ще пораства година след година. Различните типове имат разнообразни потребности от поливане, пространство и слънчева светлина според от това дали порастват на слънце или шарена сянка.

 С задоволително слънце и вярно напояване, цветовете на жасмина ще останат свежи, с цел да можете да им се наслаждавате няколко месеца. То има яркозелена, лъскава зеленина (храст, лиана) с дребни бели, лилави, жълти или кремави цветя, обича слънцето, шарената сянка и плодородна добре дренирана почва. Някои типове са вечнозелени, което значи, че те ще запазят зелените си листа целогодишно.

 Отглеждането на жасмин изисква известни старания. Но те си заслужават, защото растението има хубав и изобилен цъвтеж, който може да оживи всеки двор или тераса. Ароматът му може да се откри във всичко – от чайове и свещи до сапуни и лосиони.

Арабски жасмин – Този вид е вечнозелен шубрак или лоза. Има бели, доста мощно ухаещи цветя, които се отварят вечер. Също по този начин, може да доближи от 1 до 2 метра височина. Бял жасмин – Този тип е родом от Бирма и Китай и е вечнозелен планинар. Неговите цветни пъпки цъфтят от края на зимата до началото на пролетта. Белият жасмин може да доближи 6-9 метра височина, тъй че ще ви би трябвало задоволително място за този вид. Лилав жасмин – лилавото цвете е известно още като звезден жасмин. Може да пораства 6 метра като лоза, само че може да се отглежда и в по-малък мащаб като жив плет или шубрак. Горски жасмин – този дървесен катерач има тъмнозелени лъскави листа и блестящо бели цветя, които имат лек розов нюанс. Това е мощен вид, със стъбла, които могат да порастват до повече от 12 см в диаметър. Зимен жасмин – възходящ до 4 метра височина, той е прочут със своите поразителни жълти цветове. Испански жасмин – Силно ароматизиран вид е испанският, който се употребява необятно в парфюмите.

 В Западен Китай това нежно, ароматно цвете е известно като „ Кралицата на цветята “, той е употребен от незапомнени времена поради своите лечебни свойства. Етеричното масло от жасмин се употребява в доста елементи на Азия като естествено средство за лекуване на меланхолия, тревога, стрес и бодърствуване в продължение на хиляди години. Деликатният благоуханен чай, подготвен от цветя жасмин, става извънредно известен в династията Минг (1368 – 1644 година сл. Хр.).

 Доказано е, че аромата на етерично масло от жасмин усъвършенства настроението, отстранява напрежението и понижава тревогата. Изследване, оповестено в „ Journal of Health Research “, преглежда резултата от вдишването на масло от жасмин върху централната нервна система и настроението. Маслото от жасмин има удобен резултат върху възстановяване на настроението и мозъчната активност, като участниците оповестяват, че се усещат по-позитивни, енергични и даже сантиментално настроени. Жасминът (консумиран като чай или употребен под формата на етерично масло) има седативен резултат върху нервната система, то има успокоителен и отпускащ резултат. Проучване, оповестено в „ European Journal of Applied Physiology “, открива, че единствено миризмата на това цвете има седативен резултат както върху интензивността на самостоятелните нерви, по този начин и върху положенията на настроението. Вдишването на жасмин (заедно с лавандула) оказва помощ за понижаване на сърдечната периодичност и провокира чувство за успокоение и релакс, помагайки на участниците да заспиват по-лесно.

 Жасминът от дълго време е прочут като афродизиак. Неговият другоземен, опияняващ мирис освен повдига настроението, само че оказва помощ за повдигане на прочувствените бариери и поощряване на възприятието за непосредственост. Неговите антидепресантни качества, съчетани със способността му да отпуска тялото, вършат тази билка отлична за превъзмогване на полови проблеми, които са в главата, а не директни физиологични проблеми на репродуктивната система.

Инфо: www.spiritell.com