Тротоар ли? Само ако си Тарзан! СНИМКИ
Ако решиш да стигнеш до медицински център в Димитровград пешком, подготви се за премеждие от категория „ екшън с оцеляване “. По документи имаш тротоар, само че в реалност той е високомерен от плевели, клончета и саморасли катерещи се шубраци, които умерено си порастват, до момента в който възрастни хора с бастуни пробват да си пробият път до обзор.
За похлупак – едната лента е паркинг, другата е тясна лента за змийско придвижване, в която две коли едвам се разминават, а за пешеходец въобще няма място. Освен в случай че не решиш да рискуваш и да вървиш по асфалта. Чудесно, нали?
Ето по какъв начин разказва обстановката Недялка Бъчварова във Фейсбук:
Един тротоар, на който единствено името му е такова. Напълно негоден, а той води до медицински център, който всекидневно е посещаван от доста възрастни и мъчно преносими хора. Едната лента на шосето е заета от паркирани коли, а в другата, с цел да се разминат две, едната би трябвало да се върне обратно. А пешеходците, от къде да минат, с цел да отидат на обзор?
Колко коства да отрежеш няколко клона или да озаптиш плевелите, които пълзят по плочките като в зарязан двор? Очевидно повече, в сравнение с коства човешкото достолепие и сигурност. Така че – кой е по-смел: дървото или бабата с бастуна?
Тук джунглата печели. Защото хората не са приоритет. За институциите няма да питаме – те май от дълго време са затънали в същите шубраци.
Не, това не е сцена от постапокалиптичен филм, а действителност пред медицински център, посещаван от възрастни и трудноподвижни хора. Снимки: Недялка Бъчварова, Facebook
За похлупак – едната лента е паркинг, другата е тясна лента за змийско придвижване, в която две коли едвам се разминават, а за пешеходец въобще няма място. Освен в случай че не решиш да рискуваш и да вървиш по асфалта. Чудесно, нали?
Ето по какъв начин разказва обстановката Недялка Бъчварова във Фейсбук:
Един тротоар, на който единствено името му е такова. Напълно негоден, а той води до медицински център, който всекидневно е посещаван от доста възрастни и мъчно преносими хора. Едната лента на шосето е заета от паркирани коли, а в другата, с цел да се разминат две, едната би трябвало да се върне обратно. А пешеходците, от къде да минат, с цел да отидат на обзор?
Колко коства да отрежеш няколко клона или да озаптиш плевелите, които пълзят по плочките като в зарязан двор? Очевидно повече, в сравнение с коства човешкото достолепие и сигурност. Така че – кой е по-смел: дървото или бабата с бастуна?
Тук джунглата печели. Защото хората не са приоритет. За институциите няма да питаме – те май от дълго време са затънали в същите шубраци.
Не, това не е сцена от постапокалиптичен филм, а действителност пред медицински център, посещаван от възрастни и трудноподвижни хора. Снимки: Недялка Бъчварова, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




