„Ако разговаряш с идиот, рискуваш самият ти да звучиш като

„ Ако разговаряш с глупак, рискуваш самият ти да звучиш като глупак “. Думите на Игор Вук Торбица (1987-2020) дават доста ясна посока за чистотата, с която този сръбски режисьор е посягал към театъра и към основаването на изкуство. И изобщо – за умеенето да остане заслужен и да бъде пореден, макар „ обстановките “, на които е подлаган. С неговия „ Тартюф “ бе намерено 15-ото издание на „ Световен спектакъл в София “.

Молиеровата комедия е употребена като тънка алена линия от Торбица и в действителност e дребна част от размера на целия театър. Важно е да се каже, че той е на 100 % сценичен, въпреки и овкусен с журналистика, риалити, документален спектакъл, парадокс, наивизиъм. Това е на първо място съвършен прорез на човешкото положение, подвластно на двуличие, операция и бездуховност. Разрез върху сцена, лишена от „ майсторска “ украса и задоволително приобщаваща публиката в салона. Осветлението замира постепенно, по време на съвсем целия театър, дружно с целия набор от характеропатии, изграждащи непроменената през вековете наша реалност.

Актьорите – Саша Торлакович, Хана Селимович, Нинослав Джорджевич, Тияна Маркович, Марко Маркович, Биляна Кескенович, Даница Грубачки, Марко Савич, Душан Вукашинович, Неманя Бакич, Милорад Капор и Миляна Макевич, впечатляват със свободата, с която разпростират облиците си. Впечатляват и с лекотата, с която изговарят стиховете – като прозаичност в всекидневен жанр. Впечатляват с неналичието на бутафорност и преиграване. Впечатляват и тъй като театърът, който демонстрираха, е към момента чужд на българската публиката.

ХАНА СЕЛИМОВИЧ: В СЪВРЕМЕННИЯ ТЕАТЪР НЯМА РОЛИ

Актрисата споделя за работата и живота си с Игор Вук Торбица, за общественото и политическото двуличие, за лицето на триумфа и признанието, и за какво не би емигрирала

Предлагам да стартираме от това по какъв начин бяхте определена за ролята на Дорина в „ Тартюф “.

- Всъщност, подготовките за този театър започнаха без изобщо да включваме „ Тартюф “ като произведение на Молиер. В продължение на към месец ние просто правихме нещо като импровизации и работехме по избрани тематики, които Игор ни задаваше. След това, един ден той пристигна и ни сподели, че към този момент имаме рамката за това, което ще вършим.

В реалност, към 20 % от представлението е по текста на Молиер, а всичко останало са импровизации или текст, написан от самия Игор – композиция от всекидневен език и стихове. Всичко, което не е Молиер, само че звучи като него, е написано от Игор.

Критиката не пести своите суперлативи за работата на Игор Вук Торбица. Защо той беше неповторим режисьор съгласно Вас?

- Това е една доста обширна тематика. Основното е, че той беше необикновено надарен и умееше да въодушевява хората към себе си. Той можеше да накара артиста да повярва във всяко нещо. Умееше да убеждава. Беше обаятелен като човек, интелигентен, само че най-много – чудовищно надарен.



Енергията по време на работа с него не мога да сравня с никоя друга. Той просто беше специфичен човек, човек с визия. А когато един режисьор има сходна визия, ти просто му вярваш за нещата, които вършиме дружно. Трудно е да се изясни, тъй като беше ирационално и пленително. И по тази причина не е елементарно да се изрази с думи.

През 2019 година Игор Вук Торбица изпраща отворено писмо до шефа на Народния спектакъл в Ниш. Там написа, че се срами от второто издание на фестивала „ Театър на кръстопът " – поради патронажа на президента на Сърбия.

- Това беше във връзка политически напън върху фестивала. Първо, бяха определени пиесите, които да вземат участие, а по-късно беше обявено, че събитието ще бъде под патронажа на президента Вучич (Александър Вучич – президент на Сърбия от 2017 година – бел. а.). Артистите просто бяха използвани за нещо, което прави агитация на президента. Затова той отхвърли да взе участие.

Не е ли обикновено фестивал или културно събитие да бъде под егидата на президента?

- Да, само че в страна, в която всичко се разпада, не е належащо името на президента да стои зад всяко събитие. Това е корист, не е обикновено. Това е политическа корист.

Има ли същинска рецензия в Сърбия във връзка с изкуството?

- Има някакви проблясъци. Но не съм сигурна, че има същинска рецензия...

Какво значи да си съумял актьор в Сърбия?

- Смешно е. Чудя се дали да рева или да се дръзвам. Няма по какъв начин да приказваме за триумф в страна, която не прави нищо за естественото битие на своите актьори. Въобще не желая да повдигам въпроса за тези, които работят по обособени планове или на хонорар. Така, че не знам какво е да си съумял. Може би триумфът е да не правиш неща, които не ти харесват, или вечер да не си лягаш самичък.

Социалното двуличие е една от главните тематики в „ Тартюф “. Това ли е главното, което стопира естественото ни развиване като хора и като част от едно общество?

- И това, и невъзможността да се променяш като персона.

Но за сметка на това е доста елементарно да сменяш персоналната си позиция...

- Това е неизбежно за всяко човешко създание (Смее се – бел. а.). Затова се случва на всички места по света.

През март 2019 година отказвате премията „ Петър Баничевич “, която се присъжда от Народния спектакъл в Белград. Според сръбски медии отводът е заради това, че театърът не Ви позволява като непрекъснат член на своята натрупа. Защо е значимо да сте част от тази натрупа?

- Това беше най-нормалното и естествено нещо, което можеше да се случи. Защото аз участвах в голям брой постановки, в продължение на 13 години, и донесох много награди на театъра. И през цялото това време се правеха политически назначения. И постоянно имаше някакво опрощение към мен и други мои сътрудници за какво не можем да бъдем назначени. Ето, това е една друга страна на общественото двуличие.

Получава се по този начин, че ти нямаш право на обикновено битие – не можеш да забременееш, не можеш да изтеглиш заем за жилище. Не можеш да си позволиш и други естествени неща – единствено, тъй като не си на щат.

Никой ли не Ви поддържа?

- Някои сътрудници ме поддържаха. Но следствията бяха такива, че аз безусловно бях изхвърлена от театъра.

В изявление казвате, че функциите Ви не са доста, на са все такива, за които сте мечтала. Коя е идната такава роля?

- Едно от нещата, които научих до момента в който живеех и работих с Игор, е, че през днешния ден, в актуалния спектакъл няма функции. Това е нещо, което се случва и ражда от твоята работа с екипа и режисьора. Например, в „ Тартюф “ аз играя Дорина, която няма нищо общо с Молиер.

В този смисъл, аз желая да играя с интелигентни и смели хора. Не желая да бъда Антигона, лейди Макбет или Бла-бла. Защото аз мога да бъда всяка от тези дами, в случай че работи с неприятни режисьори. А това не е нещо, което желая за себе си...

А каква жена сте отвън сцената, в живота?

- Мисля, че към момента диря и се пробвам да схвана себе си. Аз съм доста неща, събрани на едно място. Понякога съм доста смела, от време на време съм доста блага и топла, от време на време съм доста груба, от време на време съм уплашена, от време на време не съм. Аз съм всичко това...

Понякога чувствате ли сте като бунтовник?

- Не. Понякога се усещам като човек, който има проблем да си мълчи, когато види нещо, което го нервира (Смее се – бел. а.).

Мислила ли сте да емигрирате?

- Да, имала съм това предпочитание, само че в никакъв случай не съм имала опция. Знаете, че с нашата работа е мъчно да имаш триумф с майчиния си език. И това е единствената причина, поради която пребивавам там.