Тенденции: Пясъчната терапия става все по-популярна
Ако пясъчните крепости и кули можеха да приказват... Всъщност могат, в случай че питате психолозите. Те лансират лечения, основани на еднакъв материал - пясъка, само че с различни цели: пясъчна юнгианска игра (по името на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг), пясък за насърчаване на кинестетичната (чрез чувства и допир) просветеност, пясъчна живопис – евентуално сте чували най-малко едно от тези понятия.
Тези разновидности психотерапия с пясък в последните години намират от ден на ден последователи, защото актуалните псипотерапевти се опират на тях в работата си с „ проблематични “ деца. Те са чудесни и като развиващи занимания при дребните, само че се ползват и при зрели хора и фамилни двойки като метод на себеизразяване.
Още при започване на предишния век психоаналитици се сблъскват с компликации в работата с деца, които не могат да изразят своята тревога или да опишат с думи казуса, който ги тормози.
Тъй като за дребните е най-присъщо да се показват посредством играта, тъй като тя е най-естественото занятие за тях, експертите им дават опция да пресъздадат своите проблеми с ръцете си. Като правят разнообразни дейности с тях и си измислят сюжети, дребните показват какво усещат: тъга, завист, боязън. Проницателният психолог може да забележи особеностите на държанието и потребностите на детето по дейностите и отношението му с разнообразни предмети.
Моят детски свят
Той води началото си от работата на британския психолог Маргарет Ловенфелд - пионер в детската психотерапия и основател на Института за детска логика на психиката в Лондон. Именно тя през 30те години на XX врешава да сложи фигурки за игра в пясък. Децата, с които работи, основават сюжетни картини и ги назовават “Моят свят “, по този начин се и появява името на новия способ, предшественик на пясъчната терапия.
В края на 50-те друга известна жена - швейцарският детски психотерапевт Дора Калф и ученичка на Карл Густав Юнг, сплотява тази техника с юнгианските посоки, като измисля собствена терапия. Тя стига до извода, че творбите, основани благодарение на пясък и дребни фигурки, отразяват мислите и вътрешните прекарвания на детето. Калф ги разказва в книгата си “Sandplay ”: „ Неосъзнатият проблем се разиграва в пясъка сходно на драма, спорът се придвижва от вътрешния свят във външния и става забележим. “
Правила
За да могат децата да изразят допустимо най-добре своето прочувствено положение, да го пренесат от вътрешната страна на открито, са нужни някои облици и знаци. С играта в пясъка децата получават опит, даже алегоричен, да позволяват голям брой сложни обстановки. Понякога те преливат от прекарвания, различен път се усещат абсолютно „ празни “, че това пречи на развиването им.
Когато се показват на несъзнателно-символично равнище благодарение на игри в пясък, децата се освобождават от това, което ги тормози: бракоразвод на родителите, неврози, страхове, психосоматични болести. Такива " недетски " проблеми от време на време ги потискат, основават у тях възприятие за заплаха и травмират душeвността. Но могат да бъдат разпръснати благодарение на строене и разрушение на пясъчни кули, в проиграване и потушаване на спорове, които изтичат сред пръстите.
В пясъка се придвижват освен отрицателните преживявания; чрез него могат да се предадат също позитивни усеща, чието изложение по някаква причина е мъчно, да вземем за пример в семейство, в което липсва деликатност и обвързаност.
Но в какво е неповторим пясъка за детското себеизразяване?
Със същия триумф хлапето може да рисува или да вае с пластилин. Пясъкът обаче е изумителен естествен материал, тънък и непостоянен, изтънчен и с друг цвят и консистенция според от това дали е изсъхнал или влажен, с неизчерпаеми благоприятни условия за творчество – приема разнообразни форми.
За дребните той е нещо като другар поради честите прекарвания в пясъчника на детската площадка от най-ранна възраст и не изисква нищо особено, за разлика от подготовката за други типове творчество.
Продължава на страницата на Новите родители
