Румен Радев постави либерал-глобалистите в задънена улица
Ако пуснат референдума му - губят, в случай че го отхвърлят - отново
Със снощното си изказване българският президент Румен Радев на процедура предреши изхода от желанието на партиите от либерал-глобалисткия сговор да унищожат българския лев. Ситуацията в този момент е такава, че към този момент даже не е нужно да се организира референдум. Само думите на президента са задоволителни. Апологетите за евро прелестно го схващат. Затова нощес те не пестяха каруцарски език по стените си в обществените мрежи - нещо нетипично за умни и красиви хора.
Радев ги сложи в задънена улица. Ако пропуснат референдума, което би трябвало да е разумната развръзка, тъй като публично се кълнат непрекъснато в демокрацията, ще го изгубят. Социологическите изследвания сочат, че съперниците на общата европейска валута са болшинство. Но даже и по традиция резултатите да се нарисуват, както знаем, че се прави всекидневно на изборите у нас, най-вече да ги доведат до тъждество сред „ за “ и „ срещу “. А това надалеч няма да е търсеният и декламираният пред еврокомисията (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) „ публичен консенсус “ за заличаване на лв., както безобразно се лъжеше в последните месеци.
Пропуснат референдум значи още и съществени обществени диспути преди гласуването, които неизбежно ще отразят публичното мнение в целокупност. Нещо, което либерал-глобалисткият сговор заглушаваше до момента непременно. Ще бъдат извадени на ярко тъмните сделки под масата с бюрократите от еврокомисията и ЕЦБ „ вие ни излъжете красиво за финансовото положение на България - ние ще се създадем, че ви имаме вяра и ще ви набутаме в еврозоната “. А това ще нарежда локалният слугинаж на либерал-глобализма в същата светлина, като тези негови прародители, които през 1963 и 1973 година - отново като тях на мрачно и зад тила на популацията - се опитваха също да унищожат лв., с цел да вкарат те пък рублата.
От друга страна, в случай че либерал-глобалисткият сговор реши да работи както до момента ва банк и отхвърли референдума, ще е доста неприятен отзив пред Брюксел. За служителите там, които също видимо се кълнат в демокрацията, няма нищо по-страшно от това международните медии да ги обвинят в тоталитарни похвати. Едно е да се отхвърля предложение за допитване, идващо от Костадин Костадинов, на който отвън България никой не обръща съществено внимание, въпреки и при събрани съгласно условията задоволителен брой подписи. Друго е да се зашлевява по байганьовски през устата демократично определен президент. Отзвукът в международните медии, а от там в Брюксел и останалите значими за българския либерал-глобалистки слугинаж столици, ще е подобен, че даже би съборил държавното управление без избор на съмнение.
Думите на президент кънтят извънредно съществено в институциите на Европейския съюз, и те към този момент няма по какъв начин да не намерят отражение в изравнителния отчет, който би трябвало да излезе при започване на юни. Когато тъмни сделки придобият гласност, а казусът с въвеждането на евро в България на инат на всички е тъкмо подобен, европейските институции се стягат и постоянно изплюват едно и също: Без публичен консенсус не можем да вземем решение. Брюксел несъмнено не би желал пред света да наподобява като съизвършител в случка. Отхвърлянето на референдум, препоръчан от демократично определен президент, ще бъде възприето на всички места в столиците, пред които българският либерал-глобалистки сговор стои спокойно, както и от организациите за кредитен рейтинг, като опит за манипулиране на публичното мнение. Това ще изправи България пред съществени рецензии.
Да, либерал-глобалисткият слугинаж е в задънена улица. Той няма потребен ход. Домораслите му заклинания „ Путин подреди на Радев да спре еврото “, „ който е срещу евро е за рубла “, „ единствено копейките не желаят евро “, не важат пред света. Ще би трябвало да избира сред две еднообразно пагубни за неговите евроилюзии решения: да рискува да се изправи против личния си народ на референдум, който ще изгуби, или да работи както до момента - с познатия диктаторски нрав, с цел да загуби всякакво доверие пред света. Което и от двете да избере, крайният резултат ще е един: Управителят на Българска народна банка Димитър Радев (също голям съперник на българския лев) ще би трябвало да предприеме най-омразното за него деяние - да провежда конкурс за художествения тип на новите български 200-левови банкноти.
Със снощното си изказване българският президент Румен Радев на процедура предреши изхода от желанието на партиите от либерал-глобалисткия сговор да унищожат българския лев. Ситуацията в този момент е такава, че към този момент даже не е нужно да се организира референдум. Само думите на президента са задоволителни. Апологетите за евро прелестно го схващат. Затова нощес те не пестяха каруцарски език по стените си в обществените мрежи - нещо нетипично за умни и красиви хора.
Радев ги сложи в задънена улица. Ако пропуснат референдума, което би трябвало да е разумната развръзка, тъй като публично се кълнат непрекъснато в демокрацията, ще го изгубят. Социологическите изследвания сочат, че съперниците на общата европейска валута са болшинство. Но даже и по традиция резултатите да се нарисуват, както знаем, че се прави всекидневно на изборите у нас, най-вече да ги доведат до тъждество сред „ за “ и „ срещу “. А това надалеч няма да е търсеният и декламираният пред еврокомисията (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) „ публичен консенсус “ за заличаване на лв., както безобразно се лъжеше в последните месеци.
Пропуснат референдум значи още и съществени обществени диспути преди гласуването, които неизбежно ще отразят публичното мнение в целокупност. Нещо, което либерал-глобалисткият сговор заглушаваше до момента непременно. Ще бъдат извадени на ярко тъмните сделки под масата с бюрократите от еврокомисията и ЕЦБ „ вие ни излъжете красиво за финансовото положение на България - ние ще се създадем, че ви имаме вяра и ще ви набутаме в еврозоната “. А това ще нарежда локалният слугинаж на либерал-глобализма в същата светлина, като тези негови прародители, които през 1963 и 1973 година - отново като тях на мрачно и зад тила на популацията - се опитваха също да унищожат лв., с цел да вкарат те пък рублата.
От друга страна, в случай че либерал-глобалисткият сговор реши да работи както до момента ва банк и отхвърли референдума, ще е доста неприятен отзив пред Брюксел. За служителите там, които също видимо се кълнат в демокрацията, няма нищо по-страшно от това международните медии да ги обвинят в тоталитарни похвати. Едно е да се отхвърля предложение за допитване, идващо от Костадин Костадинов, на който отвън България никой не обръща съществено внимание, въпреки и при събрани съгласно условията задоволителен брой подписи. Друго е да се зашлевява по байганьовски през устата демократично определен президент. Отзвукът в международните медии, а от там в Брюксел и останалите значими за българския либерал-глобалистки слугинаж столици, ще е подобен, че даже би съборил държавното управление без избор на съмнение.
Думите на президент кънтят извънредно съществено в институциите на Европейския съюз, и те към този момент няма по какъв начин да не намерят отражение в изравнителния отчет, който би трябвало да излезе при започване на юни. Когато тъмни сделки придобият гласност, а казусът с въвеждането на евро в България на инат на всички е тъкмо подобен, европейските институции се стягат и постоянно изплюват едно и също: Без публичен консенсус не можем да вземем решение. Брюксел несъмнено не би желал пред света да наподобява като съизвършител в случка. Отхвърлянето на референдум, препоръчан от демократично определен президент, ще бъде възприето на всички места в столиците, пред които българският либерал-глобалистки сговор стои спокойно, както и от организациите за кредитен рейтинг, като опит за манипулиране на публичното мнение. Това ще изправи България пред съществени рецензии.
Да, либерал-глобалисткият слугинаж е в задънена улица. Той няма потребен ход. Домораслите му заклинания „ Путин подреди на Радев да спре еврото “, „ който е срещу евро е за рубла “, „ единствено копейките не желаят евро “, не важат пред света. Ще би трябвало да избира сред две еднообразно пагубни за неговите евроилюзии решения: да рискува да се изправи против личния си народ на референдум, който ще изгуби, или да работи както до момента - с познатия диктаторски нрав, с цел да загуби всякакво доверие пред света. Което и от двете да избере, крайният резултат ще е един: Управителят на Българска народна банка Димитър Радев (също голям съперник на българския лев) ще би трябвало да предприеме най-омразното за него деяние - да провежда конкурс за художествения тип на новите български 200-левови банкноти.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ