Ако прочетете Тайни и загадки на Тихия фронт /Книгомания/, ще

Ако прочетете Тайни и загадки на Тихия фронт /Книгомания/, ще разберете за какво най-великият книжовен и кино разузнавач Джеймс Бонд не става за шпионин. Животът на сътрудник 007, изпълнен с ръкопашен пердах и сантиментални истории с красиви дами, няма даже далечно подобие с активността на същинските разузнавачи – мъже на дълга, надарени с изострен разум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна вътрешен глас.

Героите на тази книга – известни български разузнавачи и контраразузнавачи – имат висока степен на прочувствена просветеност, ценят работата в екип, постоянно съблюдават закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия воин.

Много страници са отдадени и на топченгетата на Царска България, измежду които изключително се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век шпиони, работили против България.

Венелин Митев е създател на книгите Големите любови на български поети и писатели (2012), Големите любови на български актьори, музиканти и художници (2014), Големите любови на български царе, министри и авантюристи (2015), Прогонените гении на България (2016), Българи, за които приказва светът (2017), които се трансфораха в бестселъри.

Ето и фрагмент от книгата, в който се споделя за Хачо Бояджиев, подвизавал се осем години на „ тихия фронт “.

„ Не е за поверие, само че известният ефирен, сценичен и кинорежисьор проф. Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал. Ако не знаете какво е „ нелагал “, ще кажа, че това е действен служащ или сътрудник на разузнаването, който обитава със съответни задания в друга страна под непозната идентичност и е легендиран като локален или жител на друга страна.

Животът на нелегала е изпълнен с невероятни завършения, той е заставен да преодолява най-различни спънки и да се измъква от безнадеждни обстановки, които всякакви специфични служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да пристигна да го избави. Държавата няма да се намеси. Той е отвън закона. Действа самичък и няма на кого да разчита. Хачо попада в разузнаването в годината, когато приключва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ).

Личните му качества, богатата просвета и езиците, които знае, го вършат подобаващ за незаконен шпионин. Известният шпионин Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, стартира изследването му по всевъзможен начин, с които Държавна сигурност разполага. Налага се да отиде в Нови Пазар, където е минало детството и юношеството на Хачо.

Отзивите за него са повече от позитивни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 година от майка непозната гражданка, тогава едвам 18-годишна. Тя живее у нас, откакто родителите й – банкрутирали фабриканти – се преселват в България. Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е единствено на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян.

Този факт го прави още по-подходящ за незаконен шпионин, тъй като по линия на родната си майка има право на непознато поданство и непознат чуждестранен паспорт. По-късно Вандов открива и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е прочут български състезател – Димитър Соколов, републикански и балкански първенец по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.

Още при първата си среща с Хачо Вандов му приказва искрено, ясно и съответно. Казва му, че в детайли го е проучил и че има всички качества да стане незаконен шпионин. Обяснява му и в коя страна имат намерение да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на същинските му майка и татко и дава обещание да го запознае с тях.

По-късно такава среща в действителност е уредена. Казва му също, че може да получи поданството на майка си и да вземе непознат чуждестранен паспорт, който да употребява. По законите на конспирацията нелегалите не би трябвало да влизат в постройката на разузнаването, с цел да не бъдат разкрити даже от сътрудниците, по тази причина Вандов му обезпечава загадка квартира, където го приготвя за незаконен шпионин. Подготовката продължава три години. През това време Хачо учи страната, чийто паспорт ще има, и страната, където ще разузнава.

Подробно се среща с „ легендата” на новата си идентичност, с формалните претекстове за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними аргументи. Хачо усвоява и главните тънкости на работата – по какъв начин се основават връзки с забавни лица, по какъв начин се вербуват сътрудници, и то основно под „ непознат флаг”, по какъв начин се провежда връзка с Центъра и така нататък Специалисти го приготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови интервенции.

В подготовката му има и доста часове за преодоляване на непознати езици. За междинна страна по извеждането му е употребена Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена към този момент с новата идентичност и непознатия паспорт. Задачата му е да откри настоятелен контакти с компании, от които ще получава артикули за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка.

С тях би трябвало да развива бизнеса си и да посреща оперативните и персоналните си потребности. Когато подготовката му към този момент е приключена, го изпращат в „ тила на врага”, където доста бързо се ориентира в ситуацията, устройва се съгласно легендата, че е предприемач, и стартира дейна разследваща активност. В тази страна той работи четири години. След това го трансферират във втора натовска страна, където при незаконни условия работи още четири години.

И в двете страни е доста деен, нападателен, порядъчен, прецизен и ефикасен, бързо основава подобаващи връзки, тъкмо прави оценка кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат употребявани „ на тъмно”. Успява да притегли няколко скъпи сътрудници и получава от тях строго секретна информация”.