Проф. Янаки Стоилов: Оставката на президента става факт тогава, когато КС се произнесе
Ако президентът се откаже от поста си - функционалностите му се поемат от вицепрезидента, а оставката става факт тогава, когато Конституционният съд се произнесе по настояването.
Това съобщи в предаването " Лице в лице " по БТВ конституционният арбитър Янаки Стоилов.
" Според Конституцията при подаване на оставка от страна на президента неговите пълномощия се приключват с решение на Конституционния съд. Съдът би трябвало да установи този факт. Срок за отговор от съда при множеството производства не е избран, както да вземем за пример има период за произнасяна не съда за оборване на резултатите от парламентарни избори. В този случай обаче съдът само би трябвало да установи изявената воля от лицето и това се отнася освен за президента, което показва. Единствено може да вършим паралели с подадената оставка от вицепрезидента през 93-та година, когато съдът се произнесе за няколко дни, потвърждавайки тази оставка ", разяснява Янаки Стоилов, парламентарен арбитър.
Всяко решение на Конституционния съд се нуждае от несъмнено болшинство.
Според него неуместна обстановка е самият факт, че хипотетично е допустимо в една личност да бъдат съединени качествата на ръководител на Народното събрание, на длъжностен министър председател и на президент, въпреки и за къс интервал от време. Даже във времето, в което се наричаше властническо Тодор Живков съвместяваше единствено два от постовете на първи секретар на партията и на министър-председател, респективно на ръководител на държавния съвет, разяснява Стоилов.
За него най-конфликтното в тази ситуация е, че при сегашната уредба никой не носи отговорност за служебното държавно управление. Нито президентът, тъй като той споделя: " Аз съм стеснен в избора си и от желанията на тези, които могат да се ангажират с такава позиция ". Парламентът също не носи отговорност към това държавно управление - това вместо да усъвършенства конституционния ред, го утежнява.
" Част от дейностите, които текат сега основават усещане, че задачата им е да отхвърлен от най-малко колебаещите се гласоподаватели от присъединяване в изборите - Когато се предлага нещо, което до момента не е било и в съкратени периоди би трябвало да бъде направено. Когато не са решени ред въпроси, а в решенията на Конституционния съд са посочени доста проблеми, огромна част от които не са нормативни, тъй като има и такива, само че се отнасят до дейностите във връзка с подготовка на осъществяване на изборите ", разяснява още конституционният арбитър.
