Прогноза: Следващите избори ще са на 2 или 23 април
Ако президентът Румен Радев удължи работата на Народното събрание с повече от една седмица, с цел да се одобряват значими закони, има две вероятни дати, на които може да се проведат следващите предварителни парламентарни избори - 2 и 23 април. Между тях са католическият (9 април) и православният Великден (16 април). Това сподели пред Българска национална телевизия специалистът по конституционно право доцент Наталия Киселова.
Утре Българска социалистическа партия ще върне третия мандат за сформиране на правителсто, който също бе несполучлив. Според конституцията следва президентът да назначи ново служебно държавно управление, да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори, които би трябвало да се проведат най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на Народното събрание. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите.
" Няма период, в който президентът откакто бъде върнат на следващия ден несполучливо проучвателния мандат, би трябвало да разпусне Народното събрание. Ако се върнем в последните две години обратно, ще забележим, че става дума за седем дни, календарни, в които президентът е разпускал Народното събрание. Ако приемем, че той удължи този период, факторът по кое време да са изборите, демонстрира по кое време да бъде необуздано това Народно заседание. И защото предстоят католическият и православният Великден през април, в действителност имаме две вероятни дати за изборите ", разяснява Киселова.
Според нея от конституционно правна позиция нито една от трите функционалности, които Народното събрание има не е била изпълнена със наличие в 48-ото. Нито във връзка с законодателството, нито във връзка с избор на държавно управление, нито по отношение на органите, които към сегашния миг са с непопълнени членове.
" Допълнително бяха дестабилизирани НЗОК и Сметната палата. Според мен това не е инцидентно и това в допълнение цели да се сътвори чувство за безпорядък. И на трето място - контролната функционалност, която по принцип Народното събрание упражнява върху държавното управление беше много употребена, с цел да може да бъдат привиквани министри и да дават отговор за неща, които са настъпили преди встъпването им в служба. Всичко друго, което беше осъществено беше при конюнктурни болшинства ", уточни доцент Киселова.
Утре Българска социалистическа партия ще върне третия мандат за сформиране на правителсто, който също бе несполучлив. Според конституцията следва президентът да назначи ново служебно държавно управление, да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори, които би трябвало да се проведат най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на Народното събрание. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите.
" Няма период, в който президентът откакто бъде върнат на следващия ден несполучливо проучвателния мандат, би трябвало да разпусне Народното събрание. Ако се върнем в последните две години обратно, ще забележим, че става дума за седем дни, календарни, в които президентът е разпускал Народното събрание. Ако приемем, че той удължи този период, факторът по кое време да са изборите, демонстрира по кое време да бъде необуздано това Народно заседание. И защото предстоят католическият и православният Великден през април, в действителност имаме две вероятни дати за изборите ", разяснява Киселова.
Според нея от конституционно правна позиция нито една от трите функционалности, които Народното събрание има не е била изпълнена със наличие в 48-ото. Нито във връзка с законодателството, нито във връзка с избор на държавно управление, нито по отношение на органите, които към сегашния миг са с непопълнени членове.
" Допълнително бяха дестабилизирани НЗОК и Сметната палата. Според мен това не е инцидентно и това в допълнение цели да се сътвори чувство за безпорядък. И на трето място - контролната функционалност, която по принцип Народното събрание упражнява върху държавното управление беше много употребена, с цел да може да бъдат привиквани министри и да дават отговор за неща, които са настъпили преди встъпването им в служба. Всичко друго, което беше осъществено беше при конюнктурни болшинства ", уточни доцент Киселова.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ