&format=webp)
Изкуствен интелект, реално изкуство? Естетическият тест на Тюринг вече е зад гърба ни
Ако прелиствате страниците на Vogue от август 2025 година, ще се натъкнете на реклама на Guess, в която моделът е зашеметяваща жена с съвършено лице и тяло. В дребен шрифт под фотографията обаче се крие признанието, което провокира вълна от реакции: моделът не съществува. Тя е просто облик, основан напълно от изкуствен интелект.
Модата от дълго време употребява ретуш и цифрова обработка. Разликата през днешния ден е фундаментална – не става въпрос за промяна на фотография, а за „ човек “, генериран от нулата. Естетически конструкт, събран от милиони данни, предопределен да наподобява като блян за хубост.
Рекламата на Guess мигновено предизвика неодобрение. Ветеранът модел Фелисити Хейуърд я назовава „ мързелива и евтина “ стъпка, като предизвестява, че тя обезсмисля години старания за поощряване на разнообразието. „ Защо да наемаш модели с разнообразни размери, възрасти и етноси, когато една машина може да създаде маркетингово тестван блян, изработен тъкмо по поръчка? “ – пита Хейуърд.
Този проблем въобще не е обособен случай, тъй като слага въпроса за нова епоха в изкуствата – време, в което става все по-трудно, в случай че не и невероятно, да се разграничи творбата на човек от основаното от машина. А оттова – какво печелим и какво губим от това развиване?
Още през 1950 година Алън Тюринг формулира собствен личен „ тест за реплика “ – в случай че човек не може да разпознае дали беседва с различен човек или компютър, тогава машината към този момент се е потвърдила като умна. Десетилетия този тест остава научен, само че с появяването на новите чатботове границата към този момент е премината.
Днес откривателите приказват за нов вид тестване – „ естетическия тест на Тюринг “. Въпросът е не просто дали машината може да води диалог по същия метод като човек, а дали може да основава изкуство, което не разграничаваме от човешко. Отговорът към този момент е забележим.
AI основава музика, изображения и филми с меродавност, която изцяло обърква феновете. Платформи като Suno и Udio генерират истински песни – с цялостни вокали и текстове – в границите на секунди и в род по желание. Някои от тях към този момент са станали вайръл.
Визуалната машинация е също толкоз безапелационна. През 2023 година милиони хора повярваха, че фотографията на папа Франциск с бяло пухено яке е действителна – един от най-ярките образци за силата на AI да основава безапелационна нереалност.
Защо имаме вяра на илюзията?
Изкуственият разсъдък се трансформира в занаятчия на моделите, които хората следват в връзката си. Обучен върху библиотеки от творби, каквито нито един човек не може да обхване, логаритъмът не разполага с душа, само че владее математическата рецепта за това какво намираме за красиво или завладяващо.
Същевременно машините съумяват да преминат оттатък така наречен „ котловина на странността “ – границата, когато едно нещо е съвсем, само че не напълно човешко, и точно това го прави отблъскващо. Днешните генеративни модели към този момент не позволяват дребните неточности, които будят подозрение.
И още: AI не просто имитира действителността, а я „ перфекционира “. Френският мъдрец Жан Бодрияр го разказва с понятието „ симулакрум “ – копие без съществуването на оригинал. Именно подобен е и моделът на Guess – не портрет на действителна жена, а хиперреален блян, с който нито един човек не може да се конкурира.
Когато творчеството се генерира незабавно и произходът му е неразбираем, рискуваме да изгубим нещо значително. Немският мъдрец Валтер Бенямин назовава това „ аура “ – чувството за история и човешко допиране, което трансформира една творба в неповторимо произведение на изкуството.
Картина носи аура посредством четките на художника; остаряла снимка – посредством уловения момент. AI-изкуството не има сходна история. То е безпределно възпроизводимо, без подтекст и без съответен създател. И макар че е механически напълно, постоянно звучи кухо.
Когато стартираме да се съмняваме в произхода на едно произведение на изкуството, усещането към този момент не е чисто прочувствено. Вместо да се потопим в музиката или облика, ние включваме вътрешния си „ детектор “, търсейки статистическото видение в машината. А това изважда фена от магията на изкуството.
„ Естетическият тест на Тюринг “ не е единствено въпрос на това дали машината може да ни измами. Той е предизвикателство – да решим какво тъкмо търсим в изкуството.
Ако ария, написана от логаритъм, разплаче един човек – има ли значение, че машината не е почувствала нищо? Къде се крие смисълът на изкуството – в мозъка на създателя или в сърцето на фена?
Днес сме изправени пред огледало, което отразява нашата лична креативност. Въпросът е: избираме ли съвършенството без човещина или несъвършенството с душа? Предпочитаме ли безупречното, само че еднократно копие – или безредното, недоизпипано, само че достоверно отражение на човешкия разум?
Модата от дълго време употребява ретуш и цифрова обработка. Разликата през днешния ден е фундаментална – не става въпрос за промяна на фотография, а за „ човек “, генериран от нулата. Естетически конструкт, събран от милиони данни, предопределен да наподобява като блян за хубост.
Рекламата на Guess мигновено предизвика неодобрение. Ветеранът модел Фелисити Хейуърд я назовава „ мързелива и евтина “ стъпка, като предизвестява, че тя обезсмисля години старания за поощряване на разнообразието. „ Защо да наемаш модели с разнообразни размери, възрасти и етноси, когато една машина може да създаде маркетингово тестван блян, изработен тъкмо по поръчка? “ – пита Хейуърд.
Този проблем въобще не е обособен случай, тъй като слага въпроса за нова епоха в изкуствата – време, в което става все по-трудно, в случай че не и невероятно, да се разграничи творбата на човек от основаното от машина. А оттова – какво печелим и какво губим от това развиване?
Още през 1950 година Алън Тюринг формулира собствен личен „ тест за реплика “ – в случай че човек не може да разпознае дали беседва с различен човек или компютър, тогава машината към този момент се е потвърдила като умна. Десетилетия този тест остава научен, само че с появяването на новите чатботове границата към този момент е премината.
Днес откривателите приказват за нов вид тестване – „ естетическия тест на Тюринг “. Въпросът е не просто дали машината може да води диалог по същия метод като човек, а дали може да основава изкуство, което не разграничаваме от човешко. Отговорът към този момент е забележим.
AI основава музика, изображения и филми с меродавност, която изцяло обърква феновете. Платформи като Suno и Udio генерират истински песни – с цялостни вокали и текстове – в границите на секунди и в род по желание. Някои от тях към този момент са станали вайръл.
Визуалната машинация е също толкоз безапелационна. През 2023 година милиони хора повярваха, че фотографията на папа Франциск с бяло пухено яке е действителна – един от най-ярките образци за силата на AI да основава безапелационна нереалност.
Защо имаме вяра на илюзията?
Изкуственият разсъдък се трансформира в занаятчия на моделите, които хората следват в връзката си. Обучен върху библиотеки от творби, каквито нито един човек не може да обхване, логаритъмът не разполага с душа, само че владее математическата рецепта за това какво намираме за красиво или завладяващо.
Същевременно машините съумяват да преминат оттатък така наречен „ котловина на странността “ – границата, когато едно нещо е съвсем, само че не напълно човешко, и точно това го прави отблъскващо. Днешните генеративни модели към този момент не позволяват дребните неточности, които будят подозрение.
И още: AI не просто имитира действителността, а я „ перфекционира “. Френският мъдрец Жан Бодрияр го разказва с понятието „ симулакрум “ – копие без съществуването на оригинал. Именно подобен е и моделът на Guess – не портрет на действителна жена, а хиперреален блян, с който нито един човек не може да се конкурира.
Когато творчеството се генерира незабавно и произходът му е неразбираем, рискуваме да изгубим нещо значително. Немският мъдрец Валтер Бенямин назовава това „ аура “ – чувството за история и човешко допиране, което трансформира една творба в неповторимо произведение на изкуството.
Картина носи аура посредством четките на художника; остаряла снимка – посредством уловения момент. AI-изкуството не има сходна история. То е безпределно възпроизводимо, без подтекст и без съответен създател. И макар че е механически напълно, постоянно звучи кухо.
Когато стартираме да се съмняваме в произхода на едно произведение на изкуството, усещането към този момент не е чисто прочувствено. Вместо да се потопим в музиката или облика, ние включваме вътрешния си „ детектор “, търсейки статистическото видение в машината. А това изважда фена от магията на изкуството.
„ Естетическият тест на Тюринг “ не е единствено въпрос на това дали машината може да ни измами. Той е предизвикателство – да решим какво тъкмо търсим в изкуството.
Ако ария, написана от логаритъм, разплаче един човек – има ли значение, че машината не е почувствала нищо? Къде се крие смисълът на изкуството – в мозъка на създателя или в сърцето на фена?
Днес сме изправени пред огледало, което отразява нашата лична креативност. Въпросът е: избираме ли съвършенството без човещина или несъвършенството с душа? Предпочитаме ли безупречното, само че еднократно копие – или безредното, недоизпипано, само че достоверно отражение на човешкия разум?
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ