Защо хората кадят с градински чай
Ако прекарвате доста време в „ уелнес “ средите на TikTok, може да ви се стори, че от нищото горенето на изсушен градинският чай (Salvia officinalis) е на мода. Но в действителност то надалеч не е нова мода; в действителност практиката е антична като корените ѝ водят началото си от индианските нации, които обичайно са я употребявали за филтриране на отрицателната сила.
Днес известността му измежду групите, които не са от коренното население на Северна Америка, повдига вежди и провокира рецензии за така наречен културно заграбване. В тази светлината в този момент ще намерим отговори на някои от по-наболелите въпроси към практиката: какво съставлява, от кое място идва, има ли в действителност някаква изгода от нея и удачно ли е въобще да я вършим?
Градинският чай е ароматна билка, която има дълга история на приложимост в медицината и в кулинарията. Растението е употребявано от античните египтяни за лекуване на разнообразни болести, а за лечебните му свойства се приказва от повече от 4000 години.
„ По някакъв метод то не е просто растение, а лекарство “, споделя пред Women’s Health духовният водач и страж на мъдростта от племето оглала лакота Уорфийлд Мус-младши, като изяснява още, че изгарянето на билката се употребява от коренното население на Америка от епохи за филтриране и лекуване.
Самият развой включва изгаряне на изсушени стръкове от нея „ и по-късно потребление на дима за филтриране на нас, на предмети или тук-там “, споделя доктор Розалин Лапиер, награждаван публицист и етноботаник от коренното население.
„ Обикновено изсушените растения се изгарят над парещ въглен, подложен в огромна раковина или на земята. Човекът слага двете си ръце над дима, поема го в тях и „ измива “ цялото си тяло с него като стартира от главата и продължавайки надолу. “
Практиката се употребява и през днешния ден в групите лакота, чумаши и кахуила. Всяко племе има свои лични ритуали, които включват култивиран чай, и употребява разнообразни сортове според от това, какво е локално за региона, прибавя Шило Клифърд, билкар от оглала лакота, пред Women’s Health.
„ Палим култивиран чай, с цел да приемем положителното назад в живота си “, изяснява Мус. „ Използваме го, когато се усещаме потиснати, уплашени или даже когато сме щастливи. Това е метод да се свържем с духа си, да се почувстваме задоволени или цели. “
Наред с хипотетичните си духовни изгоди, изгарянето на култивиран чай се употребява и за редица други неща, в това число филтриране на въздуха и възстановяване на съня, настроението, познавателните качества и понижаване на напрежението.
Предполага се също по този начин, че може да отблъсква инсекти и да облекчава менструални конвулсии.
Всичко това звучи доста впечатляващо, само че дали е истина?
За страдание проучванията на изгодите от изгарянето на култивиран чай са към момента в начален стадий, тъй че да се създадат съответни изводи в този момент тъкмо е невероятно. Все отново някои от тях подсказват за вероятни изгоди, които най-малкото оправдават по-нататъшни проучвания.
В един обзор от 2017 година да вземем за пример се допуска, че Salvia (биологичният жанр, към който принадлежи градинският чай) може да повлияе на няколко механизма в тялото ни, свързани с познавателната дарба, възпалителните процеси и антидепресивното държание. Макар да бързат да прибавят, че всички вероятни резултати за възстановяване на когнитивните качества би трябвало да бъдат проучени доста по-задълбочено в дълготраен проект, създателите заключават, че доказателствата досега са „ обещаващи “.
По сходен метод изследване от 2005 година показва, че градинският чай е в положение да потиска ензим, наименуван холинестераза, и затова наподобява, че усъвършенства настроението и когнитивните качества единствено след една доза.
Нито едно от тези изследвания обаче не преглежда директно резултатите от горенето на култивиран чай.
Докладите за антибактериалните му свойства също може да не са това, което наподобяват. В публикация от 2007 година се твърди, че градинският чай „ убива 94% от бактериите “. Той обаче не е включен в сместа от билки, употребена в проучването, което кара уеб сайтът Snopes да заключи, че изказванията са погрешни – макар че загатва други свойства на градинския чай, които могат да бъдат потребни за човешкото здраве, в това число антисептични, противовъзпалителни и антиоксидантни.
Като цяло научните данни за изгарянето на култивиран чай може и да липсват, само че това не значи, че би трябвало да се подценява неговото културно и духовно значение.
„ Когато градинският чай се употребява погрешно и се комерсиализира по този метод, това лишава духа и въздействието на растението и го трансформира в артикул “, изяснява Мус.
Ако ще палите култивиран чай, значимо е да разберете от кое място идва традицията и по какъв начин е планувано да се употребява.
„ Не мисля, че има един елементарен отговор на дебата и за превръщането на духовните практики в стока “, прибавя Шайло. „ Но бих споделил, че постоянно приветстваме хората, стига да изпитват почитание и респект и стига да са подготвени да положат нужния труд. “
