Ако преформулираме една от култовите реплики на прехода За бога,

Ако преформулираме една от паметните реплики на прехода " За бога, братя, не купувайте ", казана от премиера Димитър Попов във време на бурна инфлация, то към днешна дата тя би трябало да звучи по този начин:

За бога, братя, работете, с цел да има пари за държавните чиновници.

В опит да запуши дупките в бюджета, държавното управление избра най-лесния инструмент – повдигане на осигуровките.

Не е тъкмо „ налог “, само че се усеща като подобен.

От 1 януари 2026 година пенсионната вноска ще се увеличи с 10% – от 19.8% на 21.8% (или от 14.8% на 16.8% за родените след 1959 г.).

Зад това нарастване стои елементарна аритметика: повече доходи в държавния бюджет, без да се режат разноски. Сметката, несъмнено, още веднъж ще се заплаща от тези, които работят в действителната стопанска система на ярко. А изгодите ще оберат държавните чиновници, както и тези в секторите защита и сигурност, които не заплащат осигуровки, само че е доста евентуално да получат по-големи заплати през идната година.

Колко повече ще платят работещите и работодателите?

Повишение с 2 пункта звучи почтено, само че в действителност значи към 10% по-голяма пенсионноосигурителна тежест върху труда.

При брутна заплата от 2000 лева работещите в частния бранш ще би трябвало да платят още към 17 лева за пенсионни осигуровки на месец, а работодателите - 23 лева Или на годишната база на човек с сходна заплата страната ще получи съвсем 500 лева повече.

В бюджета е заложено и ново повишение на оптималният застрахователен приход, който през април тази година към този момент скочи от 3 750 лева на 4 130 лева От 1 януари 2026 година ще стане 4607 лева Какво значи това в цифри?
Сега шеф и чиновник общо заплащат осигурителни вноски в размер на 1350 лева.С по-високия оптимален застрахователен приход и с нарастването на пенсионната вноска сумата за осигуровки нараства до 1598 лева месечно.
Това са 3000 лева на годишна база, които в множеството случаи ще бъдат платени напълно от работодателите, тъй като всекидневно хората договарят своето чисто, така наречен чисто заплащане и ще упорстват да получат точно него.

Сега умножете този разход по 10, по 100 или по 1000 чиновници. За да покрият разликата, работодателите ще би трябвало или да понижат облагата си, или да вдигнат цените, или да съкратят чиновници.

На този декор по-високите пенсионни вноски няма да доведат до по-големи пенсии, ноще обезпечат обещаните от политиците по-високи заплати към избрани браншове в бюджетната сфера.

С други думи – страната се „ избавя “ за сметка на работещите, без да реформира себе си. Ще вземе запас от действителната стопанска система, с цел да го даде на държавните служители, чиито междинни заплати към този момент са по-високи от тези в частния бранш.

Колко костват служителите на бюджета?

Служителите в държавната администрация и в този момент костват доста на страната. И също по този начин сами по себе си са прекално доста. За тази година разноските за заплати и осигуровки стигнаха 10% от Брутният вътрешен продукт или 22,8 милиарда лв.. Това е със 17% повече по отношение на 2024 година

26 на 100 от всички държавни разноски са точно за заплати, а сумата ще продължи да пораства и през идната година. Както и осигуровките.

През тази година централната власт и общините ще платят над 4,3 милиарда лева за осигуровки. В това число влиза и делът на към 100 хиляди души, които не заплащат персонални вноски. Сред тях са депутати, министри, държавни чиновници, служители на реда, военни, съдии, прокурори, чиновници на ДАНС и НСО – техният дял се поема от страната, т.е. от останалите данъкоплатци.

Тази привилегия е излишък от времето, когато държавните заплати бяха доста по-ниски. Днес обаче междинната заплата в администрацията надвишава тази в частния бранш - 2700 против 2500 лева Тук изобщо не броим другите привилегии, които страната работа би могла да носи.

Раздутият щат и „ бонусите “ от незаетите места

В администрацията работят съвсем 99 000 души. В това число обаче не влизат чиновниците на Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата.

В Министерство на вътрешните работи работят съвсем 49 000 души, а с изключение на назначените има и 5700 незаети щатни бройки.

Тези „ празни места “ обаче не са единствено цифра в таблица – за тях се залагат пари в бюджета, които след това постоянно се разпределят като бонуси или „ икономии от фонд работна заплата “.

В правосъдната власт има 715 незаети места, за които се залагат и отделят средства за заплата, а се желае откриване на още 152 щатни бройки.

Висшият правосъден съвет (ВСС) е изискал бюджет от 1 милиарда евро за 2026 година, като 88% от тези пари са планувани за заплати и бонуси. Иска и нарастване от 18% на възнагражденията на магистратите, като по този начин заплатите на някои съдии може да доближат близо 24 000 лева месечно.

При тези финансови индикатори не е изненада, че България е преди всичко в Европа по брой прокурори, съдии и правосъдна администрация на 100 000 души.

Каква е задачата и какво може да се направи

Ако страната желае да стабилиза бюджета, само че да не повлияе отрицателно на бизнеса и стопанската система, има няколко решения:
Да харчи по-малко.Да закрие незаетите щатни бройки и да спре да разпределя тези средства като бонуси, като по този начин спести 200 млн. лева.Всички държавни чиновници, в това число тези в силовите ведомства, да стартират да заплащат персоналните си осигуровки.Възнагражденията в обществения бранш да се обвържат с резултати, а не с автоматизирана индексация по междинната заплата.Администрацията да се усъвършенства.
Въпросът обаче е дали политиците желаят сходно нещо, тъй като е надалеч по-удобно да заплащат високи заплати и да получават преданост, а сметката за това да продължава да се заплаща от бизнеса и чиновниците. Без значение каква е цената.