Защо работещите плащат здравните осигуровки на цялата държава, а им се налага да се преглеждат на частно
Ако преди години бяхме изправени пред опасност от сериозен дефицит на лекари, в този момент към този момент това е новата действителност. Над 66% от медиците в България са над 50 години. Най-тревожна е обстановката при общопрактикуващите лекари. По данни на Българския лекарски съюз у нас практикуват 3661 джипита, а над 88% от тях са над 50-годишна възраст. Средната възраст при тях е 58 години, а 36% от тях са над 65 години, Данните оповести ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров.
Съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари и какви ограничения са нужни, с цел да се овладее кадровата рецесия, TrafficNews беседва с доктор Костадин Сотиров, ръководител на Пловдивската гилдия на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари.
- Д-р Сотиров, съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари?
- Като цяло не. Но рискът да сме малко, което значи на един доктор да се падат доста пациенти и надлежно те да не могат да се доредят до обзор, съществува. Когато 6 млн. пациенти се разделят на 7000 общопрактикуващи лекари, колкото бяхме през 2000 година, се падаха по 1300-1500 пациенти на доктор. В момента сме съвсем на половина и към този момент междинната численост на пациентите е към 2000. Когато намалеем още, тази численост ще стане 3000.
Когато един доктор има доста пациенти, надлежно има доста искащи да го посетят за деня. Ако пресметнете по 10-15 минути на обзор за 5-6 часа лечебница, това прави по 36 души дневно. Свръхсили да станат 40-50 души. Но искащите като са 100 или 150, няма къде да отидат и остават без здравна помощ. Това е рискът и този проблем съществува и сега. Оформят се листи на чакащи пациенти.
По-голямата част от работещите хора, когато схванат, че има огромна опашка и няма по какъв начин да се вредят, изобщо не идват при нас, общопрактикуващите лекари. Те отиват и си заплащат на частно. Това е доста неприятно и неприятно за цялата ни здравноосигурителна система. Това са хората, които заплащат здравни осигуровки. Децата и пенсионерите не заплащат, както и 20-ината % безработни. И остават да заплащат единствено работещите, които са една трета от останалото население. Тази една трета работещи заплаща здравните осигуровки за себе си, за децата, пенсионерите, в това число посредством налозите и незабавната помощ на неосигурените. Та тези хора, когато им потрябва здравна помощ, не могат да я получат по Здравната каса, тъй като кабинетите на лекарите са задръстени от деца и пенсионери. Тоест от неплащащите. Тъй като за тях няма потребителски такси и няма ограничаване да ни посещават. И те ни посещават даже по няколко пъти дневно, което запълва графика. Много постоянно в петък идват майки, тъй като в събота и неделя ще вървят някъде и желаят да се уверят, че детето няма да се разболее. Няма по какъв начин ние да преценим дали детето ще се разболее в събота и неделя, само че все пак всеобщата процедура е децата да се водят.
Хората, които заплащат, не могат да се вредят за обзор и отиват и заплащат още един път на частния вход. И откакто не могат да получат здравна помощ, те към този момент губят мотивацията да внасят здравни осигуровки. Поради което се обезпечават на дребни суми – на минимална работна заплата или осигурителния предел, и това е всеобщата процедура. Това разрушава дефинитивно нашия здравен модел, който е взаимен. Намаляването на общопрактикуващите лекари ускорява тази наклонност.
Грешните стъпки на законодателите в Народното събрание, както и на изпълнителната власт в Министерство на здравеопазването като политика, също утежнява наклонността. Потребителската такса, която беше въведена през 2000 година, бе за всички пациенти - 1% от минималната работна заплата. Нейната задача не е да докара приходи на лекаря, а да ограничи ненужното ползване. Ако това се беше запазило като принцип, от идващия месец таксата трябваше да стане 7.10 лева, защото минималната заплаща ще е 710 лева
Ако би трябвало да даде 7.10 лева, един пенсионер – свободен човек, неработещ, няма пътьом да влезе при лекаря да си мери кръвното, тъй като минавал оттова. Ще отиде на доктор единствено когато има нужда от здравна помощ. Майката няма да си докара двете деца, с цел да видя дали няма да се разболеят вероятно събота и неделя, тъй като ще би трябвало да даде 14 лева И по този начин се лимитират ненужните визити и на лекаря му остават свободни часове да преглежда действително болните. Включително и тези хора, които заплащат множеството здравни осигуровки. Но от чисто популистки желания да се завоюват гласовете, бяха освободени от такса огромна част от хората. Освен това през 2012 година тя бе замразена на 2.90 лева, когато минималната работна заплата бе 290 лева Сега тя към този момент доближава 710 лева, само че таксата остава същата. Хората в Народно заседание, които гласоподаваха тази смяна, по този метод купиха гласовете на пенсионерите и на родителите.
Другата причина за спад на общопрактикуващите лекари е, че разпоредбите, които Здравната каса вкарва, са с доста тежко администриране на нашата активност. Освен потребната информация за здравното положение на пациента и с какво е бил лекуван, всеки фамилен доктор отделя 2-3 пъти повече време за правене на всевъзможни информации и доклади по искане на институциите. Наскоро Държавна организация „ Закрила на детето” посредством Министерство на здравеопазването изиска информация от фамилните лекари за децата в риск. При състояние че когато при мен пристигна дете, което е било бито от родителите си или от съучениците, аз се обаждам на обществените служби и оповестявам. Ако не оповестя, подлежа на глоба в размер от 500 до 1000 лв.. Тоест, тази информация я има налична в обществените служби. Но вместо да я вземе оттова, министерството изпраща искане до фамилните лекари, ние завършваме по-рано работа, разгонваме пациентите, заключваме кабинетите и започваме да прелистваме и да гледаме по кое време какви визити сме имали. За такива безумия става въпрос. Министерство на здравеопазването пък изиска информация за последвана година и два месеца какъв брой ваксини против COVID-19 сме създали, какъв брой флакона сме взели, от кой флакон по какъв брой души са ваксинирани. Разбивка по флакони, което е голям труд. Това нещо се изготвя в границите на няколко работни дни, в които не мога да проверявам пациенти, би трябвало единствено да върша това изложение. При състояние че тези ваксини ги подаваме в Националната здравно-информационна система. РЗИ подава флаконите, които ни е отпуснала. Тоест, министерството може да си вземе информацията от Националната здравно-информационна система.
При мен са идвали на образование няколко млади сътрудници, които желаят да работят като общопрактикуващи лекари. Трима от тях си потеглиха още на третата седмица. Месец и половина изкара четвъртият – най-дълго време. Това е действителността, откакто видят с какъв брой административна работа сме засипани и по какъв начин няма възвращаемост на средствата. За да стане доктор, един човек шест години харчи пари на родителите си, вместо да работи. След това още четири години харчи пари, с цел да вземе компетентност. И едвам на десетата година стартира да печели. И с тези пари би трябвало да си навакса това, което е изхарчил за образованието си. Само че при фамилните лекари пациентите, които минават през кабинетите, са доста, огромна част от тях не заплащат такса, Здравната каса също не ни заплаща. Едва 20% от прегледите, които вършим, се заплащат от Здравната каса, само че на цени на половина по-ниски в сравнение с е определила за другите специалности. За останалите 80% от прегледите не получаваме никакво възнаграждение. Заплащането за дете е по 1.50 лева на месец, само че то като пристигна три пъти в месеца, стават по 50 стотинки на обзор. Смешно и срамно е да се приказва за сходни суми. Посещението при коафьор и козметик е 20 лв., а при доктор – 50 стотинки. 10 пъти по-малко. И по тази причина сътрудниците не желаят да стават общопрактикуващи лекари. И ще пристигна миг, в който хората няма да могат да се доредят до доктор. Защото след 4-5 години ще сме още на половина. Министерството ще направи опити да ни размени с медицински сестри, има такава настройка. Което към този момент смъква качеството на здравната помощ. Съответно ще пораства делът на платената здравна помощ. Много от младите сътрудници се отхвърлят изобщо да работят със Здравната каса. Те работят единствено на частно.
- Какви ограничения са нужни, с цел да се овладее тази кадрова рецесия?
- Причините, довели до тази рецесия, за които споделих, би трябвало да се отстранят. Потребителската такса би трябвало да се върне за безусловно всички, защото тя лимитира ненужните визити, и да е 1% от минималната работна заплата. Другото – да стартират да се заплащат прегледите на фамилните лекари. Дори в този момент текат договаряния за цените и Здравната каса отхвърля да заплати. Народното събрание гласоподава съвсем 30% нарастване на бюджета за фамилните лекари, с цел да може да са по-високи цените при нас, т.е., да имаме повече доходи и да има тласък младите сътрудници да станат общопрактикуващи лекари.
Това прави Народното събрание. Здравната каса в този момент би трябвало да разпредели този общ огромен бюджет на действия. И споделя, че ние ще създадем 6.5 млн. профилактични прегледа и тази сума се разпределя сред тях. Колкото повече са прегледите, толкоз по-малка е сумата за всеки от тях. Да речем по 15 лева за обзор. Но то няма 6.5 млн. подлежащи на профилактичен обзор, тъй като приказваме за прегледи за възрастни. 1.5 млн. са децата. Около 1 млн. са здравнонеосигурени, още толкоз работят в чужбина. Тоест, действително подлежащите на обзор са към 3 млн. Ако общата сума се раздели на 3 млн., тогава ще се получат 25 лева за обзор. Но Здравната каса не желае да калкулира върху действителния брой хора, тя ги счита върху измислени от нея бройки, с цел да понижи това, което ще заплати на лекарите като обзор. Съответно, тези пари ще останат неусвоени в бюджета и Здравната каса ще ги употребява за други цели.
Това би трябвало да се избегне. Но Касата отхвърля да понижи тези бройки, с цел да се реализира някаква търпима цена за обзор. Целта е да не даде парите и да осъществя спестовност. Само че това е спестовност на здраве. Когато лекарят не получава задоволително средства за този профилактичен обзор, той няма тласък да го прави. Като не неправи профилактичния обзор, на пациента ще му се усложни болестта. Няма да се хване в точния момент. Плаща се с живота на хората за това Здравната каса да рапортува, че е икономисала пари, които Народното събрание е отпуснало.
- Каква е опцията медици от Украйна да работят у нас и да бъдат в помощ и на общопрактикуващите лекари?
- Няма такива. Едно, че в никоя страна в света не можеш да отидеш и незабавно да започнеш работа. И самите бежанци, които идват от Украйна, отхвърлят бежански статут, а желаят единствено позволение за краткотрайно престояване. Тоест, за туристи. Тези служащи от Украйна, на които разчиташе нашето държавно управление, не пристигнаха. Заминаха в страните, в които като работят, им заплащат. А не като в България. Кой доктор от Украйна ще пристигна да работи за 50 стотинки? Никой. Аз работя за тези пари, тъй като имам 37 години трудов стаж и си дочаквам пенсията. Иначе в тези условия никой няма да пристигна. Хората от Афганистан и Сирия също не желаят да останат тук. От Сирия през България минаха доста висококвалифицирани фрагменти. Много добре уредена страна, с висок % образовани хора. И никой от тях не остана тук. Заминават за Германия и Австрия, където им заплащат за свършената работа.
Видах пост във Facebook на две украинки, които си търсят работа като магазинерки. Жените са със статут на бежанци и имат право да работят. Бяха възмутени, че ще получат единствено 1000 лв. заплата. Лекари от Украйна няма да дойдат.
Съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари и какви ограничения са нужни, с цел да се овладее кадровата рецесия, TrafficNews беседва с доктор Костадин Сотиров, ръководител на Пловдивската гилдия на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари.
- Д-р Сотиров, съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари?
- Като цяло не. Но рискът да сме малко, което значи на един доктор да се падат доста пациенти и надлежно те да не могат да се доредят до обзор, съществува. Когато 6 млн. пациенти се разделят на 7000 общопрактикуващи лекари, колкото бяхме през 2000 година, се падаха по 1300-1500 пациенти на доктор. В момента сме съвсем на половина и към този момент междинната численост на пациентите е към 2000. Когато намалеем още, тази численост ще стане 3000.
Когато един доктор има доста пациенти, надлежно има доста искащи да го посетят за деня. Ако пресметнете по 10-15 минути на обзор за 5-6 часа лечебница, това прави по 36 души дневно. Свръхсили да станат 40-50 души. Но искащите като са 100 или 150, няма къде да отидат и остават без здравна помощ. Това е рискът и този проблем съществува и сега. Оформят се листи на чакащи пациенти.
По-голямата част от работещите хора, когато схванат, че има огромна опашка и няма по какъв начин да се вредят, изобщо не идват при нас, общопрактикуващите лекари. Те отиват и си заплащат на частно. Това е доста неприятно и неприятно за цялата ни здравноосигурителна система. Това са хората, които заплащат здравни осигуровки. Децата и пенсионерите не заплащат, както и 20-ината % безработни. И остават да заплащат единствено работещите, които са една трета от останалото население. Тази една трета работещи заплаща здравните осигуровки за себе си, за децата, пенсионерите, в това число посредством налозите и незабавната помощ на неосигурените. Та тези хора, когато им потрябва здравна помощ, не могат да я получат по Здравната каса, тъй като кабинетите на лекарите са задръстени от деца и пенсионери. Тоест от неплащащите. Тъй като за тях няма потребителски такси и няма ограничаване да ни посещават. И те ни посещават даже по няколко пъти дневно, което запълва графика. Много постоянно в петък идват майки, тъй като в събота и неделя ще вървят някъде и желаят да се уверят, че детето няма да се разболее. Няма по какъв начин ние да преценим дали детето ще се разболее в събота и неделя, само че все пак всеобщата процедура е децата да се водят.
Хората, които заплащат, не могат да се вредят за обзор и отиват и заплащат още един път на частния вход. И откакто не могат да получат здравна помощ, те към този момент губят мотивацията да внасят здравни осигуровки. Поради което се обезпечават на дребни суми – на минимална работна заплата или осигурителния предел, и това е всеобщата процедура. Това разрушава дефинитивно нашия здравен модел, който е взаимен. Намаляването на общопрактикуващите лекари ускорява тази наклонност.
Грешните стъпки на законодателите в Народното събрание, както и на изпълнителната власт в Министерство на здравеопазването като политика, също утежнява наклонността. Потребителската такса, която беше въведена през 2000 година, бе за всички пациенти - 1% от минималната работна заплата. Нейната задача не е да докара приходи на лекаря, а да ограничи ненужното ползване. Ако това се беше запазило като принцип, от идващия месец таксата трябваше да стане 7.10 лева, защото минималната заплаща ще е 710 лева
Ако би трябвало да даде 7.10 лева, един пенсионер – свободен човек, неработещ, няма пътьом да влезе при лекаря да си мери кръвното, тъй като минавал оттова. Ще отиде на доктор единствено когато има нужда от здравна помощ. Майката няма да си докара двете деца, с цел да видя дали няма да се разболеят вероятно събота и неделя, тъй като ще би трябвало да даде 14 лева И по този начин се лимитират ненужните визити и на лекаря му остават свободни часове да преглежда действително болните. Включително и тези хора, които заплащат множеството здравни осигуровки. Но от чисто популистки желания да се завоюват гласовете, бяха освободени от такса огромна част от хората. Освен това през 2012 година тя бе замразена на 2.90 лева, когато минималната работна заплата бе 290 лева Сега тя към този момент доближава 710 лева, само че таксата остава същата. Хората в Народно заседание, които гласоподаваха тази смяна, по този метод купиха гласовете на пенсионерите и на родителите.
Другата причина за спад на общопрактикуващите лекари е, че разпоредбите, които Здравната каса вкарва, са с доста тежко администриране на нашата активност. Освен потребната информация за здравното положение на пациента и с какво е бил лекуван, всеки фамилен доктор отделя 2-3 пъти повече време за правене на всевъзможни информации и доклади по искане на институциите. Наскоро Държавна организация „ Закрила на детето” посредством Министерство на здравеопазването изиска информация от фамилните лекари за децата в риск. При състояние че когато при мен пристигна дете, което е било бито от родителите си или от съучениците, аз се обаждам на обществените служби и оповестявам. Ако не оповестя, подлежа на глоба в размер от 500 до 1000 лв.. Тоест, тази информация я има налична в обществените служби. Но вместо да я вземе оттова, министерството изпраща искане до фамилните лекари, ние завършваме по-рано работа, разгонваме пациентите, заключваме кабинетите и започваме да прелистваме и да гледаме по кое време какви визити сме имали. За такива безумия става въпрос. Министерство на здравеопазването пък изиска информация за последвана година и два месеца какъв брой ваксини против COVID-19 сме създали, какъв брой флакона сме взели, от кой флакон по какъв брой души са ваксинирани. Разбивка по флакони, което е голям труд. Това нещо се изготвя в границите на няколко работни дни, в които не мога да проверявам пациенти, би трябвало единствено да върша това изложение. При състояние че тези ваксини ги подаваме в Националната здравно-информационна система. РЗИ подава флаконите, които ни е отпуснала. Тоест, министерството може да си вземе информацията от Националната здравно-информационна система.
При мен са идвали на образование няколко млади сътрудници, които желаят да работят като общопрактикуващи лекари. Трима от тях си потеглиха още на третата седмица. Месец и половина изкара четвъртият – най-дълго време. Това е действителността, откакто видят с какъв брой административна работа сме засипани и по какъв начин няма възвращаемост на средствата. За да стане доктор, един човек шест години харчи пари на родителите си, вместо да работи. След това още четири години харчи пари, с цел да вземе компетентност. И едвам на десетата година стартира да печели. И с тези пари би трябвало да си навакса това, което е изхарчил за образованието си. Само че при фамилните лекари пациентите, които минават през кабинетите, са доста, огромна част от тях не заплащат такса, Здравната каса също не ни заплаща. Едва 20% от прегледите, които вършим, се заплащат от Здравната каса, само че на цени на половина по-ниски в сравнение с е определила за другите специалности. За останалите 80% от прегледите не получаваме никакво възнаграждение. Заплащането за дете е по 1.50 лева на месец, само че то като пристигна три пъти в месеца, стават по 50 стотинки на обзор. Смешно и срамно е да се приказва за сходни суми. Посещението при коафьор и козметик е 20 лв., а при доктор – 50 стотинки. 10 пъти по-малко. И по тази причина сътрудниците не желаят да стават общопрактикуващи лекари. И ще пристигна миг, в който хората няма да могат да се доредят до доктор. Защото след 4-5 години ще сме още на половина. Министерството ще направи опити да ни размени с медицински сестри, има такава настройка. Което към този момент смъква качеството на здравната помощ. Съответно ще пораства делът на платената здравна помощ. Много от младите сътрудници се отхвърлят изобщо да работят със Здравната каса. Те работят единствено на частно.
- Какви ограничения са нужни, с цел да се овладее тази кадрова рецесия?
- Причините, довели до тази рецесия, за които споделих, би трябвало да се отстранят. Потребителската такса би трябвало да се върне за безусловно всички, защото тя лимитира ненужните визити, и да е 1% от минималната работна заплата. Другото – да стартират да се заплащат прегледите на фамилните лекари. Дори в този момент текат договаряния за цените и Здравната каса отхвърля да заплати. Народното събрание гласоподава съвсем 30% нарастване на бюджета за фамилните лекари, с цел да може да са по-високи цените при нас, т.е., да имаме повече доходи и да има тласък младите сътрудници да станат общопрактикуващи лекари.
Това прави Народното събрание. Здравната каса в този момент би трябвало да разпредели този общ огромен бюджет на действия. И споделя, че ние ще създадем 6.5 млн. профилактични прегледа и тази сума се разпределя сред тях. Колкото повече са прегледите, толкоз по-малка е сумата за всеки от тях. Да речем по 15 лева за обзор. Но то няма 6.5 млн. подлежащи на профилактичен обзор, тъй като приказваме за прегледи за възрастни. 1.5 млн. са децата. Около 1 млн. са здравнонеосигурени, още толкоз работят в чужбина. Тоест, действително подлежащите на обзор са към 3 млн. Ако общата сума се раздели на 3 млн., тогава ще се получат 25 лева за обзор. Но Здравната каса не желае да калкулира върху действителния брой хора, тя ги счита върху измислени от нея бройки, с цел да понижи това, което ще заплати на лекарите като обзор. Съответно, тези пари ще останат неусвоени в бюджета и Здравната каса ще ги употребява за други цели.
Това би трябвало да се избегне. Но Касата отхвърля да понижи тези бройки, с цел да се реализира някаква търпима цена за обзор. Целта е да не даде парите и да осъществя спестовност. Само че това е спестовност на здраве. Когато лекарят не получава задоволително средства за този профилактичен обзор, той няма тласък да го прави. Като не неправи профилактичния обзор, на пациента ще му се усложни болестта. Няма да се хване в точния момент. Плаща се с живота на хората за това Здравната каса да рапортува, че е икономисала пари, които Народното събрание е отпуснало.
- Каква е опцията медици от Украйна да работят у нас и да бъдат в помощ и на общопрактикуващите лекари?
- Няма такива. Едно, че в никоя страна в света не можеш да отидеш и незабавно да започнеш работа. И самите бежанци, които идват от Украйна, отхвърлят бежански статут, а желаят единствено позволение за краткотрайно престояване. Тоест, за туристи. Тези служащи от Украйна, на които разчиташе нашето държавно управление, не пристигнаха. Заминаха в страните, в които като работят, им заплащат. А не като в България. Кой доктор от Украйна ще пристигна да работи за 50 стотинки? Никой. Аз работя за тези пари, тъй като имам 37 години трудов стаж и си дочаквам пенсията. Иначе в тези условия никой няма да пристигна. Хората от Афганистан и Сирия също не желаят да останат тук. От Сирия през България минаха доста висококвалифицирани фрагменти. Много добре уредена страна, с висок % образовани хора. И никой от тях не остана тук. Заминават за Германия и Австрия, където им заплащат за свършената работа.
Видах пост във Facebook на две украинки, които си търсят работа като магазинерки. Жените са със статут на бежанци и имат право да работят. Бяха възмутени, че ще получат единствено 1000 лв. заплата. Лекари от Украйна няма да дойдат.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ