6 000 000 аборта у нас за 65 г. - още една България
Ако преброим абортите, осъществени от 1953 до 2018, ще установим с учудване, че една цяла днешна България се е оказала неродена. Става дума за близо 6 милиона аборта - съвсем колкото е днешното българско население. Защо?, пита в своя обява "Дойче веле ".
Правото на дамата да взема решение дали да роди или не, правото на зародиша да получи живот, правото на фамилията да възнамерява броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тематика, която в последните месеци "подпали " Полша, а в този момент тресе Съединени американски щати. Кое натежава в това уравнение с три незнайни и едно известно - към този момент оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население.
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
"Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
"Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода ", споделя акушерката Василка Стойчева от Крумово.
Правото на дамата да взема решение дали да роди или не, правото на зародиша да получи живот, правото на фамилията да възнамерява броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тематика, която в последните месеци "подпали " Полша, а в този момент тресе Съединени американски щати. Кое натежава в това уравнение с три незнайни и едно известно - към този момент оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население.
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
"Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
"Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода ", споделя акушерката Василка Стойчева от Крумово.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ