Ако попитате хората с какво свързват Алимпийските игри в Париж,

Ако попитате хората с какво свързват Алимпийските игри в Париж, доста евентуално е да ви кажат неговото име. Турският стрелец Юсуф Дикеч се трансформира в сензация в първите дни на най-важния състезателен конгрес, като на финала на 10 м въздушен револвер микс той сподели голямо успокоение!
Прочетете още
С ръка в джоба, без специфични очила и лещи, единствено с тапи за уши, Дикеч бързо се трансформира в любим на целия свят. Той изпусна златото, само че завоюва удивление и милиони почитатели!

Ексклузивно пред bTV турският олимпиец даде едно от първите си изявленията откакто закупи международна популярност.

- " Спокойно " и като че ли " наужким. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпиадата. Какво обаче стои зад това?

- Макар и да наподобява, че заставам умерено, там вътре в мене се развихряха стихии. Бях доста разчувствуван, имаше огромно напрежение. Но това, че наподобявам спокоен се дължи на обстоятелството, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години! Това ми е пета Олимпиада. И дружно с всяко присъединяване в предходни надпревари се узнавам да подтискам терзанието.

- Едно от впечатляващите неща беше, с изключение на аурата ви, стойката ви, на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, за какво?

- Разбира се. Да, държа ръката си в джоба. Не беше всекидневно държание за това съревнование. И в обществените мрежи някои другари разясниха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11-12 години, когато станах първи. На международното също бях в същата стойка. В тази позиция съм, откогато съм почнал да изстрелвам. Причината е, че по този начин тялото ми е по устойчиво, с цел да запазя равновесие, по тази причина по този начин го върша.

- Много се изписа за вас. От фамилното ви състояние, до това, че си желаете кучето. Имате ли куче изобщо, каква е истината?

- За страдание, тези мнения са подправени. Нямам куче, имам единствено една котка и по тази причина другите неща, които са изписани са подправени или от подправени профили, открити на мое име.

- Как избрахте стрелбата?


- Първо се занимавах с битка 6 години, само че заради аргументи, които не зависеха от мен, се наложи да оставя битката. Да се занимавам със пукотевица е напълно инцидентно нещо, след това разбрах че имам гений, само че дори от време на време и гения не прави работа. Много интензивно работих и след 2 години станах първенец на Турция. След като станах първенец, разбрах, че в случай че се постарая повече и работя повече мога да стана по-успешен и продължих по този път.

Доволен ли сте от представянето си на Олимпиадата?


- Да, това, както споделих, е петата ми Олимпиада, също по този начин за Турция е първият орден в този спорт. Много съм благополучен, че аз можах да печеля този първи орден за страната ми. По принцип се бяхме подготвили доста добре. Тръгнахме с концепцията, че ще вземем златния орден.

Миналата година на международния шампионат останах втори, а тази на Световната купа в Бразилия бях преди всичко, също завоювах и преди два месеца в Германия. Като цяло бяхме се подготвили доста добре. Целта ни беше златния орден, даже успяхме да стигнем до финалите с връх, само че да кажем, че имахме не толкоз добър шанс и по тази причина изпуснахме златния орден.

- Къде ви беше по-лесно в самостоятелната пукотевица или в микса?

- В микса ми беше по елементарно. В самостоятелната пукотевица изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и по този начин постигнахме задачата си.

- Хората, които са движимости във вашия спорт, разясняват, че разчитате само на личните си очила и тапи за уши. Това прави усещане, изключително на фона на добре оборудваните стрелци, които наподобяват като киборги?

- По принцип когато изстрелвам съм и с две отворени очи. Ние не че нямаме нужното съоръжение, с което другите участваха на Олимпиадата. Просто аз не желая да ги употребявам. Слушалки или специфични очила не употребявам. Имам си единствено моите очила, които са с диоптър.

- Каква е идната ви цел?


- Следващата ни цел е Олимпиадата през 2028 година. В Лос Анджелис, живот и здраве, ще вземем златния орден.

- Мислил ли сте какво ще вършиме, откакто приключите със стрелбата?


- Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, който имам, на хората, които желаят да се занимават с този спорт, и след това ще пребивавам по-спокоен и пенсионерски живот.

- Как възприемате реакцията на хората, след присъединяване ви?

- Коментарите по целия свят са доста положителни и това ни кара да се усещаме доста щастливи. Аз схващам тази реакция по този начин, че в духа на Олимпиадата, няма допинг, не употребявам непотребни подръчни средства, като очила и спомагателни уреди, че това е съревнование, в което показваш и хората са оценили гения на състезателя. Хората видяха тук естествеността, чистотата, яснотата. Мисля, че това е повода да го одобряват по този начин моето присъединяване.

Имате ли си обичано меме, колаж?

- Всички са доста хубави, само че едното ми направи доста огромно усещане и ми хареса. Беше с надпис " Тука разбрахме, че среброто е по-ценно от златото ".

- Какъв човек сте в живота?

- Главно съм спокоен и положителен човек, обичам да споделям с другари, в диалога прослушвам проблемите на хората.

- Как разбирате и употребявате ли израза " непременно "?

- Както споделих, този триумф е в резултат на 24 години. Хората би трябвало да убедят първо себе си, че ще завоюват и откакто го създадат това, би трябвало да работят интензивно и резултатът идва.

- Ако на Олимпиадата наподобява, че все едно си почивате, когато си почивате какво вършиме?


- Аз съм спокойна персона. Макар и там да наподобявам, че съм спокоен, вътре в моя свят бях разчувствуван.

- Имате ли рецепта за това по какъв начин се овладявате?

- Няма рецепта, след 24 години старания човек се научава по какъв начин да се самоконтролира. Това е опита от спорта.

- Имате ли съвет към младите спортисти?

- Младите безусловно желаят да стигнат до резултата. Аз съм съответен образец, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 години и в този момент завоювах орден, на петата си Олимпиада. Младите би трябвало да бъдат уверени в самите себе си и да работят интензивно.