Легендата за „злата древна мумия“, потопила „Титаник
Ако попитате през днешния ден, множеството хора ще ви кажат, че през април 1912 година корабът „ Титаник “ потъва заради айсберг, неприятна видимост, материални дефекти на не толкоз непотопяемия транспортен съд и огромна доза човешка неточност. Въпреки това при започване на XX век, когато свръхестествените сеанси и последните археологически открития разпалват въображението на хората, някои стигат до друго умозаключение за ориста на „ Титаник “.
Историята споделя, че на борда на прословутия океански лайнер имало доста значим пасажер: древноегипетска мумия, която се транспортирала от Британския музей до Съединени американски щати. По това време разказвачите на тази история твърдели, че потъването е породено от отмъстителния дух на 3600-годишната древноегипетска жрица, чиито движимости се намирали в товарното отделение на кораба.
Разбира се, това не е нищо повече от история за духове - злокобна приказка с малко учредения във физическата действителност, която е основана, с цел да вълнува и плаши. И въпреки всичко произходът на тази фантастична легенда самичък по себе си е изненадващо занимателен.
Фолклорните легенди за античните египетски проклятия се популяризират от епохи, изключително след преоткриването на гробницата на Тутанкамон и преждевременната гибел на лорд Карнарвън, аристократа, който финансира експедициите.
Тези митове получават известност с помощта на хора като Бъртрам Флетчър Робинсън, английски публицист от XIX век, който е добър другар на Артър Конан Дойл, публицист и доктор, прочут с Шерлок Холмс.
Робинсън прекарва месеци в следствие на изказванията за тежки несгоди, сполетели хората, които са се докоснали или може би просто са раздразнили античен артефакт, прочут като „ нещастната мумия “ в Британския музей. Той умира през 1907 година, тъкмо преди да разгласява публикацията си, само че работата наподобява е оставила диря върху известния му сателит в писането.
„ Има доста приказки за силите на старите египтяни и знам, че не бих се интересувал от това да си играя с техните гробници и реликви. Има доста зли духове “ , споделя Конан Дойл.
Друг последовател на „ проклятието на мумията “ е Уилям Стийд - спорен публицист, чийто втори най-известен труд разкрива детската проституция във викториански Лондон. Стийд и негов другар съчиняват необичайно сходна история, откакто преглеждат капака на ковчега на жрицата на Амун в Британския музей, съгласно Snopes.
И ето за какво историята става свръхнапрегната: Стийд умира при потъването на кораба „ Титаник “. Малко се знае за последните му часове, макар че се приказва, че е бил на изискана вечеря с 11 ястия на борда на кораба, където е разказал доста истории, в това число и някои за прокълната мумия в Британския музей.
Връзката на Стийд с морската злополука и историята за прокълнатата мумия се заплитат и преплитат - само че каква история беше това! Американската преса, в това число вестник „ Вашингтон пост “, погълна сензационната история, като през май 1912 година разгласява публикация, в която се допуска, че „ Титаник “ е бил жертван на крах поради злия дух на египетска жрица, умряла в град Тебес през 1600 година пр.Хр.
И ето, че историята е първокласна нелепост. През 1985 година Историческото сдружение на „ Титаник “ твърди, че се е сдобило с цялостния лист на товара на кораба и изненада, на борда не е имало никакви древноегипетски артефакти.
„ Товарният лист захвърля тези легенди през прозореца “ , споделя тогава пред медиите Чарлз Хаас, президент на Историческото сдружение „ Титаник “.
Можете също по този начин да твърдите, че античният египетски артефакт в центъра на тази история не е толкоз забавен, колкото от време на време се показва. Така наречената „ зла мумия “ може да бъде открита и през днешния ден в Британския музей с кодово име EA22542. Предметът не съдържа никакви човешки остатъци, а е просто боядисана дървена дъска, покрита с гипс, която е била проектирана да изобразява умрял човек.
Обектът даже не е напускал музея до 1990 година за краткотрайна галерия и в никакъв случай не е имало съществени доказателства за хипотетичното му неприятно отношение.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Историята споделя, че на борда на прословутия океански лайнер имало доста значим пасажер: древноегипетска мумия, която се транспортирала от Британския музей до Съединени американски щати. По това време разказвачите на тази история твърдели, че потъването е породено от отмъстителния дух на 3600-годишната древноегипетска жрица, чиито движимости се намирали в товарното отделение на кораба.
Разбира се, това не е нищо повече от история за духове - злокобна приказка с малко учредения във физическата действителност, която е основана, с цел да вълнува и плаши. И въпреки всичко произходът на тази фантастична легенда самичък по себе си е изненадващо занимателен.
Фолклорните легенди за античните египетски проклятия се популяризират от епохи, изключително след преоткриването на гробницата на Тутанкамон и преждевременната гибел на лорд Карнарвън, аристократа, който финансира експедициите.
Тези митове получават известност с помощта на хора като Бъртрам Флетчър Робинсън, английски публицист от XIX век, който е добър другар на Артър Конан Дойл, публицист и доктор, прочут с Шерлок Холмс.
Робинсън прекарва месеци в следствие на изказванията за тежки несгоди, сполетели хората, които са се докоснали или може би просто са раздразнили античен артефакт, прочут като „ нещастната мумия “ в Британския музей. Той умира през 1907 година, тъкмо преди да разгласява публикацията си, само че работата наподобява е оставила диря върху известния му сателит в писането.
„ Има доста приказки за силите на старите египтяни и знам, че не бих се интересувал от това да си играя с техните гробници и реликви. Има доста зли духове “ , споделя Конан Дойл.
Друг последовател на „ проклятието на мумията “ е Уилям Стийд - спорен публицист, чийто втори най-известен труд разкрива детската проституция във викториански Лондон. Стийд и негов другар съчиняват необичайно сходна история, откакто преглеждат капака на ковчега на жрицата на Амун в Британския музей, съгласно Snopes.
И ето за какво историята става свръхнапрегната: Стийд умира при потъването на кораба „ Титаник “. Малко се знае за последните му часове, макар че се приказва, че е бил на изискана вечеря с 11 ястия на борда на кораба, където е разказал доста истории, в това число и някои за прокълната мумия в Британския музей.
Връзката на Стийд с морската злополука и историята за прокълнатата мумия се заплитат и преплитат - само че каква история беше това! Американската преса, в това число вестник „ Вашингтон пост “, погълна сензационната история, като през май 1912 година разгласява публикация, в която се допуска, че „ Титаник “ е бил жертван на крах поради злия дух на египетска жрица, умряла в град Тебес през 1600 година пр.Хр.
И ето, че историята е първокласна нелепост. През 1985 година Историческото сдружение на „ Титаник “ твърди, че се е сдобило с цялостния лист на товара на кораба и изненада, на борда не е имало никакви древноегипетски артефакти.
„ Товарният лист захвърля тези легенди през прозореца “ , споделя тогава пред медиите Чарлз Хаас, президент на Историческото сдружение „ Титаник “.
Можете също по този начин да твърдите, че античният египетски артефакт в центъра на тази история не е толкоз забавен, колкото от време на време се показва. Така наречената „ зла мумия “ може да бъде открита и през днешния ден в Британския музей с кодово име EA22542. Предметът не съдържа никакви човешки остатъци, а е просто боядисана дървена дъска, покрита с гипс, която е била проектирана да изобразява умрял човек.
Обектът даже не е напускал музея до 1990 година за краткотрайна галерия и в никакъв случай не е имало съществени доказателства за хипотетичното му неприятно отношение.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ