Питали ли сте се защо някои звезди примигват, а други не
Ако погледнете звездното небе през нощта при ясно време, можете да видите по какъв начин някои звезди трептят и даже трансформират цвета си. Така да вземем за пример звездата Сириус от съзвездието Голямо куче, която е една от най-ярките звезди в небето, безусловно свети във всички цветове на дъгата. Това е едно необикновено красиво събитие, само че за какво се появява? И още по-интересно – за какво някои обекти проблясват, а други не? Например Слънцето, което също е звезда, не трепти, нито пък Луната или другите планети. Нещо повече, когато погледнете нагоре към нощното небе, можете да видите доста звезди, които светят с равномерна, непрекъсната светлина.
Много звезди в небето примигват и даже трансформират цвета си Защо звездите трансформират яркостта си
Много обекти в космоса не са такива, каквито ги виждаме. Трептенето на звездите, което постоянно може да се види от Земята, няма нищо общо със самите звезди. Причината е, че земната атмосфера ни отделя от космоса. Тя наподобява безусловно транспарантна и постоянна, само че в реалност атмосферата е преносима и наподобява на многопластово, вълнообразно стъкло.
Когато светлината минава през това нехомогенно „ стъкло “, тя неведнъж се пречупва. А тези пречупвания са нестабилни заради няколко фактора, които провокират трептенето. Един от тях е турбулентността. Въздухът в атмосферата е в непрекъснато придвижване. Така да вземем за пример, когато слънчевата сила нагрява въздуха, топлите течения се издигат нагоре и се смесват със студения въздух.
Сириус, една от най-ярките звезди в небето, постоянно примигва и свети в разнообразни цветове Освен това въздушните течения се сблъскват с планините и се разпадат на голям брой вихрени потоци. Всичко това става причина за появяването на турбуленция, т.е. завихряния в атмосферата, които са в непрекъснато придвижване. Между другото, по същата причина самолетите по време на полет от време на време попадат във „ въздушни ями “ – едно прекомерно неприятно прекарване.
Друга причина за трептенето е обвързвана с разликата в плътността сред другите пластове на атмосферата. А плътността също е променлива. Съответно, както споменахме нагоре, индикаторът на изкривяване на въздуха не е непрекъснат. Когато светлината минава през другите среди, тя всякога претърпява малко отклоняване, което се възприема от нашето око като вибриране.
Поради тази причина учените конфигурират професионалните телескопи единствено на избрани места, където атмосферата има минимално въздействие върху светлината на галактическите обекти. Както е елементарно можем да се досетим, такива места са високите планини.
Телескопите се разполагат в планините, с цел да се сведе до най-малко въздействието на атмосферата Защо звездите трансформират цвета си
Промяната на цвета на звездите се дължи на същите аргументи като при трептенето. Както знаем, те светят във всички цветове на дъгата. Атмосферата обаче служи като самобитен светлинен филтър, т.е. потиска част от спектъра на електромагнитното лъчение. Така да вземем за пример точно заради тази причина Слънцето ни наподобява жълто, макар че в действителност е бяло.
В същото време атмосферата е нестабилна. Съответно поглъщането на електромагнитното лъчение също е несигурно. Именно това кара звездите, или по-скоро светлината, която доближава до ретината на очите ни, да преливат с разнообразни цветове.
Само че за какво някои звезди не мигат
И по този начин, разбрахме за какво звездите трептят и трансформират цвета си- това е обикновено. Но за какво някои звезди трептят интензивно, други едвам видимо, а трети въобще не трептят? Работата е там, че интензивността на мигането зависи от няколко разнообразни фактора. Един от тях е забележимият диаметър на източника на светлина – колкото по-малък е диаметърът, толкоз по-силно е трептенето. По тази причина Слънцето и планетите, които могат да се следят с любителски телескоп, не трептят.
Слънцето не трепти, защото е близо и излъчва ярка светлина Дължината на вълната на светлината също е значим фактор. Ако тя е къса, светлината се пречупва повече, което води до по-интензивно вибриране. Например алените звезди като Антарес в съзвездието Скорпион трептят по-слабо от сините звезди като гореспоменатата Сириус.
Освен това трептенето е по-интензивно, когато гледате звездата с невъоръжено око, защото диаметърът на зеницата е приблизително 6 mm, тъй че тя не може да улови толкоз доста светлина. Ако гледате звездата през обектив, който събира по-широк вързоп светлина, трептенето ще бъде едва или въобще няма да се следи, само че изображението ще бъде по-размазано.
Интензивността на трептенето зависи от позицията на звездата в небето. Друг значим фактор е ситуацията на звездата в небето. Колкото по-голямо е дистанцията, което светлината би трябвало да измине в атмосферата, с цел да доближи до окото, толкоз по-трептяща ще наподобява тя. Това се дължи на обстоятелството, че светлината е по-силно наранена от турбуленцията и другите процеси в атмосферата, които предизвикват трептенето ѝ. Следователно, колкото по-близо е една звезда до хоризонта, толкоз повече трепти, тъй като светлината се движи тангенциално, т.е. изминава по-голямо разстояние през атмосферата.
Трябва да се каже, че даже при особеното метеорологично време звездите трептят по друг метод. Така да вземем за пример при висока мокрота на въздуха, когато плътността е висока, звездите трептят по-силно, тъй като има по-силни съмнения във въздуха.
Това са главните фактори, заради които някои звезди примигват по-силно от другите, а има и такива, които въобще не примигват. Процесите не са толкоз опростени, както би могло да ни се стори.
