Зоран Вулетич: Сръбските политици русифицираха обществото, след 2008 те предадоха страната на Путин
Ако погледнем кои страни са преди Сърбия, доста елементарно ще разберем какъв брой трагично сме изгубени като нация.
Естония и Латвия са членки на НАТО от 2004 година, Молдова обезверено се бори за европейска вероятност. Естонският някогашен министър-председател е един от най-важните комисари в Европейски Съюз. С елементарни думи би трябвало да кажем, че през последните двадесет години в Сърбия има доста явен националистически консенсус във връзка с връзките ни с Русия.
Сърбите изцяло са си изгубили мозъка. Политиците на власт след убийството на премиера Зоран Джинджич, като се стартира от Воислав Кощуница, Борис Тадич, Вук Йеремич, Драган Джилас, Ивица Дачич, Александър Вучич, Воислав Шешел, изцяло русифицираха нашето общество. По съглашение те предадоха целия енергиен бранш на Путин през 2008 година за хипотетичната отбрана на Косово като част от Сърбия. След това това общество остави нашите политически ползи на Русия на Путин.
Резултатите от проучването за въздействието на съветското издание „Правда“ в нашия случай са правилни, само че и за това издание са хвърлени пари.
В днешна Сърбия, под което имам поради най-малко последните 20 години, има доста повече сръбски медии, анализатори, персони и политици, които популяризират съветска агитация по-ефективно, в сравнение с „Спутник“, „Правда“ или Russia Today биха могли да произведат дружно. Парламентът на Сърбия през 2025 година, от 250 депутати, има не повече от трима депутати, които биха дали своят вот за участието на Сърбия в НАТО. През 2008 година, когато раздаваха Петролната компания /НИС/, единствено дванадесет депутати гласоподаваха срещу. Сръбското общество е вцепенено и към този момент не може да гледа рационално на персоналните ползи. Пропагандата, която ни отдалечава от Европейски Съюз и в интерес на Русия, продължава прекомерно дълго. Как другояче можем да определим нашия драматичен излаз? Отказахме се от Европейски Съюз и Русия ни наложи наказания. Обществеността не знае, че през последните пет/шест месеца нищо от сръбските селскостопански артикули не може да бъде изнесена в Русия. Руското държавно управление не разрешава на своите компании да внасят наши артикули. Голям брой от нашите компании са на ръба на банкрута заради този акт. Те имаха вяра във безконечното, само че подправено приятелство с руснаците и не завоюваха други пазари. Лекарството е в отвод от лъжата, на която се основава нашата политика.
Естония и Латвия са членки на НАТО от 2004 година, Молдова обезверено се бори за европейска вероятност. Естонският някогашен министър-председател е един от най-важните комисари в Европейски Съюз. С елементарни думи би трябвало да кажем, че през последните двадесет години в Сърбия има доста явен националистически консенсус във връзка с връзките ни с Русия.
Сърбите изцяло са си изгубили мозъка. Политиците на власт след убийството на премиера Зоран Джинджич, като се стартира от Воислав Кощуница, Борис Тадич, Вук Йеремич, Драган Джилас, Ивица Дачич, Александър Вучич, Воислав Шешел, изцяло русифицираха нашето общество. По съглашение те предадоха целия енергиен бранш на Путин през 2008 година за хипотетичната отбрана на Косово като част от Сърбия. След това това общество остави нашите политически ползи на Русия на Путин.
Резултатите от проучването за въздействието на съветското издание „Правда“ в нашия случай са правилни, само че и за това издание са хвърлени пари.
В днешна Сърбия, под което имам поради най-малко последните 20 години, има доста повече сръбски медии, анализатори, персони и политици, които популяризират съветска агитация по-ефективно, в сравнение с „Спутник“, „Правда“ или Russia Today биха могли да произведат дружно. Парламентът на Сърбия през 2025 година, от 250 депутати, има не повече от трима депутати, които биха дали своят вот за участието на Сърбия в НАТО. През 2008 година, когато раздаваха Петролната компания /НИС/, единствено дванадесет депутати гласоподаваха срещу. Сръбското общество е вцепенено и към този момент не може да гледа рационално на персоналните ползи. Пропагандата, която ни отдалечава от Европейски Съюз и в интерес на Русия, продължава прекомерно дълго. Как другояче можем да определим нашия драматичен излаз? Отказахме се от Европейски Съюз и Русия ни наложи наказания. Обществеността не знае, че през последните пет/шест месеца нищо от сръбските селскостопански артикули не може да бъде изнесена в Русия. Руското държавно управление не разрешава на своите компании да внасят наши артикули. Голям брой от нашите компании са на ръба на банкрута заради този акт. Те имаха вяра във безконечното, само че подправено приятелство с руснаците и не завоюваха други пазари. Лекарството е в отвод от лъжата, на която се основава нашата политика.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ