Ако погледнем историята на последния български цар – Борис III

Ако погледнем историята на последния български цар – Борис III и изключително динамичната му политика, непрекъснато лавираща сред съхраняването на страната от натиска на нацисткия ботуш и в същото време предпазването на българските евреи – героизъм, който никой различен не може да препише на свое име – попадаме и на доста жестока рецензия, ориентирана към евреите в Беломорска Тракия и Македония.

Можем да открием и писмата на Никола Вапцаров, които поетът написа, с цел да съобщи, че България би трябвало да поддържа Съюз на съветските социалистически републики в борбата против фашизма. Морякът, който не се опасява да изрази своята позиция и даже събира подписи в поддръжка. Това, което поетът не знае и мнозина пропущат в този предопределен миг е, че страната може да одобри нацистите като посетители или да бъде смачкана от военната мощност на Германия, както към този момент се е случило с цяла Европа. Подобни стремежи умерено могат да се нарекат полуда, а и дано не забравяме, един доста значим кадър от международната история, който ясно демонстрира позицията на Борис III по отношение на нацизма и фашизма.

Нека обаче насочим вниманието си към една друга страна, която няма този избор. Запознаваме ви с Емил Хача. Той е роден на 12 юли 1872 година в Южна Бохемия. Емил демонстрира влечения към науката от дребен и пътят му го води до юридическия факултет на университета в Прага. След като се дипломира, стартира да работи като правист в държавния комитет на Кралство Бохемия в Прага. През Първата Световна война се издига до арбитър във Върховния съд на Виена.

Това е главното му занятие до края на първия световен спор, а след Версайския контракт се издига до равнището на заместник-председател в същата институция. На управителния пост прекарва близо 6 години и през 1925 година става ръководител на Върховния административен съд. За този интервал се счита за изключително образован и учтив човек, счита се за един от най-успешните и авторитетни юристи в цяла Чехословакия, трансформира се в изключително скъп кадър, когато става въпрос за Английско право, както и за интернационално такова.

И когато законите не го задържат в професионалната кариера, Емил превежда британска литература на родния си език. Очите му са отворени за красивото и се възпламенява по колекционирането на изкуство, малко по-късно стартира да написа лирика. През 1939 година излиза и първата му книга „ Грешки и заблуди “. Имайки поради сериозното напрежение в страната, създателят избира да издаде книгата си анонимно, само че през 2001 година се пуска нов тираж и към този момент няма терзания за разкриването на истината.

Успехите на юриста не могат да бъдат пренебрегнати, само че един негов кариерен триумф се трансформира и в мотив за неговата крах. Спазвайки Мюнхенското съглашение от 1938 година, Европа дава безкървно на Хитлер Судетската област. Въпросното съглашение се преглежда като изменничество, само че откакто фюрерът декларира, че в тази зона има към 3 милиона немскоговорящи поданици, зоната би трябвало да се причисли към Германия. Това е първият опит на Европа да избегне Втората Световна война, само че безрезултатно, както ще стане ясно след една година. Емил е определен за президент по няколко аргументи.

Католик е, показва сериозна доза консерватизъм и макар всички инспекции, той не може да бъде привързан с нито една порочна процедура до този миг в страната. На този пост служи тъкмо една година като президент, само че както сме забелязали, политиката може да се окаже изключително мръсна и чисти хора като Хоча нямат място в нея. Малко след издигането му, Германия окупира по този начин наречената Втора Чехословашка република и бързо трансформира демократичния курс към авторитаризъм. Настоящият президент получава големи пълномощия, които непосредствено завързват ръцете на Народното събрание. Като всеки рационален човек, президентът търси помощ от английския дипломат, който го поучава да направи една среща с Хитлер и да се опита да затопли връзките. При идването си в Берлин, представителят на новата страна първо се среща с Рибентроп, с цел да уреди детайлностите. Години по-късно същият ще съобщи на Нюрмбергския конгрес, че проектът на Емил бил да повери ориста на страната в ръцете на Хитлер. Дали това е по този начин?

Снимка: By Bundesarchiv, B 145 Bild-F051623-0206 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5457483

Съмняваме се, само че откакто Европа позорно затваря очи и се стреми да не гледа към Германия, резултатите не закъсняват. Вечерта на 14 март 1939 година Хитлер приканва Хача в канцеларията на райха в Берлин. Президентът чака с часове, до момента в който фюрерът гледа филм – претекстовете били, че желал да остави остарелия благородник да си почине от дългото пътешестване. В 1 часа и 30 минути след среднощ на 15 март 1939 година се дава старт на срещата. Докато се настаняват, Адолф декларира умерено, че сега немската войска се приготвя за инвазия в Чехословакия. Същото известие е получил и Борис III, само че с ангажимента, че страната може да бъде съдружник. Пред Хача стоят две благоприятни условия:

Да спомага на Германия, което автоматизирано ще понижи напрежението на немските бойци и те ще се проявят като джентълмени на непознатата територия. Чехословакия ще бъде пощадена и ще има правото да се разпорежда с териториите си, както и да резервира автономност, в това число и някаква степен на национална независимост. Да откаже подпомагане, което ще докара до активиране на цялото немско оръжие и експанзия на армията. Изчисленията на Хитлер са, че страната ще бъде заличена до седмица, а най-важното е, че Германия няма да се съобрази с нито една военна спогодба.

Не можем да знаем какво е минавало през главата на президента. Следващите няколко минути са съдбоносни за една страна, а той самият би трябвало да избере по-малкото зло, тъй като положително предложение липсва. Старият благородник, както го назовава Хитлер, към момента можел да резервира някакво хладнокръвие, само че Гьоринг се намесил в диалога и декларирал, че в 4 часа сутринта, немски бомбардировачи имат желание да бомбардират Прага.

Това изявление дефинитивно пречупва президента, който получава сърдечен удар, само че съумява да се обади в столицата и да заяви, че предава Чехословакия на Германия. Гьоринг звъни на английския дипломат в Германия, с цел да заяви новината и насочва още една опасност, тъй като не е сигурен дали чешката войска няма да отвърне на агресора. В това телефонно позвъняване не помни да каже, че Емил е претърпял сърдечен удар и положението му се утежнява с всеки минал час. След тази среща, френският дипломат Роберт Кулондре оповестява, че половин час след срещата, Хоча е бил в цялостен колапс и към сегашния миг се поддържа на инжекции. За случилото се предава следното:

„ Немските министри са били безмилостни. Те са притиснали доктор Хача и господин Чалковски на кръглата маса, където лежали всички документи за предаване на страната. В ръцете им са набутани химикалки и непрекъснато се повтаряла една и съща опасност – в случай че откажат, половината Прага ще лежи в руини, а това може да се случи единствено след 2 часа. Немските домакини подчертали, че това ще бъде единствено началото. Стотици бомбардировачи чакали на пистата заповед за политане и в случай че подписите не бъдат сложени, в 6 часа сутринта ще излетят, с цел да довършат започнатото. “

Това е единственият избор, който всяка страна има. Окупирането на цяла Чехословакия се случва на 16-и март, Емил остава президент, само че е заставен на идващото обществено оскърбление – да даде клетва за честност на Хитлер, с цел да получи правото да бъде бранител на Бохемия и Моравия. Неговата политическа кариера продължава с още една нова задача – да одобри законодателството на Германия, което дискриминира чешките евреи.

Следващата стъпка е да разпусне Народното събрание и да одобри националното партньорство. Приятелите и сътрудниците на Хоча са изпратени в концентрационни лагери, а по-късно са разстреляни. През 1941 година назначеният за помощник-протектор Рейнхард Хайдрих би трябвало да продължи своята задача за изтребването на евреи. Немецът не е обичан от никого, а чехословашката войска, която към този миг е в заточение, желае да получи право на реванш. На 27 май 1942 година бойците получават хранителни запаси и се приготвят от английски специфични сили, за интервенция „ Антропоид “. Целта е новият протектор и на 27 май 1942 година е взривен от модифицирана анти-танкова граната.

Малката победа за чешките бойци носи голяма наслада, само че Хоча ще заплати цената. На погребението на Хайдрих ще разбере от самия Хитлер, че първичните проекти били да се екзекутират 10 000 чехи, само че в следствие премислил. При идващ пободен случай, цялата чешка популация щяла да бъде депортирана. Животът продължава и нацистите не престават своите съществени закононарушения.

На 9 май 1945 година Прага е освободена от Червената войска. Емил Хача е задържан на 13 май и изпратен в затвор. На 27 юни е разгласен за мъртъв, а гибелта му повдига доста съществени въпроси, до през днешния ден можем да открием задоволително историци, които считат, че е бил погубен, фамилията му също има вяра в тази доктрина. Погребан е в общ гроб без отличителни знаци.