Ако перспективата да се окажете в хотел, без да знаете

Ако вероятността да се окажете в хотел, без да знаете в коя страна е възбуждаща въображението, то какво да кажем да нощувате в две страни по едно и също време? Хотел Arbez е най-невероятното място на света, в което можете да бъдете.

До Ла Кюр, малко селце, ситуирано на върха на планината Юра, която разделя Франция и Швейцария, се стига с дълго пътешестване по криволичещи пътища.

Малкият фамилен хотел Arbez Franco-Suisse, именуван още L’Arbézie, е издигнат в рустикалния жанр, който е толкоз публикуван в тази част на Европа, и има тази специфичност, че се намира навръх върха на интернационалната граница, написа CNN, представен от Дир.бг.

Тази необикновена обстановка е непредвидена последица от контракт от 1862 година, с който Франция и Швейцария се спогаждат за дребна териториална замяна, с цел да разрешат цялостен френски надзор върху близкия стратегически път.

В контракта е планувана наредба за опазване на всички здания по границата – събитие, от което се възползва локален бизнесмен, с цел да отвори магазин и бар, за да се възползва от трансграничната търговия. Хотелът е издигнат през 1921 година Резултатът е, че почти половината от хотела е във Франция, а другата половина – в Швейцария, като интернационалната граница пресича ресторанта и няколко от стаите. Невидимата интернационална граница минава тъкмо през банята и леглото. Това значи, че гостите спят с главата си в Швейцария, а с краката си във Франция. От прозореца се виждат двата гранични пункта – швейцарският вдясно, френският малко по-надолу вляво, а хотелът заема дребен имот, вклинен сред тях.

Правна трудност

Тази трансгранична действителност е заложена в историята на мястото. От международните войни до неотдавнашната пандемия от Covid-19, неповторимото състояние на хотела е изобилен източник на любопитни обстановки и истории. То е отразено и в няколко от декоративните детайли, които се намират в целия парцел. Някои от тях са явни, като флаговете, които украсяват някои от стените, само че има и по-фини.

„ Огледалата и прозорците са замислени освен като украсителен детайл, само че и като знак на връзката сред прилежащи светове и действителности “, споделя Александър Пейрон, управител на хотела, който се ръководи от фамилията му от генерации, по време на обиколката на един от жилищата с екипа на CNN. В този случай, до момента в който цялата стая е в Швейцария, стената е напълно френска.

Репродукция на известната картина на Пол Сезан „ Играчите на карти “ се намира над ресторанта, окачена навръх мястото, където минава границата. Сцената, която изобразява двама мъже, играещи карти, и която се намира и на огромен стенна живопис на една от външните стени на хотела, загатва за случай, случил се в хотела през 20-те години на предишния век, споделя Пейрон.

Швейцарски митничар глобява група клиенти, които е хванал да играят карти. Нарушението? Не става дума за хазарт, както някои неправилно са предполагали по това време, а за това, че те са употребявали комплект карти френско произвеждане в швейцарската част на хотела, без да са платили митнически такси. И до през днешния ден хотелът позволява игрите, стига картите да не минават границата.

Убежище по време на Втората международна война

Правната рамка не е маловажна и когато става въпрос за избор на храна. Ако седите от френската страна на ресторанта, забравете да си поръчате порция tomme Vaudoise(швейцарско меко сирене ).То не може да бъде пренесено от френската страна заради строгите европейски разпореждания, засягащи непастьоризираните млечни артикули. Същото, в противоположен ред, се случва и с някои френски специалитети, като да вземем за пример saucisse de Morteau – обичайната пушена наденица, чието разпространяване не е позволено в Швейцария.

По-лесно е, когато става въпрос за заплащане на сметката, защото се одобряват както евро, по този начин и швейцарски франкове. По същия метод хотелът има два телефонни номера, по един за всяка страна, а стаите са оборудвани с два типа електрически контакти, защото Франция и Швейцария употребяват разнообразни стандарти. Данъците се заплащат и в двете страни по специфична пропорционална формула, съгласувана с данъчните управляващи на двете страни.

Когато през 2008 година Швейцария се причислява към Шенгенското пространство за свободно придвижване, това в известна степен улесни нещата, само че в реалност няма на практика резултат върху ежедневното действие на хотела, защото той постоянно е бил изключително трансгранично пространство.

Драматичен образец за това е история от времето на Втората международна война, когато окупираните от Германия и следените от колаборационистите зони на Франция се слели със свободна Швейцария навръх мястото, където се намира хотелът.

Германците окупират френската половина на хотела, само че защото стълбището, водещо към стаите, е частично на швейцарска територия, горните етажи остават недостъпни за тях, което ги трансформира в релативно безвредно леговище за бежанците и бягащите съюзнически водачи.

В обстановка, напомняща класическия английски ефирен комедиен сериал от 80-те години на предишния век „ Ало, ало! “, в случаите, когато германците се разсейвали, хапвали или пийвали в бара, притежателите на хотела успявали да промъкнат бегълците под носа им в безвредната зона на неутрална Швейцария.

Собственикът Макс Арбез е приет за Праведник на народите от мемориала „ Яд Вашем “ в Йерусалим за ролята му в спасяването на еврейски бежанци. Благодарственото писмо от съюзническия пълководец маршал Монтгомъри през днешния ден също е гордо изложено до това „ стълбище на свободата “.

Тайните договаряния

Това не е последният път, в който хотелът се забърква в интернационалната геополитика с високи залози. В началото на 60-те години на предишния век в хотел Arbez се организират секрети договаряния, довели до оповестяването на независимостта на Алжир от Франция през 1962 година

Опасявайки се от залавяне, алжирските договарящи не желаят да стъпват на френска земя, до момента в който френските управляващи желаят да проведат договарянията дискретно в границите на своите граници. Стая в хотела предлага идеалното решение.

Възможно е особеният статут на хотела да е бил употребен от време на време и от хора с не толкоз положителни планове. В началото на 2002 година, малко след 11 септември, Пейрон споделя, че хотелът е бил посетен от сътрудници на неразкрита работа за сигурност, с цел да проверяват опцията сътрудник на Ал Кайда да е употребявал престоя си, с цел да премине неусетно границата.

Неотдавна, с експлоадирането на пандемията Covid-19, хотел Arbez още веднъж се оказва на първа линия. Подобно на останалата част от туристическата промишленост, хотелът е мощно обиден, макар че съумява да остане отворен за известно време, с цел да обезпечи настаняване на санитарния личен състав.

Управителите му обаче би трябвало да се оправят и със сложността на два разнообразни и непрекъснато изменящи се набора от ограничавания, като нормално избират да ползват по-строгите от тях, които най-често са тези на френската страна.

Въпреки че карантините и заповедите за оставане у дома последователно се облекчават, границата остава затворена още дълго време. Тъй като хотелът е наличен и от двете страни, през това време той предлага леговище за двойките, които са се оказали блокирани от двете страни на границата.

Тесен отворен двор служи като канал сред френската и швейцарската страна на постройката. Там се намира едно от най-старите и осезаеми проявления на тази граница – каменен знак от 1863 година

От едната страна стои орелът на Втората френска империя (по това време Франция е ръководена от Наполеон III), „ Во “, е просто написано от другата страна.

„ Кантон Во е част от Швейцарската конфедерация, само че дано не забравяме, че от другата страна на този маркер също има самобитна конфедерация – Европейският съюз “, споделя Пейрон.

Още от Туризъм