Ако очаквате в този коментар да прочетете преразказ от нелепите

Ако очаквате в този коментар да прочетете преразказ от нелепите изказвания на Бойко Борисов за цветущо положение на  България, ще останете разочаровани. Дори няма потребност да се спирам с детайлности на всички рецесии, които разтресоха страната, с цел да преценим действителната обстановка.
Затова ще се спра на нещата, в които въпреки всичко намирам прословутата вяра. А тя се състои в два доста значими аспекта. Първият е, че последователно истината за положението на България започва да става ясно. Водната рецесия в Перник (и на доста други места) се дължи на дългогодишно безхаберие и занемареност в целия ВиК бранш. Но в нашите географски ширини нормално за проблемите се приказва тогава, когато ясно личат следствията от тях. Бушоните към този момент избиха, верижната реакция е налице, по тази причина истината не може да бъде покрита.
Именно заради тази причина настоящ министър беше задържан, подаде оставка и му беше повдигнато обвиняване. Защото към този момент бедите са толкоз очевидни, че жертването на пешка не прави работа. Затова се постанова да бъде обречен офицер или даже кон. Дали обаче партията към този момент не върви към жертване на кралица или изпадане в обстановка цугцванг... (ситуация в шахмата без потребен ход).
Лавинообразно стартира се развива и рецесията в опазването на здравето. Вече научихме, че с изключение на обществената загадка, че Здравната каса се източва нелегално, това се прави и през малки врати и прозорчета в закона. Наясно сме със застаряването и изгубването на медицински фрагменти, изключително в по-малките обитаеми места. Даже Европейска комисия си ни сподели, че влагаме минимум в опазване на здравето в Европейски Съюз, само че за сметка на това сме главен донор на богатите фармацевтични корпорации.
Все по-очевидно ясно се доближава и концепцията българска земя да се продава на чужденци, за което сигнализираха от " Възраждане ". Но, умерено, тя не им би трябвало с цел да се преселят тук. Трябва им просто склад за боклуци. Не единствено от Италия. Българският " хайлайф " е легендарен с деянията си на безнаказаност и неявяване на стратегическо мислене. И с даването на публичните запаси в корпоративни ръце против персонално облагодетелстване. Например загубите поради неизгодни контракти за българското злато се правят оценка на десетки милиарди.
От това сходство на хайлайф не може да се чака да разбере и един още по-дълбок проблем - човешкият капитал, който просто изтича от България. Като тук имам предвид фрагменти от всевъзможен диаметър. За част от висшите фрагменти да вземем за пример липсват средствата за научно-развойна активност, заради което са оставени без избор, с изключение на да изоставен България. Част от междинните механически фрагменти са изправени пред същия проблем.
В същото време дребният и междинен частен бизнес се явява донор на раздутата държавна администрация, която " тушира " проформено безработицата, само че в действителност не създава добавена стойност и само тежест за бюджета. Този държавен бранш обаче е главен гласоподавател на актуалното ръководство. Всички тези нерешени и задълбочавани непрестанно проблеми обаче, могат да бъдат катализатор на смяна.
Неслучайно към този момент започнаха и първите по-сериозни антиправителствени митинги. Въпросът е до каква степен те имат капацитета да прераснат в антисистемни. Защото механичната промяна на едно държавно управление с друго, няма да генерира моментална промяна на курса. Тя минава през действителното осмисляне на проблемите и смяна на цялостният модел на мислене и произлизащото от него държание. А то стартира с поемането на персонална отговорност за дейностите и бездействията.
Дали митингите могат да предизвикат смяна изпод нагоре следва да разберем. Разпределението на силите в Народното събрание също можем да предвиждаме, че ще е много друго в идващия парламент. Доста е евентуално нови политически играчи да получат доверие, а други да изпаднат от пъзела. Но по значими са не фигурите, а процесите.
Всички ние сме съучастници в закононарушенията, които се правят пред очите ни. С безразличие, с обръщането на глава и затварянето на очи. Сами избираме да караме рисково на пътя, да си хвърляме боклуците на главата на съседите си, да протестираме само в обществените мрежи, да имаме вяра на лъжите на политиците и най-после да си избираме още веднъж същите. Дори да са наказани за предизборни неистини. Да, за един български министър председател приказвам. Малко ми е тъжно, че отново към него се връщам. Не че е най-лош и най-черен, само че нали все той " разпорежда ". Не би било почтително да не стартира и свърша с Главния.
И едно изречение за втория аспект от надеждицата ми. Народ, който... не може да бъде погубен. На мястото на многоточието всеки може да каже нещо свежо и правилно. Обичам народа си, обичам самоиронията му. Преживя " Под игото ", след това претърпя и " пренаписването " му на маймуница, та даже и преводът му на " актуален език ". Всеки различен народ, който е подложен на сходен геноцид, би липсващ. Но ние постоянно вървим против логиката.
Накрая просто ще изтъквам великия Ботев.
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и санкции народ пленен!
 
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
усеща трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
 
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз към този момент нямам благо, драго,
а вий... вий сте идиоти!
 
Автор: Тодор Беленски