Мързелът е по рождение
Ако обичате да се излежавате пред тв приемника даже когато не сте изключително изтощени и в случай че мъчно се мотивирате даже за най-дребната физическа интензивност, науката има вест за вас – отговорни са гените ви.
Според неотдавна оповестено проучване на учени от Университета на Мисури равнището на интензивност на един субект се предопределя от генетични фактори. Изследователите са съумели да селекционират опитни плъхове, които при равни други условия се отличават фрапантно в равнището си на интензивност. Иначе казано, едни от тях са доста мързеливи, а други са доста дейни.
Изследователите са стигнали до този извод по релативно принципен и в прочут смисъл, безсъвестен метод – посредством поредно чифтосване сред най-мързеливите плъхове, както и сред най-активните животни. След 10 генерации поредна селекция резултатът бил основаването на две разнообразни групи плъхове. Едната група от „ спортисти ” избирали да тичат 10 пъти по-дълго спрямо „ ленивците ”. Изследователите не са открили физиологични разлики сред спортистите и ленивците. Генетичните разлики обаче са явни – съгласно създателите на изследването разликата сред вродената атлетичност и наследственият мързел зависи от съществуването на 36 съответни гена.
Доколкото плъховете са бозайници, учените допускат, че тези заключения се отнасят и до хората. За положително или зло обаче, няма никакви изгледи новооткритата приемственост при мързела в миналото да послужи като опрощение за несвършена работа.
