Ако сте родени между 1950-1990 година, ще осъзнаете ТЕЗИ истини
Ако обърнем взор обратно във времето, сигурно ще открием доста разнообразни сред тогавашното и настоящето потомство. Може да се направи извънредно забавна параленост. Децата играеха по улиците, ние пиехме от една чаша, ядяхме с обща лъжица и всичко беше споделено.
Много дами работиха до 9-тия месец без да имат никакви проблеми с бременността си, хората пиеха хапче, щом ги заболи глава без да се тормозят дали това е вирус. Когато ходихме по екскурзии в планината, си взимахме най-малко няколко консерви храна, които след това си похапвахме сладко. Децата караха колелета без каски и наколенки, падаха, ставаха и отново подкарваха колелото.
![5 неща от нашето детство, които ни липсват доста]( "5 неща от нашето детство, които ни липсват доста")
5 неща от нашето детство, които ни липсват доста
Без да преувеличаваме, можем да кажем, че имахме ужасно детство, което постоянно ще помним. То беше изпълнено с доста игри, веселба и прочие..
Детството несъмнено бе по нехайно и бе прекарвано на открито с другари, не вътре на компютъра. Ваканциите бяха същински и дълго чакани, тъй като учебното заведение си беше присъствено. Малчуганите постоянно се возеха без колани даже, тъй като придвижването по пътищата не беше толкоз рисково.
В града и по парковете имаше маркучи с вода и пръскачки, с които децата играеха и от които пиеха вода. Минералната вода не беше толкоз забавна и купувана.
Тогава се пиеше и повече кока кола даже от децата, чиито майки слагаха по малко захар, с цел да я разгазират. Никой не се е оплаквал от килограми тогава, тъй като всеки тичаше на открито.
По малкия екран съвсем в никакъв случай нямаше нищо забавно, компютър нямахме, поради което и си играехме на открито или се събирахме по пейките с другари. Децата се катериха по дърветата без боязън, ритаха топка, играеха на гоненица или на ластик, на криеница и други. Не пиехме медикаменти, не боледувахме толкоз, а настинките се бореха единствено за няколко дни.
![Животът преди технологиите е бил извънредно занимателен!]( "Животът преди технологиите е бил извънредно занимателен!")
Животът преди технологиите е бил извънредно занимателен!
За хората, родени през седемдесетте, има софтуерен прогрес, който ни кара да се усещаме като че ли сме родени в каменната епоха. Не сме...
Вероятни майките ви са ви звънели, с цел да ви питат по кое време ще се приберете, евентуално сте нарушавали вечерния си час и сте стояли долу пред блока. Бягахме напред-назад, криехме се, правихме къщи от листа и клони. Бяхме на открито, измежду природата, измежду другите деца и нищо не можете да смъкна усмивката от лицата ни. Обичахме даже учебно заведение – дали поради него, или поради приятелите, които ни чакаха там. Училищата бяха несъмнено място, където децата се усещаха добре и нямаше заплаха да стартират да вземат опиати или да пушат.
Това е поколението, от което израснаха доста мощни персони с хубави специалности, умни и интелигентни. Системата очевидно е работела тогава, обратно да мненията на мнозина. Това е история, която не би трябвало да се не помни, даже би трябвало да се опитаме да се върнем към нея, въпреки че през днешния ден това е доста мъчно.
Много дами работиха до 9-тия месец без да имат никакви проблеми с бременността си, хората пиеха хапче, щом ги заболи глава без да се тормозят дали това е вирус. Когато ходихме по екскурзии в планината, си взимахме най-малко няколко консерви храна, които след това си похапвахме сладко. Децата караха колелета без каски и наколенки, падаха, ставаха и отново подкарваха колелото.
Без да преувеличаваме, можем да кажем, че имахме ужасно детство, което постоянно ще помним. То беше изпълнено с доста игри, веселба и прочие..
Детството несъмнено бе по нехайно и бе прекарвано на открито с другари, не вътре на компютъра. Ваканциите бяха същински и дълго чакани, тъй като учебното заведение си беше присъствено. Малчуганите постоянно се возеха без колани даже, тъй като придвижването по пътищата не беше толкоз рисково.
В града и по парковете имаше маркучи с вода и пръскачки, с които децата играеха и от които пиеха вода. Минералната вода не беше толкоз забавна и купувана.
Тогава се пиеше и повече кока кола даже от децата, чиито майки слагаха по малко захар, с цел да я разгазират. Никой не се е оплаквал от килограми тогава, тъй като всеки тичаше на открито.
По малкия екран съвсем в никакъв случай нямаше нищо забавно, компютър нямахме, поради което и си играехме на открито или се събирахме по пейките с другари. Децата се катериха по дърветата без боязън, ритаха топка, играеха на гоненица или на ластик, на криеница и други. Не пиехме медикаменти, не боледувахме толкоз, а настинките се бореха единствено за няколко дни.
За хората, родени през седемдесетте, има софтуерен прогрес, който ни кара да се усещаме като че ли сме родени в каменната епоха. Не сме...
Вероятни майките ви са ви звънели, с цел да ви питат по кое време ще се приберете, евентуално сте нарушавали вечерния си час и сте стояли долу пред блока. Бягахме напред-назад, криехме се, правихме къщи от листа и клони. Бяхме на открито, измежду природата, измежду другите деца и нищо не можете да смъкна усмивката от лицата ни. Обичахме даже учебно заведение – дали поради него, или поради приятелите, които ни чакаха там. Училищата бяха несъмнено място, където децата се усещаха добре и нямаше заплаха да стартират да вземат опиати или да пушат.
Това е поколението, от което израснаха доста мощни персони с хубави специалности, умни и интелигентни. Системата очевидно е работела тогава, обратно да мненията на мнозина. Това е история, която не би трябвало да се не помни, даже би трябвало да се опитаме да се върнем към нея, въпреки че през днешния ден това е доста мъчно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ