Ако нямаш стълба, я създаваш сам и сам се изкачваш

Ако нямаш стълба, я създаваш самичък и самичък се изкачваш по нея – с цел да видиш... залеза. Сред песента на късно лятно ято, измежду лятната омара, измежду свечеряващата гледка на обичания град, измежду непознати хора, които са до теб неслучайно. И по този начин, незабелязано, след по-малко от час, се чувстваш обновен, по-чист, даже рафиниран...

Заслугата е на Лукас Блаха и неговия моноспектакъл Lavabo (Умивалник), изигран в софийския Swimming Pool. Пространството за просвета, от основаването си през 2015 година до момента, не е предизвикало нито един български създател по този метод – да сътвори пърформанс за празния басейн на покрива.

Лукас Блаха е чешки цирков актьор, роден и отраснал в Австралия. „ Понякога ми е занимателно, когато хората се радват и си показват какво вършат в банята под душа “, споделя той. И играе в големия празен „ умивалник “. Като артист, като танцьор, като мим, като жонгльор, като акробат, даже като артист, въпреки и печален. Като дете, като възрастен, като обезверен, буен, разгонен, мислещ, комплициран, замайващ... Като същински вманиачен, като влудяващо секси мъж, като животно, като свръхчовек, като един същински Дон Кихот в басейна.

Завиден е артистичният речник на Блаха и умеенето да дава на фена това, от което има потребност, без значение от настройката. Можеш просто да се забавляваш, или да „ убиеш “ свястно една вечер, или да се смееш (ако посмееш), или да плачеш, или да въздишаш, или, дружно с него, да се пречистваш, до момента в който той чисти, мие се, мете или попива водата с моп...

Снимка: Даниел Димитров

Безобразно многообразие от формирания на фантазията – това е Lavabo – и за него, и за фена. Спомен от бъдещето, от отиващия си ден, през суетата на вечерта, до тишината на нощта и нейния следващ вик. Фантазия, предизвикана от бита и битовизмите. Или битовизми, осмислени от фантазията. Или просто „ Умивалник “ за начинаещи фантазьори, за потвърдено работещи фантасмагории и за неизбежното човешко омотаване в клопката на личните му доста лица.

И, когато всичко това е реализирано от един актьор – на едно място, за нула време – имаме вест. Защото сме съумели да отмием не просто тегави наноси на времето. Разбрали сме, че суетност и безкрайност са несъвместими понятия. Преди нас това го е схванал Лукас Блаха. И е стигнал още по-далеч, виждайки хубостта в това да можем да приключим като хора, тъй като не е нужно да сме „ тук “ вечно. „ И това придава на самия акт – или на това да имаш тяло – нещо доста особено “, споделя той. Човекът с най-специалното тяло...

Снимка: Даниел Димитров

Лукас Блаха – за любовта и сълзите около пърформанса, за детайлите на цирк и опита му в това изкуство, за пеенето, за края на човешкото тяло и началото на неговия разум, за лицето-мечта и за Австралия. И още: Кога един басейн се трансформира в умивалник. Обича ли думите. Кога думите нямат власт. Всеки ли има потребност от физическо и духовно филтриране...

Повече обич или повече сълзи има за Вас в този пърформанс...

- Любов или сълзи. Еха! (Замисля се – бел. а.). Бих споделил, че в действителност има по доста и от двете, тъй като аз обичам представлението. То беше част от моето довеждане докрай на университета – Академията за театрални изкуства. Това беше последното нещо, което направих там, и то с екип, който обичам откровено. Имаше доста сълзи, свързани с процеса на работа, всичко беше доста мощно... Не съм сигурен, само че, може би, за мен, несъмнено, любовта надвива над сълзите....

Кога един басейн се трансформира в умивалник?

- Това е един доста занимателен въпрос. Мисля, че басейнът, по принцип, е нещо като голям умивалник... Всичко зависи от това дали е цялостен или празен. Ако е цялостен, го виждаш като басейн, а когато е празен, може да се трансформира в мивка. Може да стане кухня, може да е баня и какво ли още не. Така че празнотата и фактът, че аз съм вътре, и това, че го шетам, и мия себе си, го прави повече мивка, в сравнение с същински басейн.

Защо избрахте детайлите на цирк в това зрелище?

- Моят опит е най-вече като цирков актьор. Аз съм жонгльор и танцьор. Това върша, по принцип – работя с предмети и метода, по който те взаимодействат с тялото, с физичността, с придвижването. Това е, по този начин да се каже, част от моя артистичен речник.

Циркът в България не е в най-хубавия си интервал...

- В момента, в Чехия, има в действителност огромна вълна от актуален цирк, и това се случва от доста дълго време. Въпреки че нямаме цирково учебно заведение, аз учих физически спектакъл в Прага, където има доста циркови класове.

Снимка: Даниел Димитров

Сред другите невероятни актьори в Чехия, се появява нов вълна от хора – млади актьори, които в действителност одобряват цирка, само че се пробват да го употребяват по доста и разнообразни способи. И това в действителност се случва...

Друго ли щеше да е внушението, в случай че Lavabo не се играеше в басейн?

- Винаги играем Lavabo в нетеатрални пространства. В Прага, където представлението беше основано, се играе в зарязан басейн, в остарели военни казарми (Става въпрос за Kasarma Karlin – център в региона на някогашните казарми и монумент на културата на Чехия, наличен за обществеността, има кафене, изложба, кино, детска площадка, театрална сцена и музикален клуб – бел. а. ). Басейнът там е малко по-голям от този в София. Но за нас е в действителност значимо да използваме съответно пространство, което, по някакъв метод, е обвързвано с пречистването и с водата. Затова в никакъв случай не сме го правили на друго място, с изключение на в плувни басейни...

Бихте ли го играли на друго място?

- О, мисля, че в случай че го извърша на друго място, може би ще е в нещо като спа или в някое остаряло индустриално пространство. Би било забавно да го направя в касапница – където измиват месото преди да го убият или откакто го убият. За мен е в действителност значимо да има връзка в нашия екип, както и сред пространството и локалните хора. Имам възприятието, че всеки вижда тематиката по друг метод и ние променяме представлението всякога, според от съответното място, където го изпълняваме.

В Lavabo пеете...

- Това е остаряла ария от Моравия – дребен район в Чехия. Моите родители са от Моравия и, по някакъв метод, това принадлежи на моето национално завещание. Песента е за момче, което отива на война и по тази причина косата му би трябвало да бъде отрязана. Той пее на майка си и на половинката си, че не би трябвало да се опасяват за него...

Снимка: Даниел Димитров

Това, което съгласно мен е забавно, е, че от време на време има и такива пречистващи моменти, от които самият ти не се нуждаеш или не го искаш. Така че, когато някой ти реже косата принудително, това е „ филтриране “ по насила...

Относно самата ария, мисля, че не всичко би трябвало да се превежда и да се схваща. По-важно е да се долови чувството и страстта на тази ария, изключително в това зрелище...

Обичате ли думите? Кога думите нямат власт?

- Да, приказвам доста (Усмихва се – бел. а.), нормално съм доста разговорлив човек.

Мисля, че песните имат повече мощ от елементарните вербални думи. И мисля, че хубостта на физическия спектакъл и танца, или цирка, е, че макар че не се разбираме устно, към момента можем да реализираме доста положително „ съглашение “ между тях – с страстите и с другите форми на връзка. По-универсално е...

Всеки ли има потребност от физическо и духовно филтриране?

- Не мисля, че всеки има потребност. Понякога хората гледат Lavabo и се смеят от самото начало, тъй като не се нуждаят от нравствен катарзис. За тях, може би, това е просто прелестен метод да прекарат една вечер.

Мисля, че е добре, когато почувстваш, че имаш потребност от катарзис – можеш да отидеш и да го преживееш посредством театъра, или посредством нещо, което не е спектакъл.

Може ли да свърши човешкото тяло?

- Определено, може. Чувствам, че има известна граница на това, което ние, като хора, можем да създадем физически, само че има и дух, несъмнено, и всички тези неща, за които философите приказват.

Снимка: Даниел Димитров

Аз усещам, че е доста красиво, че можем да приключим като хора, можем да умрем и не е нужно да сме тук вечно. И това придава на самия акт – или на това да имаш тяло – нещо доста особено...

Къде стартира Вашият разум?

- Това е доста метафизичен въпрос. Не знам, в действителност... Предполагам, че мозъкът ми стартира, когато съм се родил и съм почнал да съзнавам себе си като персона. Имам възприятието, че постоянно стартира по някакъв метод, не свършва, само че постоянно има нови и нови реализации...

Това значи ли, че корените нямат голямо значение?

- Както загатнах, моите родители са родом от Моравия, само че са избягали от Чехословакия през 1987 година и са имигрирали в Австралия. Така, аз съм се родил в Сидни. Живях там 11 години, по-късно се преместихме в Прага, където открих европейската просвета, чешката просвета, личните си корени в Моравия и театъра. Мисля, че в случай че не се бяхме върнали в Прага, може би, в никакъв случай нямаше да стартира да се занимавам с спектакъл. Така че съм доста признателен за тази смяна.

И не Ви е тъжно за Австралия...

- Австралия е доста красиво място, което доста обичам. Това е прекомерно друга просвета, само че аз съм благополучен, че съм в Европа, където мога да срещна разнообразни хора, които имат разнообразни култури.

Снимка: Даниел Димитров

Мисля, че това е доста особено – това разбъркване, което всички харесваме, където се изправяме един против различен, по някакъв метод, и се срещаме, и обменяме хрумвания. Красиво е...

Как наподобява лицето на фантазиите Ви?

- Еха! Не знам. Аз персонално съм доста удовлетворен от лицето си...

Нямам поради съответно Вашето лице, а човешкото лице по принцип...

- Еха! (Усмихва се – бел. а.). Мисля, че нямам блян или стандарт за хубост. Наистина нямам....

Как бихте траял изречението Аз съм човек, който обича...

- Аз съм човек, който обича да пътува, да се среща, да споделя с други хора по света.