Ако някой знае как се прави - то това са

Ако някой знае " по какъв начин " се прави - то това са " Молец " и Роби. 

Виртуозно гмуркане в дълбините на душата. Точно това е чувството, което населява пространството сред буквите в текста, а и сред нотите в мелодията на новото парче " Как ". Песента и видеото към нея направиха своята премиера тази заран, а почитателите просто ги затрупаха с позитивни реакции и въздишки. 



Магията " Молец " продължава да набира скорост, още повече когато е подкрепена от баладата " Как ". Още с първото слушане парчето хваща за гърлото, пронизва надълбоко с острието на истината и ни отваря необятно очите за дребните елементи в огромния пейзаж на вътрешната човешка галактика. 



Баладата е в колаборация с Роби - другият шлифован елмаз на българската музика, геният, който вдъхва живот на песните като Джепето на Пинокио в класиката на Карло Колоди. Когато Роби има пръст в даден план, това е безспорна гаранция, че ще пожъне голям триумф.

Магията на " Молец ", съчетана с незаменимия усет, психика и гений на Роби, основават неща, които попадат в рубрика " по какъв начин да не обикнеш " и " наложителни за слушане ", дават вярната посока, в която следва да гледа българската музика. 





И новото парче " Как " е доказателството. Песен, която лекува, ария, която не се опасява да те сложи на колене, само че и да те изправи, когато реши, че си подготвен за тази стъпка. Песен, която разплаква, само че и ария, която бърше сълзите. И ни напомня по какъв начин да прегръщаме и за тези, при които се връщаме. 

Текстът на новата балада е на " Молец " и Роби, а режисьор на въздействащото видео е Крис Захариев. Клипът е със специфичното присъединяване на актрисата Снежина Петрова .

 

Ето и част от текста:

Tи ме научи по какъв начин да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани. 
Как да се върна?
Ти ме научи по какъв начин да се върна.
Как да те слушам по-добре?

Аз съм простак, не ми е ясно накъде и запитвам отново:
за какво и пътя си лиших?
И единствено ти ли ще ме схванеш?
Няма на никое място да ида,
щото тебе съм избрал,
и даже като ме няма –
отново съм с теб, само че не с тяло.
Бях ли цялостен?
Чисто нов, да.
Има ли по какъв начин отново да дойда?
Да, да, бягах –
всичко ми е по табиет.
Пак ме няма.
Ти, ти не ме не помни.
Да, да, бягах –
единствено напомни по какъв начин
при тебе да се върна.