Да ни е честит пол. анал. Б.Д.!
Ако някой към момента брои етажите под дъното, към които се спускаме, апелирам да прибави още един. И да му постави надпис: Божидар Димитров – политически анализатор. Това ще е бъдещото занятие на досегашния шеф на НИМ, той просто се подчинил на знаците на ориста.
“Човек колкото и да бяга, политиката го преследва, тя го настига, прави му предложение, на което не може да откаже, и той се съгласява.”
Това разяснява за Редута.бг Веселина Седларска.
Ето и дебюта му в политическото анализаторство във връзка изказването на представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, че Червената войска е избавила българските евреи:
“Нито Москва, нито Русия го е споделила това, споделила го е една пикла, която няма и цици, както всички рускини. Пикла без цици.”
Това не го споделя неизбежният тъпанар, какъвто има във всеки „ Биг брат “, по адрес на някоя от съквартирантките. Казва го новоизгряващият политически анализатор Божидар Димитров във връзка представителя на съветското външно министерство.
Както бил рекъл някакъв американски сенатор Бари Голдуотър, „ сексът и политиката много си наподобяват – не се постанова да си добър в тях, с цел да се забавляваш. “ Та по този начин – Божидар Димитров се забавлява в това изявление и с политиката, и със сексизма и явно не е добър и в двете. Може да се откри и по-лицеприятна дума за изявлението на Божидар Димитров, само че няма потребност, точната е нецензурност. Ако за министър председателите в политическия разбор имаше политическа рецензия в смисъла на театралната или литературната рецензия, то в тази ситуация тя щеше да звучи по този начин: Божидар Димитров е просто и единствено едно плямпало.
И колкото и да е необичайно, тук идва моментът, в който би трябвало да се направи комплимент на Божидар Димитров – в ролята си на политически анализатор той е напълно на равнището на политическата конюнктура. Съответен е. Съизмерим. Сходен. Лика-прилика. Както и да го увъртаме, ще се наложи да признаем – подобаващ е!
Правенето на политически разбори е скучно занятие. То няма нищо общо с анатомични размери от компетентността на доктор Енчев, нито с обиди от региона на урологията. Иска ровене във обстоятелства и цитати, усложнение и разплитане на невидими връзки, оценки и преценки и след цялата тази досадна работа допуска прогнози и намиране на решения. Понякога наподобява на търсене на незнайното в комплицирано уравнение. Само че по какъв начин да намериш незнайното, в случай че известните величини са неточни? – това е най-голямото тестване в анализирането на българската политика.
Как да вземем за пример да направиш разбор на присъединяване на ГЕРБ в последните президентски избори, в случай че имаш следните два цитата от водача на партията Бойко Борисов. Първият:
„ Основните функционалности на президента са да познава съвършено законодателството. Г-жа Цецка Цачева е два мандата ръководител на Народното събрание и схваща от най-важните неща за президентството – като правист и парламентарист, който от години познава българското законодателство. Тя постоянно е работила с всички партии и е давала своето мнение „ за “ или „ срещу “. В това отношение аз не виждам от претендентите някой, който да е по-подготвен и да приказва с Конституционния съд. “
И вторият:
„ Загубихме президентските избори, тъй като не искахме да ги спечелим. Много е значимо за демокрацията да има ясно разграничаване на управляващите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната, и локалната власт, това не е добре за демокрацията. “
Ако въобще може да се разсъждава над тези две отзиви, изказани от еднакъв човек за еднакъв човек, то това би било психоанализа, а не политически разбор. Съпоставянето на двата цитата може да помогне за слагането на диагноза, само че не и на прогноза.
Ако мислите, че с обстоятелствата е по-ясно и елементарно от цитатите, тъй като обстоятелствата се мерят с по-точни ограничения от говоренето, лъжете се. Всеки факт у нас е най-малко два обстоятелството. И колкото едни хора са сигурни, че е правилен първият, толкоз други хора са сигурни във втория. Положението с обстоятелствата е като в оня анекдот за индивида, който продавал колбас от чучулиги. Учудвали се хората, до момента в който най-после един попитал - но целият ли колбас е единствено от чучулиги. Е не, рекъл продавачът, петдесет на петдесет е, една чучулига и един кон. Често във обстоятелството истината я има, само че е с пропорцията на чучулигата. Словосъчетанието на 2017 година евентуално ще бъде „ лъжлива вест “. Изчислили са, че то се използва три пъти повече, в сравнение с през предходната година. Ако суровината е лъжлива, допустимо ли е анализирането ѝ да е същинско?
Но най-трудното за разгадаване си остават тези невидими човешки връзки и взаимоотношения зад думите и под обстоятелствата, което народът оприличава с преплитането на свинските вътрешности. Без познание за тези секретни любови и секрети омрази е невероятно да се направи стопански разбор, където всичко се свежда сякаш единствено до точни цифри (например разбор за аргументите за злополуката с КТБ), камо ли разбор за политиката, където резултатът от гласуването в Народното събрание на някакъв значим закон може да зависи от това, че един се сърдел на различен за това, че му съборил барбекюто. Как да вземем за пример да пишеш за Движение за права и свободи като съпротива, като по догадки и по вътрешен глас усещаш, че Движение за права и свободи е очевидно в политическа съпротива, само че в икономическо отношение е на власт? Има един човек, който може да отговори на този въпрос, само че този човек нито може да бъде забелязан, нито да бъде запитан. По линия на познатите демократични способи за определяне на истината благоприятни условия не съществуват.
Човекът на прилежащата маса в кафенето тия дни обясняваше:
„ Работата е доста елементарна, Делян Пеевски не съществува. Такъв човек няма, разбери, това е Ахмед Доган в друго тяло. Той, Доган, имаше две тела – един Цветан Василев за парите и един Пеевски за алъш-вериша. Ама Цветан Василев си фантазира, че съществува, взе нещо да хитрува, да прибира, да си заделя за него си и му гръмнаха банката. И в този момент се чудят по какъв начин да си върнат… “
Слушах го и му завиждах. Де и ние, за които са наложителни цитатите и обстоятелствата, да разполагахме с такава убеденост, изразена във обстоятелства. На този човек обстоятелства не му трябваха, говореше по нюх. Живеем във време, в което политическият разбор по стандартите за качество стана неосъществим – за какво тогава Божидар Димитров да не е политически анализатор? Това към този момент е най-лесното занимание. Просто казваш, че Русия е мечка, а България буболечка и ето те и анализатор на интернационалното състояние.
Ще кажете, че всичко това евентуално е по този начин, само че то не оправдава простащината с анатомичните особености на Мария Захарова. А от кой момент простащината се чака да бъде оправдавана? Не е ли тя в действителност публична политика. Всичко това можех в действителност да кажа единствено с едно изречение. Божидар Димитров, политически анализатор – хак ни е!
“Човек колкото и да бяга, политиката го преследва, тя го настига, прави му предложение, на което не може да откаже, и той се съгласява.”
Това разяснява за Редута.бг Веселина Седларска.
Ето и дебюта му в политическото анализаторство във връзка изказването на представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, че Червената войска е избавила българските евреи:
“Нито Москва, нито Русия го е споделила това, споделила го е една пикла, която няма и цици, както всички рускини. Пикла без цици.”
Това не го споделя неизбежният тъпанар, какъвто има във всеки „ Биг брат “, по адрес на някоя от съквартирантките. Казва го новоизгряващият политически анализатор Божидар Димитров във връзка представителя на съветското външно министерство.
Както бил рекъл някакъв американски сенатор Бари Голдуотър, „ сексът и политиката много си наподобяват – не се постанова да си добър в тях, с цел да се забавляваш. “ Та по този начин – Божидар Димитров се забавлява в това изявление и с политиката, и със сексизма и явно не е добър и в двете. Може да се откри и по-лицеприятна дума за изявлението на Божидар Димитров, само че няма потребност, точната е нецензурност. Ако за министър председателите в политическия разбор имаше политическа рецензия в смисъла на театралната или литературната рецензия, то в тази ситуация тя щеше да звучи по този начин: Божидар Димитров е просто и единствено едно плямпало.
И колкото и да е необичайно, тук идва моментът, в който би трябвало да се направи комплимент на Божидар Димитров – в ролята си на политически анализатор той е напълно на равнището на политическата конюнктура. Съответен е. Съизмерим. Сходен. Лика-прилика. Както и да го увъртаме, ще се наложи да признаем – подобаващ е!
Правенето на политически разбори е скучно занятие. То няма нищо общо с анатомични размери от компетентността на доктор Енчев, нито с обиди от региона на урологията. Иска ровене във обстоятелства и цитати, усложнение и разплитане на невидими връзки, оценки и преценки и след цялата тази досадна работа допуска прогнози и намиране на решения. Понякога наподобява на търсене на незнайното в комплицирано уравнение. Само че по какъв начин да намериш незнайното, в случай че известните величини са неточни? – това е най-голямото тестване в анализирането на българската политика.
Как да вземем за пример да направиш разбор на присъединяване на ГЕРБ в последните президентски избори, в случай че имаш следните два цитата от водача на партията Бойко Борисов. Първият:
„ Основните функционалности на президента са да познава съвършено законодателството. Г-жа Цецка Цачева е два мандата ръководител на Народното събрание и схваща от най-важните неща за президентството – като правист и парламентарист, който от години познава българското законодателство. Тя постоянно е работила с всички партии и е давала своето мнение „ за “ или „ срещу “. В това отношение аз не виждам от претендентите някой, който да е по-подготвен и да приказва с Конституционния съд. “
И вторият:
„ Загубихме президентските избори, тъй като не искахме да ги спечелим. Много е значимо за демокрацията да има ясно разграничаване на управляващите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната, и локалната власт, това не е добре за демокрацията. “
Ако въобще може да се разсъждава над тези две отзиви, изказани от еднакъв човек за еднакъв човек, то това би било психоанализа, а не политически разбор. Съпоставянето на двата цитата може да помогне за слагането на диагноза, само че не и на прогноза.
Ако мислите, че с обстоятелствата е по-ясно и елементарно от цитатите, тъй като обстоятелствата се мерят с по-точни ограничения от говоренето, лъжете се. Всеки факт у нас е най-малко два обстоятелството. И колкото едни хора са сигурни, че е правилен първият, толкоз други хора са сигурни във втория. Положението с обстоятелствата е като в оня анекдот за индивида, който продавал колбас от чучулиги. Учудвали се хората, до момента в който най-после един попитал - но целият ли колбас е единствено от чучулиги. Е не, рекъл продавачът, петдесет на петдесет е, една чучулига и един кон. Често във обстоятелството истината я има, само че е с пропорцията на чучулигата. Словосъчетанието на 2017 година евентуално ще бъде „ лъжлива вест “. Изчислили са, че то се използва три пъти повече, в сравнение с през предходната година. Ако суровината е лъжлива, допустимо ли е анализирането ѝ да е същинско?
Но най-трудното за разгадаване си остават тези невидими човешки връзки и взаимоотношения зад думите и под обстоятелствата, което народът оприличава с преплитането на свинските вътрешности. Без познание за тези секретни любови и секрети омрази е невероятно да се направи стопански разбор, където всичко се свежда сякаш единствено до точни цифри (например разбор за аргументите за злополуката с КТБ), камо ли разбор за политиката, където резултатът от гласуването в Народното събрание на някакъв значим закон може да зависи от това, че един се сърдел на различен за това, че му съборил барбекюто. Как да вземем за пример да пишеш за Движение за права и свободи като съпротива, като по догадки и по вътрешен глас усещаш, че Движение за права и свободи е очевидно в политическа съпротива, само че в икономическо отношение е на власт? Има един човек, който може да отговори на този въпрос, само че този човек нито може да бъде забелязан, нито да бъде запитан. По линия на познатите демократични способи за определяне на истината благоприятни условия не съществуват.
Човекът на прилежащата маса в кафенето тия дни обясняваше:
„ Работата е доста елементарна, Делян Пеевски не съществува. Такъв човек няма, разбери, това е Ахмед Доган в друго тяло. Той, Доган, имаше две тела – един Цветан Василев за парите и един Пеевски за алъш-вериша. Ама Цветан Василев си фантазира, че съществува, взе нещо да хитрува, да прибира, да си заделя за него си и му гръмнаха банката. И в този момент се чудят по какъв начин да си върнат… “
Слушах го и му завиждах. Де и ние, за които са наложителни цитатите и обстоятелствата, да разполагахме с такава убеденост, изразена във обстоятелства. На този човек обстоятелства не му трябваха, говореше по нюх. Живеем във време, в което политическият разбор по стандартите за качество стана неосъществим – за какво тогава Божидар Димитров да не е политически анализатор? Това към този момент е най-лесното занимание. Просто казваш, че Русия е мечка, а България буболечка и ето те и анализатор на интернационалното състояние.
Ще кажете, че всичко това евентуално е по този начин, само че то не оправдава простащината с анатомичните особености на Мария Захарова. А от кой момент простащината се чака да бъде оправдавана? Не е ли тя в действителност публична политика. Всичко това можех в действителност да кажа единствено с едно изречение. Божидар Димитров, политически анализатор – хак ни е!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ