Ако някой попита къде по света животът е най-скъп, първите

Ако някой попита къде по света животът е най-скъп, първите отговори евентуално ще включват добре познати метрополиси като Лондон, Дубай или Ню Йорк. Но през днешния ден най-скъпият град на планетата не свети с небостъргачи, гурме заведения за хранене или дизайнерски бутици. Най-скъпият град се намира измежду руини и пясък - в сърцето на линията Газа.

Защо спечелилият JJ желае Евровизия 2026 без Израел

" Време е за смяна "

Под тежката израелска обсада, храната, водата и горивото в последно време там не просто липсват - те са се трансформирали в знак на невъзможното. Ежедневни артикули като брашно, захар и леща се търгуват на цени, които доскоро биха звучали като смешка. Но това е самата истина и по никакъв начин не е смешна.

Вчера, 28 юли, стана ясно, че за пръв път от седмици филантропична помощ е достигнала до линията Газа в по-големи мащаби - по земя през няколко гранични пункта и по въздух с парашути. Израелската войска е декларирала, че прави " филантропично преустановяване на огъня " в някои елементи на линията Газа сред 10 и 20 ч. всеки ден до второ разпореждане, разбираме от ARD. Въпреки че армията разгласи също, че ще обезпечи безвредни коридори за прекосяване на конвоите с филантропична помощ в районите, ситуацията в Газа продължава да е доста съществено.


Пазарът на оцеляване

В Газа цените на питателните артикули не просто са високи - те са в пъти над нормалното. Един чувал брашно от 25 кг към този момент коства над 400 английски лири - повече от вечеря в ресторант със звезда Michelin в Париж, написа Metro. Килограм захар доближава до 88 паунда, а лещата - над 20.

Тези цени не са резултат на инфлация или търговски спекулации, а на цялостно неявяване на свободен пазар. Границите са затворени, доставките са блокирани, а човешката потребност от храна е превърната в стока за оцеляване. Хората се редят с часове, от време на време без триумф, а черният пазар процъфтява, захранван от обезсърчение.


Една храна дневно - или никаква

За доста фамилии в Газа животът се е свил до ежедневна битка с глада. Ситуацията е толкоз тежка, че даже хуманитарниte служащи, които би трябвало да поддържат другите, се борят за издръжка. Храненето един път дневно е станало норма, а физическите признаци като уязвимост, замаяност и безсилие - непрекъснат сателит.

Това не е спешна обстановка, която се развива постепенно и предвидимо. Това е интензивен колапс. Децата отслабват с дни, възрастните губят способността си да се движат или работят. Липсата на сила трансформира даже простите действия в предизвикателство.

Спомените - в пепел, вярата - в бутилка

Много фамилии са изгубили домовете си. Стаите, в които до неотдавна се смеели деца, през днешния ден са купчини от сив прахуляк. Играчките са затрупани, мебелите - унищожени. Животът преди войната към този момент наподобява като отдалечен сън.


В опит да оказват помощ, египетски доброволци започнват трогателна самодейност: пълнят пластмасови бутилки с ориз, леща и зърно и ги пускат в Средиземно море с вярата да доближат до крайбрежията на Газа. 

Отвлечена от Израел или депортирана - какво се случва с Грета Тунберг

Шведската активистка още веднъж на напред във времето

Помощта, която не стига

Международната общественост реагира - с късна и постоянно алегорична помощ. Авио доставки, лимитирани филантропични коридори, оповестени филантропични паузи. Но тези ограничения не трансформират значително действителността. Хиляди камиони с храна и медикаменти чакат позволение да влязат в Газа от Йордания и Египет. И до момента в който се водят договаряния и се разменят обвинявания, гладът прави своето - бързо и безмилостно.