Ако някой държавник иска да разбере какви поражения вече е

Ако някой общественик желае да разбере какви провали към този момент е нанесла на страната ни демографската рецесия, за която всички партии предизборно дават обещание ограничения за превъзмогване, би трябвало да пристигна в село Бойница. Намира се на 6 км северно от Кула и към момента е център на община. Най-малката, само че и най-бедната в страната. В 9 села живеят малко под 1200 души. Можеш да извървиш километри по обраслите с шубраци улици, без да срещнеш човек. Само в Бойница и Раброво избират кметове, защото жителите им са надлежно 400 и 300 души. В Бориловец са 100, в Градсковски колиби – 12, в Каниц – 4, в Шепикови колиби – 2, в Халови – нито един. През лятото тук е прелестно за живеене – има буйна зеленина, чист въздух и тишина.

Но зимата е пъкъл – снежни преспи покриват пътищата и блокират придвижването за дни, а дворовете се губят под дебелата бяла завивка. Останали без стопани, къщите се оферират на безценица. Хубав дом може да се купи за 2000-3000 лева Но покупко-продажбите се броят на пръстите на едната ръка. Някога селата са били процъфтяващи – първите учебни заведения в региона са от 1890 година. Днес единствено в две – Раброво и Бойница, има учебни заведения. Но те са подигравка на тогавашните школа – локалните деца са по 7-8, останалите ги возят от Видин, с цел да има учебно заведение. Ползата за градските деца е храната, която общината им обезпечава – заран и на обяд. Идват главно ромчета.

Хората потеглят от този регион, тъй като няма занаят. Сега живеят във Видин, София, в чужбина. Заключените къщи по селата са повече от обитаемите. Че всичко се дължи на провежданата през последните години политика, проличава от положението на селата-близнаци в Сърбия. В Шепиково, което е единствено на 2 км от нашето Шепикови колиби, живеят 350 души, в Халово – 700, против нито един в нашата Халовска махала.Според кмета на Раброво Галина Вакарицова има късмет някои от селата да оживеят.
Ако се одобряват стратегии за развиване на пчеларство, отглеждане на животни, екоземеделие
И се реши въпросът с изкупуването на продукцията.

Същото е ситуацията и в селата до границата със Сърбия в община Белоградчик. В в миналото благоденстващото Салаш, което се намира единствено на 5 км от прохода „ Кадъ боаз “, през който е прекосявал многолюден римски път от Дунава до Ниш и Рим, през днешния ден са останали 130 души. В началото на предишния век са били 2000 души. Имали са 80 членен тригласен хор, който изнасял концерти в зала „ България “, църковен и детски хор, духов оркестър с 25 музиканти, който свирел на всички сватби и кръщенета в региона. Днес е останал един женски хор с 8 певици. Западането на селото почнало от 60-те години на предишния век, когато закрили граничния пункт. През 1973 година закрили и учебното заведение заради липса на деца. През последните години била затворена и граничната застава, която също го оживявала. Младите тръгнали по градовете да търсят работа и учебно заведение за децата. Останалите в селото чакат времето, когато пунктът още веднъж ще бъде открит и през него още веднъж ще видят български и сръбски коли с пасажери. Чакането продължава към този момент 20 години.

В живописното село Пролазница, в което министър председателят археолог Богдан Филов е правил разкопки и се натъкнал на прабългарски следи от живот, през днешния ден доживяват дните си 6 души. Всичките са над 80 години. „ Обикалям заран къщите им да видя пушат ли комините, а вечер – дали лампите светят. Ако някой не се яви за хляба, настава паника “. Така ревизира дали старците са оживели още един ден кметският наместник Савина Спасова. До наскоро тя се е грижила за 4 села – Пролазница, Долен и Горен Чифлик и Извоз. За общо 98 души. Но от половин година общината в Белоградчик я натоварила и със село Праужда. В него живеят 33 души. И те възрастни, и те би трябвало да бъдат проверявани дали са живи. Кметицата е определила дни, през които е в обещано село. В Праужда е в сряда, на Извоз – в понеделник и така нататък

А в Праужда преди 60 години са живели 700 души. Занимавали са се със земеделие. Днес единствено градинките в обитаемите къщи се обработват. Училището им, което всяко лято е превръщано в лагер за деца от Видин, е продадено и унищожено. Сега зее с изтърбушени порти и прозорци и е най-яркият образец за разрухата, сполетяла планинското село. Останахме 20-ина индивида, народът се свърши, подрежда баба Велика от Извоз – селото, което се намира в подножието на неповторимите Белоградчишки скали.
Работа, с изключение на по стратегии, няма, само че няма и хора, които да се включват, твърди Савина Спасова. От 5-те села единствено неколцина отработват 14 дни за обществени помощи. Останалите са пенсионери.

И до момента в който тези села са в дебрите на планината, където в миналото българите са се укривали от османците нашественици, то
обезлюдяването е обхванало и селата в полето

Село Скомля, което се намира в равнината на пътя за Европа, е останало с 20-ина души. Живеят без магазин, аптека, доктор, предизборни срещи, депутатски обиколки. А преди век били над 300. Всеки ден по основната ни улица минават по 1500 тира от и за Дунав мост 2, само че нито един човек не се мярка по нея, изяснява обстановката кметът Румен Тодоров.

В село Трифоново, единствено на 7 км от Монтана, живеят 80 индивида против стотици преди години. Тази година нямаше с кого да излезем и да зарежем лозята на 1 февруари, тъжно споделя кметът Кирил Георгиев. Всички са възрастни и в студа не излизат от домовете си. Не неналичието на средства, на инфраструктура, а неналичието на хора ни мъчи, споделя той.

Но и в градовете хората понижават. Само за една година – 2016, Мездра е намаляла с 333 души. Родили са се 159 бебета, а са умряли 393 души. Изселилите се са 300, а пристигналите да живеят в града – 201. Във Видин поради липса на деца общинският съвет сля две учебни заведения в едно. В междинното „ Христо Ботев “ учат 74 деца, а в главното „ Петко Славейков “ – 128. Във втори клас са 8 деца, в по-горните – по 10. Още едно видинско учебно заведение е застрашено от изгубване – главното „ Климент Охридски “. Всяка година общинският съвет позволява маломерни паралелки, само че това не взема решение демографската рецесия. Малкото деца носят малко пари и минират издръжката на учебните заведения. В края на 2016 година във Видинска област са живели 91 000 души. В началото на предишния век са били над 200 000.

Разбягването на хората в търсене на занаят на друго място, остарялата инфраструктура, която утежнява достъпа до региона, са главните аргументи за обезлюдяването. За сметка на това пък села като Антимово, Кошава, Капитановци си имат колонии в Италия и Испания. По 100-150 души от тези села работят в чужбина. И до момента в който през първите години са се прибирали лете и са модернизирали къщите си по западен пример, в този момент повече се застояват на Запад. Мнозина са си купили къщи там и не считат да се връщат. Само гастарбайтерите с живи родители пращат пари на старците да си купят въглища и дърва за зимата, за храна. И това е.
В Северозапада отникъде не иде вяра. Дори за тактиките, които се писаха през последните години, стана ясно, че не са подплатени със средства. Т.е. към този момент и те са единствено пожелания.

Инфо: Отговора