Колко секс е твърде много
Aко някои хора получават оргазми всеки ден - без значение дали един или повече, психолозите са склонни да нарекат това разстройство на психологичното здраве. Други специалисти пък настояват, че това e полов дистрес.
Колкото по-късно стартираме да вършим секс, толкоз по-голям ще е... мозъкът ни
Нова доктрина за еволюцията на индивида
В Съединени американски щати най-разпространената активност за отдих е ходенето навън. Повече от три четвърти от американците (82%) вършат това на драго сърце. Разбира се, някои би трябвало да се въздържат заради контузии или увреждания. Но допустимо ли е да се разхождаме прекалено много? Да, в случай че това води до пострадване или пречи на житейските ни отговорности. Но в случай че не е по този начин, то ходенето е нещо напълно обикновено.
Същото важи и за други занимания в свободното време: танци, колоездене, йога и други. Както и за секса - тъй че, в случай че седем или повече оргазма седмично са хиперсексуалност, значи нещо не е наред с 33 милиона възрастни американци, съгласно последни изследвания.
Психолози от няколко университета събират 1452 възрастни души, които образуват задоволително представителна извадка. Участниците попълнят анонимно въпросник, който изследва редица аспекти на сексуалността, в това число и честотата на оргазмите.
Почти всеки пети оповестява за седем или повече оргазма седмично (мъже - 26%, дами - 10%). Свободните хора са имали повече независими оргазми, а - повече партньорски. Но всичко това значи ли, че те са пристрастени към секса?
От библейските времена до индустриалната гражданска война, всевиждащият Бог утвърждава единствено една причина за секс - децата . През вековете моралните престижи не са имали възражения против честия сексуален акт и в случай че той укрепва брака.
Но сексът просто за развлечение си остава тежък грях и за мнозина, даже и в наши времена. Съвременните схващания за хиперсексуалността датират от началото на 80-те години, когато психолози вкарват и постановат всеобщо термина " полова взаимозависимост ". Поддръжниците на модела на този вид взаимозависимост считат, че той включва натрапчиви полови мисли, серийни еднодневни срещи, извънбрачни връзки, колективен и визити при секс служащи.
Оттам насетне експертите стартират да слагат въпроса какъв брой секс в действителност прави човек хиперсексуален . И се стопират на седем или повече оргазма седмично в продължение на най-малко шест поредни месеца. Затова стартира да се постанова всеобщото разбиране, че даже един оргазъм дневно е " отровен ".
Така хиперсексуалността се постанова даже като публична диагноза . " Пристрастяването към секса " е толкоз вкоренено в нашата просвета, че малко хора осъзнават, че това е небивалица . През 2019 година Световната здравна организация призна даже " компулсивно разстройство на половото държание ", което включва " несъразмерен " секс при избрани условия.
Но изследвания демонстрират, че самоопределилите се като полово подвластни в действителност не вършат повече секс от останалите. Те просто се усещат по-притеснени от него - нормално тъй като са отгледани във фундаменталистки, отрицателно настроени към половия акт фамилии и черква , които упорстват, че с изключение на за деца и за скрепяване на брака, сексът е нещо неприятно, а хората, които го вършат за забавление, са " девиантни ".
Защо дамите доближават до оргазъм доста по-трудно от мъжете
Сексът не се състои единствено в проникването
А всеки човек е неповторим в своята половост. Тя е толкоз самостоятелна, колкото и нашето ДНК. Сексът за забавление - независим или партньорски - е сходен на разходката за забавление. Някои се въздържат, други вършат секс понякога, а трети - всекидневно или по-често. Честият секс изначално не е спорен , настояват уверено от. И прибавят, че стига да не пречи на останалите житейски отговорности, всякаква периодичност на половите контакти е добра - и си коства просто да се любуваме .
Колкото по-късно стартираме да вършим секс, толкоз по-голям ще е... мозъкът ни
Нова доктрина за еволюцията на индивида
В Съединени американски щати най-разпространената активност за отдих е ходенето навън. Повече от три четвърти от американците (82%) вършат това на драго сърце. Разбира се, някои би трябвало да се въздържат заради контузии или увреждания. Но допустимо ли е да се разхождаме прекалено много? Да, в случай че това води до пострадване или пречи на житейските ни отговорности. Но в случай че не е по този начин, то ходенето е нещо напълно обикновено.
Същото важи и за други занимания в свободното време: танци, колоездене, йога и други. Както и за секса - тъй че, в случай че седем или повече оргазма седмично са хиперсексуалност, значи нещо не е наред с 33 милиона възрастни американци, съгласно последни изследвания.
Психолози от няколко университета събират 1452 възрастни души, които образуват задоволително представителна извадка. Участниците попълнят анонимно въпросник, който изследва редица аспекти на сексуалността, в това число и честотата на оргазмите.
Почти всеки пети оповестява за седем или повече оргазма седмично (мъже - 26%, дами - 10%). Свободните хора са имали повече независими оргазми, а - повече партньорски. Но всичко това значи ли, че те са пристрастени към секса?
От библейските времена до индустриалната гражданска война, всевиждащият Бог утвърждава единствено една причина за секс - децата . През вековете моралните престижи не са имали възражения против честия сексуален акт и в случай че той укрепва брака.
Но сексът просто за развлечение си остава тежък грях и за мнозина, даже и в наши времена. Съвременните схващания за хиперсексуалността датират от началото на 80-те години, когато психолози вкарват и постановат всеобщо термина " полова взаимозависимост ". Поддръжниците на модела на този вид взаимозависимост считат, че той включва натрапчиви полови мисли, серийни еднодневни срещи, извънбрачни връзки, колективен и визити при секс служащи.
Оттам насетне експертите стартират да слагат въпроса какъв брой секс в действителност прави човек хиперсексуален . И се стопират на седем или повече оргазма седмично в продължение на най-малко шест поредни месеца. Затова стартира да се постанова всеобщото разбиране, че даже един оргазъм дневно е " отровен ".
Така хиперсексуалността се постанова даже като публична диагноза . " Пристрастяването към секса " е толкоз вкоренено в нашата просвета, че малко хора осъзнават, че това е небивалица . През 2019 година Световната здравна организация призна даже " компулсивно разстройство на половото държание ", което включва " несъразмерен " секс при избрани условия.
Но изследвания демонстрират, че самоопределилите се като полово подвластни в действителност не вършат повече секс от останалите. Те просто се усещат по-притеснени от него - нормално тъй като са отгледани във фундаменталистки, отрицателно настроени към половия акт фамилии и черква , които упорстват, че с изключение на за деца и за скрепяване на брака, сексът е нещо неприятно, а хората, които го вършат за забавление, са " девиантни ".
Защо дамите доближават до оргазъм доста по-трудно от мъжете
Сексът не се състои единствено в проникването
А всеки човек е неповторим в своята половост. Тя е толкоз самостоятелна, колкото и нашето ДНК. Сексът за забавление - независим или партньорски - е сходен на разходката за забавление. Някои се въздържат, други вършат секс понякога, а трети - всекидневно или по-често. Честият секс изначално не е спорен , настояват уверено от. И прибавят, че стига да не пречи на останалите житейски отговорности, всякаква периодичност на половите контакти е добра - и си коства просто да се любуваме .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ