Захарна любов: защо сърцето и мозъкът искат още
Ако в миналото сте се чудили за какво ви е толкоз мъчно да устоите на парче торта или няколко бонбона следобяд, отговорът може да се крие не в неналичието на воля, а в мозъка ви.
Хората, които обичат сладко, постоянно имат по-интензивна мозъчна интензивност в зони, свързани на драго сърце и премия — като системата на допамина. Това не значи безусловно, че мозъкът им „ работи “ повече като цяло, а че реагира по-силно на сладки тласъци.
Консумацията на захар подтиква производството на „ хормоните на щастието “, в това число допамин и серотонин — невротрансмитери, които покачват настроението и основават чувство за задоволство. Това е същата система, която се задейства, когато получим прегръдка, слушаме обичана ария или реализираме триумф. Не е чудно, че мозъкът ни толкоз харесва сладкото!
Изследвания, оповестени в списанието Neuroscience & Biobehavioral Reviews, демонстрират, че при банкет на захар се задействат същите мозъчни зони, които реагират и на някои опиати — като да вземем за пример nucleus accumbens, прочут като „ центърът на удоволствието “. Именно това прави захарта толкоз пристрастяваща, най-малко на поведенческо равнище.
Когато хапнем нещо сладко, мозъкът ни го възприема като премия. С времето това води до асоциации сред захарта и положителното въодушевление — развой, който укрепва желанието да търсим нова доза. Това изяснява за какво от време на време даже след щедро хранене „ все има място за десерт “. Интересното е, че някои хора са по-чувствителни към този резултат. Генетични фактори, както и самостоятелните разлики в допаминовите рецептори, могат да създадат мозъка по-„ гладен “ за наслада.
Докато мозъкът " чества ", тялото не постоянно е толкоз въодушевено. Честата консумация на рафинирана захар може да докара до спад в силата, проблеми с концентрацията и даже хормонални несъответствия. Според Световната здравна организация, несъразмерният банкет на захар е измежду рисковите фактори за развиване на затлъстяване, диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести.
Добрата вест е, че има способи да се оправим със сладките стремежи, без да изпадаме в крайности. Ето няколко тактики:
Изберете естествените сладости – плодове, фурми, мед и кленов сироп оферират естествена наслада, само че и фибри и потребни субстанции.
Намерете различни източници на наслаждение – спорт, танци, разходка в парка или качествена отмора също задействат допаминовата система.
Не се лишавайте изцяло – когато си позволим малко сладко понякога, без възприятие за виновност, мозъкът е удовлетворен, а ние сме по-спокойни.
Хората, които обичат сладко, постоянно имат по-интензивна мозъчна интензивност в зони, свързани на драго сърце и премия — като системата на допамина. Това не значи безусловно, че мозъкът им „ работи “ повече като цяло, а че реагира по-силно на сладки тласъци.
Консумацията на захар подтиква производството на „ хормоните на щастието “, в това число допамин и серотонин — невротрансмитери, които покачват настроението и основават чувство за задоволство. Това е същата система, която се задейства, когато получим прегръдка, слушаме обичана ария или реализираме триумф. Не е чудно, че мозъкът ни толкоз харесва сладкото!
Изследвания, оповестени в списанието Neuroscience & Biobehavioral Reviews, демонстрират, че при банкет на захар се задействат същите мозъчни зони, които реагират и на някои опиати — като да вземем за пример nucleus accumbens, прочут като „ центърът на удоволствието “. Именно това прави захарта толкоз пристрастяваща, най-малко на поведенческо равнище.
Когато хапнем нещо сладко, мозъкът ни го възприема като премия. С времето това води до асоциации сред захарта и положителното въодушевление — развой, който укрепва желанието да търсим нова доза. Това изяснява за какво от време на време даже след щедро хранене „ все има място за десерт “. Интересното е, че някои хора са по-чувствителни към този резултат. Генетични фактори, както и самостоятелните разлики в допаминовите рецептори, могат да създадат мозъка по-„ гладен “ за наслада.
Докато мозъкът " чества ", тялото не постоянно е толкоз въодушевено. Честата консумация на рафинирана захар може да докара до спад в силата, проблеми с концентрацията и даже хормонални несъответствия. Според Световната здравна организация, несъразмерният банкет на захар е измежду рисковите фактори за развиване на затлъстяване, диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести.
Добрата вест е, че има способи да се оправим със сладките стремежи, без да изпадаме в крайности. Ето няколко тактики:
Изберете естествените сладости – плодове, фурми, мед и кленов сироп оферират естествена наслада, само че и фибри и потребни субстанции.
Намерете различни източници на наслаждение – спорт, танци, разходка в парка или качествена отмора също задействат допаминовата система.
Не се лишавайте изцяло – когато си позволим малко сладко понякога, без възприятие за виновност, мозъкът е удовлетворен, а ние сме по-спокойни.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ