Ето защо някои от дрехите ви миришат толкова лошо
Ако в миналото сте пропуснали деня за пране и сте били принудени да отидете във фитнеса с аварийния си състезателен екип, знаете, че когато става въпрос за миризма, не всички материи са идентични. Но за какво тъкмо това е по този начин, не се знаеше - до момента.
" Въпреки че знаем, че полиестерът мирише повече, откакто се носи до потни подмишници, спрямо памучните тениски, до момента не сме знаели за какво " , споделя Рейчъл Маккуин, академик в региона на облеклото и текстила във Факултета по селскостопански, биологични и екологични науки в Университета на Алберта и първи създател на нова публикация, изследваща това събитие, в изказване от тази седмица.
За да изследват миризмата, Маккуин и сътрудниците ѝ се заемат да имитират резултата от физическите извършения върху разнообразни типове тъкани. Първо ги накисват в бутилка, цялостна с разтвор на симулирана пот, която разклащат пламенно в продължение на няколко минути, преди да я оставят настрани за половин час. След това тъканта е извадена от течността, обезводнена е малко и е оставена още веднъж, с цел да се даде време на частиците миризма да обхванат.
След това мерят какъв брой е еластичен платът. Просто да се даде на всеки от откривателите да помирише и да ги оцени с 10 точки нямаше да е задоволително, по тази причина екипът се обърна към техника, наречена масспектрометрия - метод за премерване на съотношението маса-заряд на йоните в дадена проба. Ако това не ви приказва доста, не се тормозете: можете да си го визиите като високотехнологичен теоретичен нос, кадърен да дефинира миризмите във въздуха в действително време.
Резултатите демонстрират ясна картина. Тъканите, направени от целулоза - т.е. естествени нишки от растения, като памук, лен или коноп - всмукват и отделят по-малки количества от миризливите съединения. От друга страна, синтетичните нишки като полиестер, както и вълната, поемат повече от миризмата - и също по този начин отделят повече.
За да разберем за какво това е по този начин, би трябвало да разгледаме съставките на потта. Очевидно е, че тя е най-вече вода, само че съдържа и маслени съединения, в действителност точно там се образува миризмата.
И според от съответния химичен състав на влакната тези масла могат да си взаимодействат по друг метод.
" Докато влаголюбивите целулозни нишки като памук и вискоза всмукват повече вода от потта, в сравнение с полиестерът, полиестерът не желае да всмуква водата " , изяснява Маккуин.
" Той е по-маслолюбив и гълтам повече от ароматизаторите, които не се разтварят във вода, и повече от маслените съединения, които по-късно също могат да се разпаднат и да станат миризливи ", споделя още Маккуин.
По-миризливите тъкани обаче не са единствено неприятни вести. Поне при найлона и вълната това по-голямо обособяване на миризливи частици в действителност не продължи толкоз дълго - несъмнено, първоначално те миришеха по-силно от памучните си събратя, само че след 24 часа миризмата се разсея доста.
" Това ни подсказва, че до момента в който полиестерът към момента би трябвало да се пере, за облеклата от найлон и вълна хората може да са в положение да ги освежат, като просто ги проветряват, вместо да ги перат всякога ", показва Маккуин.
Но въпреки че множеството от тъканите имаха най-малко някакво похвално качество във връзка с миризмата, имаше един явен губещ в теста за миризма: полиестерът.
" Дори и с някои от изказванията за битка с неприятните миризми върху етикетите на някои облекла, може да желаете да бъдете внимателни. Ако свойството срещу миризми се дължи на антимикробно средство, то може да не е толкоз дейно, колкото си мислите, тъй като има и различен механизъм, който е обвързван с химията на влакната и взаимоотношението с миризмите ", сподели Маккуин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
" Въпреки че знаем, че полиестерът мирише повече, откакто се носи до потни подмишници, спрямо памучните тениски, до момента не сме знаели за какво " , споделя Рейчъл Маккуин, академик в региона на облеклото и текстила във Факултета по селскостопански, биологични и екологични науки в Университета на Алберта и първи създател на нова публикация, изследваща това събитие, в изказване от тази седмица.
За да изследват миризмата, Маккуин и сътрудниците ѝ се заемат да имитират резултата от физическите извършения върху разнообразни типове тъкани. Първо ги накисват в бутилка, цялостна с разтвор на симулирана пот, която разклащат пламенно в продължение на няколко минути, преди да я оставят настрани за половин час. След това тъканта е извадена от течността, обезводнена е малко и е оставена още веднъж, с цел да се даде време на частиците миризма да обхванат.
След това мерят какъв брой е еластичен платът. Просто да се даде на всеки от откривателите да помирише и да ги оцени с 10 точки нямаше да е задоволително, по тази причина екипът се обърна към техника, наречена масспектрометрия - метод за премерване на съотношението маса-заряд на йоните в дадена проба. Ако това не ви приказва доста, не се тормозете: можете да си го визиите като високотехнологичен теоретичен нос, кадърен да дефинира миризмите във въздуха в действително време.
Резултатите демонстрират ясна картина. Тъканите, направени от целулоза - т.е. естествени нишки от растения, като памук, лен или коноп - всмукват и отделят по-малки количества от миризливите съединения. От друга страна, синтетичните нишки като полиестер, както и вълната, поемат повече от миризмата - и също по този начин отделят повече.
За да разберем за какво това е по този начин, би трябвало да разгледаме съставките на потта. Очевидно е, че тя е най-вече вода, само че съдържа и маслени съединения, в действителност точно там се образува миризмата.
И според от съответния химичен състав на влакната тези масла могат да си взаимодействат по друг метод.
" Докато влаголюбивите целулозни нишки като памук и вискоза всмукват повече вода от потта, в сравнение с полиестерът, полиестерът не желае да всмуква водата " , изяснява Маккуин.
" Той е по-маслолюбив и гълтам повече от ароматизаторите, които не се разтварят във вода, и повече от маслените съединения, които по-късно също могат да се разпаднат и да станат миризливи ", споделя още Маккуин.
По-миризливите тъкани обаче не са единствено неприятни вести. Поне при найлона и вълната това по-голямо обособяване на миризливи частици в действителност не продължи толкоз дълго - несъмнено, първоначално те миришеха по-силно от памучните си събратя, само че след 24 часа миризмата се разсея доста.
" Това ни подсказва, че до момента в който полиестерът към момента би трябвало да се пере, за облеклата от найлон и вълна хората може да са в положение да ги освежат, като просто ги проветряват, вместо да ги перат всякога ", показва Маккуин.
Но въпреки че множеството от тъканите имаха най-малко някакво похвално качество във връзка с миризмата, имаше един явен губещ в теста за миризма: полиестерът.
" Дори и с някои от изказванията за битка с неприятните миризми върху етикетите на някои облекла, може да желаете да бъдете внимателни. Ако свойството срещу миризми се дължи на антимикробно средство, то може да не е толкоз дейно, колкото си мислите, тъй като има и различен механизъм, който е обвързван с химията на влакната и взаимоотношението с миризмите ", сподели Маккуин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ