Дамоклевият меч: Древната иторията, вдъхновила един вечен идиом
Ако в миналото сте чували някой да споделя, че над главата му е щръкнал „ Дамоклев меч “, той е имал поради, че усеща идна крах, като че ли всеки миг може да настъпи злополука. Подобно на доста модерни изрази, като да вземем за пример „ слабост “, тази фраза има антични корени, макар че точното пояснение на първичното значение е било ненапълно накриво през годините.
Фразата произлиза от трудовете на древноримския мъдрец Цицерон (106-43 година прочие Хр.), който споделя история за Дамокъл и тирана Дионисий, крал на сицилианския град Сиракуза от IV век. Според описа Дионисий живеел под непрекъсната опасност от ликвидиране поради многото врагове, които си бил основал по време на възхода към властта. В резултат на това царят живеел в непрекъснат боязън.
Когато обаче придворният Дамокъл разговарял с Дионисий, той единствено отбелязвал благосъстоянието и ситуацията на тирана, като че ли Дионисий си нямал проблеми. Затова, с цел да покаже на Дамокъл напрежението, под който живее, Дионисий му предложил да изживее един ден от живота му…
Ето историята.
Рисунка от списание „ Puck “ на Джоузеф Кеплер, на която Дамокъл носи корона с надпис „ Индустрия “, а над него е щръкнал меч с надпис „ Стачка на миньорите на въглища “ (1903 г.)
Цицерон споделя за първи път историята на Дамокъл и Дионисий в книгата си „ Тускулански беседи “ от 45 година прочие н. е. В нея се споделя за тиранина Дионисий II от Сиракуза и неговия велможа подлизурко Дамокъл някъде през IV или V век пр.н.е.
Като държател на Сиракуза Дионисий е бил богат и авторитетен човек. Той обаче имал и многочислени врагове. В резултат на това през множеството от дните си живеел в боязън, че някой палач ще отнеме живота му или ще го сполети някаква друга неприятна орис. Той спял в спалня, заобиколена от трап, а когато трябвало да се обръсне, се доверявал единствено на дъщерите си да държат бръснача до гърлото му.
Разбира се, за страничния наблюдаващ Дионисий имал всичко, за което един мъж може да мечтае: благосъстояние, власт, разкош. Малцина обаче са били толкоз откровени в завистта си, колкото Дамокъл.
Както написа Цицерон:
Дамокъл приел предлагането и без да губи време, Дионисий му споделил да седне на златен престол, затрупан с красиво изтъкан килим. След това наредил на най-красивите си прислужници да бъдат разполагаем на Дамокъл. Когато седнал на златния си престол, заобиколен от дами, прелестни парфюми и богати ястия, почувствал, че и той е станал най-щастливият човек.
Но тогава Дамокъл осъзнал, че над главата му виси ослепителен меч, който е закрепен за тавана единствено на един конски косъм. Изведнъж веселието му секнало и той не могъл да се наслаждения на хубостта или лукса, които го заобикаляха, поради острието, което можеше да го убие всеки миг.
„ Накрая – написа Цицерон – той помоли тиранина да му разреши да си тръгне, тъй като не желае повече да бъде благополучен “.
Фреска на младия Цицерон, дело на Винченцо Фопа, 1464 година
Точното обръщение на алегорията на Цицерон е било обсъждано през вековете. Обикновено то се приема като съвет да не съдим хората преди да се сложим на тяхно място. При целия разкош, който Дионисий е имал, той не е могъл да оцени нищо от него поради страха, че може да бъде погубен когато и да е.
Въпреки че първичният план на описа на Цицерон може да е бил за съпричастност, внушавайки, че даже най-щастливите хора могат да се сблъскат с персонални компликации, терминът „ Дамоклев меч “ развива с времето и през днешния ден фразата се отнася по-скоро до надвиснала опасност – да вземем за пример, редуциране на бюджета, което може да докара до проблеми в бизнеса, може да се назова „ Дамоклев меч “, щръкнал над главата на изпълнителния шеф.
Някои учени обаче поясняват творбата на Цицерон по по-различен метод.
В един разбор на Вим Вербаал да вземем за пример се твърди, че историята на Дионисий II Сиракузки е първообраз на тиранията и предизвестие за Юлий Цезар, което може да бъде „ разбрано единствено във връзка със актуалната политическа обстановка, доминирана от успеха на Цезар “.
Управлението на Цезар в Рим продължава от 46 до 44 година пр.н.е. и като се има поради, че Цицерон разгласява творбата си тъкмо в средата на това ръководство, допустимо е той да е замислил историята като образец, адресиран към Цезар, призовавайки го да не си основава врагове, да не се отхвърля от духовния живот и да не попада в клопките на тиранията.
Независимо от първичното си значение идиомът е употребен по доста други способи, откогато Цицерон го е разпространявал преди 2000 години.
По думите на самия Цицерон поуката от историята е, че „ не може да има благополучие за този, който е под непрекъсната опасност “. През целия феодален интервал претекстът за Дамоклевия меч става много публикуван в литературата. Джефри Чосър да вземем за пример го загатва в известното си произведение „ Кентърбърийски разкази “, където Рицарят декларира в своя роман:
Някои също по този начин вършат връзка сред детайли от историята за Дамокъл и „ Хенри IV, част 2 “ на Уилям Шекспир, изключително в репликата на Шекспир: „ Неспокойна е главата, която носи корона. “
През 1961 година президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди употребява фразата, когато се обръща към Организацията на обединените народи по време на Студената война: „ Всеки мъж, жена и дете живее под нуклеарния меч на Дамокъл, провесен на най-тънката нишка, кадърен да бъде отсечен във всеки един миг от случайност, неточност в изчисленията или от полуда. “
Макар че самият термин може да е излязъл от мода в актуалния език, облиците сигурно не са, както и символиката. Безброй филми и телевизионни излъчвания са се позовавали на името Дамокъл или са съдържали някаква отпратка към тази история. Рапърът и продуцент Кание Уест даже употребява облика на меча в музикалния клип към песента си „ Power “.
