Законите на Мърфи
„ Ако нещо може да се обърка, то се обърква ” – това споделя някой си Мърфи и поставя основите на цяла идеология. Всъщност фатализмът и скептицизмът постоянно са участвали в човешкото житие и съществуване, само че тази малко позната персона им дава една иронична, доста добре използвана на процедура, дефиниция.
Може би на всеки се е случвало на входната врата да чуе от вътрешната страна звъна на телефона, да търси трескаво ключовете в чантата, а стигне ли до телефона – да чуе единствено затваряне. Или да възпламени цигара на спирката, а рейсът, който е чакал 20 минути, незабавно да пристигна. Или пък когато е в банята, да се звънне на вратата. Това са действителните приложения на Мърфологията в всекидневието. Самият Мърфи е дал малко, само че задоволително. Затова намира безчет почитатели, които да намесят всевъзможни закони, следствия, постулати и опровержения във всички сфери на човешкия живот – от технологиите, та чак до любовните връзки. Всичко, въодушевено от елементарния закон на Мърфи се обобщава като Законите на Мърфи или Мърфология.
Но кой е този прославен Мърфи и какво толкоз му се е случило, че да стигне до това философско заключение? За разлика от множеството създатели на афоризми и всевъзможни житейски мъдрости, които са известни персони – писатели, учени, политици и други чешити, кап. Едуард Мърфи Джуниър си е най- елементарен инженер. По-точно американски инженер във Въздушните сили, който взе участие в многочислени опити и тествания в името на следващото софтуерно знамение в зората на Студената война. И по този начин, през 1949г. във базата Едуардс, Калифорния, група офицери организират следващия тест за въздействието на земното притегляне върху човешкото тяло. След като този тест се проваля, се оказва, че датчиците, с които се регистрират резултатите, са свързани към тестовата машина погрешно. И то единствено по какъв начин – от два вероятни метода всички са свързани по неверния. Обвинявайки някакъв механик, който е съумял да стори това, Мърфи възкликва: „ Ако има два метода да се направи нещо и един от методите води до цялостна злополука, той ( техникът ) ще го направи тъкмо по този метод. ” От тестовата площадка до последвалата конференция, „ законът ” заживява собствен живот и останалото към този момент е история.
Това светоусещане въодушевява знайни и незнайни персони да се надпреварват да формулират допустимо най- скептичен закон или разследване от закон, до момента в който някой си О’Тул най-после не изкоментира: „ Мърфи е бил оптимист ”.
В несъмнено отношение Мърфи и всичко, което се ражда в резултат на неговия закон, могат да се сметнат за теоретици на фатализма. Усещането, че човек е беззащитен пред невидима мощ, да вземем за пример Съдбата или Провидението, и нищо в неговия живот не зависи от него и свободната му воля. Фактът, че всичко е нагласено от някой различен по този начин, че единствено да ти пречи и макар знанието ти да не можеш да избегнеш. Точно поради тази неотложност към все по- зле Мърфологията пренебрегва напълно концепцията за свободната воля. За тези, съгласно които законите на Мърфи движат Вселената, животът на личността не е цялост от личните решения, използването им и техните последици. Нищо, което човек прави, не може да надвие неизбежността на една непрекъснато надвиснала злополука. Което на собствен ред вменява едно страховито, умно и иронично примирие с невидимите закономерности, които се изправят против всеки. Нека всеки реши, дали има нещо правилно за него в Мърфологията:
Мърфология за:
Общуването: Два монолога не вършат разговор
Учащите: Четливостта на обещано копие е обратнопропорционална на значимостта му.
Лекарите: Колкото са по-скучни и остарели списанията в чакалнята,толкова по-дълго ще чакате пред лекарския кабинет.
Военното дело: Лесният път е постоянно миниран.
Работата в екип: Вярвай единствено на тези, които ще изгубят колкото теб, когато всичко се провали
Крайните периоди: Спешната работа, над която си прекарал цялата нощ, се оказва неналожителна най-малко още два дни
Лекторите: Никой не те слуша, до момента в който не сбъркаш
Курсовите работи: Книгата, която ти би трябвало да напишеш курсовата си работа, е взета преди напълно малко от библиотеката. Ако е към момента там – най- значимата страница е откъсната.
Офис документите: Ако прибереш нещо в директория, ще знаеш къде е, само че пък в никакъв случай няма да ти потрябва. Ако не го прибереш, ще ти потрябва, само че няма да знаеш къде е. Ако след интензивно търсене въпреки всичко го намериш, то към този момент няма да ти би трябвало.
Транспорта: Ако си в запушване, прилежащата лента се движи по- бързо от тази, в която си ти. Ако се прехвърлиш в другата, твоята ненадейно ще се отпуши.
За кухнята: Колкото е по- твърдо маслото, толкоз е по- мек хляба. Колкото повече време си прекарал над вечерята, толкоз вероятността, гостите да са яли същото на обяд, е по- огромна.
Пощата: Любовните писма, деловите контракти и парите, които ви дължат, закъсняват с най-малко три седмици. Ненужните колета идват на другия ден.
И още доста, доста други. Някои даже и сами можем да си измислим, следейки този ред ред на мисли и този светоглед. Дали имаме вяра в тях и се оставяме те да дефинират живота ни, примирявайки се с неизбежното, е персонално наше решение. Дали ще виждаме логичност в нещата, единствено когато те не вървят – също. Но не е неприятно да виждаме и когато нещата стават както ги желаеме и, въпреки и рядко, когато филията падне на ненамазаната си страна. Защото както умно заключва Мърфи: 'Усмихвай се – на следващия ден ще бъде по- зле'. А до на следващия ден има доста време.
Може би на всеки се е случвало на входната врата да чуе от вътрешната страна звъна на телефона, да търси трескаво ключовете в чантата, а стигне ли до телефона – да чуе единствено затваряне. Или да възпламени цигара на спирката, а рейсът, който е чакал 20 минути, незабавно да пристигна. Или пък когато е в банята, да се звънне на вратата. Това са действителните приложения на Мърфологията в всекидневието. Самият Мърфи е дал малко, само че задоволително. Затова намира безчет почитатели, които да намесят всевъзможни закони, следствия, постулати и опровержения във всички сфери на човешкия живот – от технологиите, та чак до любовните връзки. Всичко, въодушевено от елементарния закон на Мърфи се обобщава като Законите на Мърфи или Мърфология.
Но кой е този прославен Мърфи и какво толкоз му се е случило, че да стигне до това философско заключение? За разлика от множеството създатели на афоризми и всевъзможни житейски мъдрости, които са известни персони – писатели, учени, политици и други чешити, кап. Едуард Мърфи Джуниър си е най- елементарен инженер. По-точно американски инженер във Въздушните сили, който взе участие в многочислени опити и тествания в името на следващото софтуерно знамение в зората на Студената война. И по този начин, през 1949г. във базата Едуардс, Калифорния, група офицери организират следващия тест за въздействието на земното притегляне върху човешкото тяло. След като този тест се проваля, се оказва, че датчиците, с които се регистрират резултатите, са свързани към тестовата машина погрешно. И то единствено по какъв начин – от два вероятни метода всички са свързани по неверния. Обвинявайки някакъв механик, който е съумял да стори това, Мърфи възкликва: „ Ако има два метода да се направи нещо и един от методите води до цялостна злополука, той ( техникът ) ще го направи тъкмо по този метод. ” От тестовата площадка до последвалата конференция, „ законът ” заживява собствен живот и останалото към този момент е история.
Това светоусещане въодушевява знайни и незнайни персони да се надпреварват да формулират допустимо най- скептичен закон или разследване от закон, до момента в който някой си О’Тул най-после не изкоментира: „ Мърфи е бил оптимист ”.
В несъмнено отношение Мърфи и всичко, което се ражда в резултат на неговия закон, могат да се сметнат за теоретици на фатализма. Усещането, че човек е беззащитен пред невидима мощ, да вземем за пример Съдбата или Провидението, и нищо в неговия живот не зависи от него и свободната му воля. Фактът, че всичко е нагласено от някой различен по този начин, че единствено да ти пречи и макар знанието ти да не можеш да избегнеш. Точно поради тази неотложност към все по- зле Мърфологията пренебрегва напълно концепцията за свободната воля. За тези, съгласно които законите на Мърфи движат Вселената, животът на личността не е цялост от личните решения, използването им и техните последици. Нищо, което човек прави, не може да надвие неизбежността на една непрекъснато надвиснала злополука. Което на собствен ред вменява едно страховито, умно и иронично примирие с невидимите закономерности, които се изправят против всеки. Нека всеки реши, дали има нещо правилно за него в Мърфологията:
Мърфология за:
Общуването: Два монолога не вършат разговор
Учащите: Четливостта на обещано копие е обратнопропорционална на значимостта му.
Лекарите: Колкото са по-скучни и остарели списанията в чакалнята,толкова по-дълго ще чакате пред лекарския кабинет.
Военното дело: Лесният път е постоянно миниран.
Работата в екип: Вярвай единствено на тези, които ще изгубят колкото теб, когато всичко се провали
Крайните периоди: Спешната работа, над която си прекарал цялата нощ, се оказва неналожителна най-малко още два дни
Лекторите: Никой не те слуша, до момента в който не сбъркаш
Курсовите работи: Книгата, която ти би трябвало да напишеш курсовата си работа, е взета преди напълно малко от библиотеката. Ако е към момента там – най- значимата страница е откъсната.
Офис документите: Ако прибереш нещо в директория, ще знаеш къде е, само че пък в никакъв случай няма да ти потрябва. Ако не го прибереш, ще ти потрябва, само че няма да знаеш къде е. Ако след интензивно търсене въпреки всичко го намериш, то към този момент няма да ти би трябвало.
Транспорта: Ако си в запушване, прилежащата лента се движи по- бързо от тази, в която си ти. Ако се прехвърлиш в другата, твоята ненадейно ще се отпуши.
За кухнята: Колкото е по- твърдо маслото, толкоз е по- мек хляба. Колкото повече време си прекарал над вечерята, толкоз вероятността, гостите да са яли същото на обяд, е по- огромна.
Пощата: Любовните писма, деловите контракти и парите, които ви дължат, закъсняват с най-малко три седмици. Ненужните колета идват на другия ден.
И още доста, доста други. Някои даже и сами можем да си измислим, следейки този ред ред на мисли и този светоглед. Дали имаме вяра в тях и се оставяме те да дефинират живота ни, примирявайки се с неизбежното, е персонално наше решение. Дали ще виждаме логичност в нещата, единствено когато те не вървят – също. Но не е неприятно да виждаме и когато нещата стават както ги желаеме и, въпреки и рядко, когато филията падне на ненамазаната си страна. Защото както умно заключва Мърфи: 'Усмихвай се – на следващия ден ще бъде по- зле'. А до на следващия ден има доста време.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ